Както винаги, в края на годината, всичко живо е тръгнало да си прави равносметка как е минала изтичащата година. Преди малко, докато стоях под горещия душ, се замислих, че аз няма как да направя нещо такова. За мен 2009-та беше година на толкова промени, на толкова бързо случващи се промени, че и аз не знам какво стана. Знам, че направих много неща, с които не се гордея, но знам и че ако можех да се върна нямаше да променя нищо. Така е трябвало да стане и така съм го чувствала тогава. И в крайна сметка е довело до това какво съм аз днес и къде съм. А днес и тук аз съм щастлива. Така че нека оставим 2009-та на мира. Ще си спомням с радост много неща от нея и ще оставя в миналото някои грешки, които се надявам да не повтарям. Но всъщност не за старата година исках да пиша 
Тя седеше до огромния прозорец с чаша ароматно кафе в ръка. От онова силно, горчиво кафе, което те кара да изтръпваш с всяка глътка. Кафе, чийто аромат обещава нов прекрасен ден . Гледаше озарената от първите лъчи планина и слушаше звуците навън. Затвори очи и се опита да ги различи: ромона на потока, поскърцването на старата круша отпред, шепота на листата, възбуденото пролетно гукане на птичките навън. И тихото, равомерно дишане от леглото зад нея. Усмихна се,отвори очи и се обърна към стаята. Рядко се събуждаше преди него, а толкова обичаше да го гледа как спи, да се промъква на пръсти, за да не го събуди, да го гали с поглед. Съвсем тихо, с невероятно внимание отвори вратата към терасата и излезе в хладото майско утро. Седна на малката дървена масичка и взе отворената книга от съседния стол. И преди да се загуби отново в историята, която четеше, се усмихна. На живота, на любовта, на новия ден.
Това рисува съзнанието ми за 2010. Това е моята мечта, а мечтите са безплатни нали? И днес аз съм щастлива, защото моята мечта изглежда възможна. А вашите?