On the road

Този уикенд беше един от най- приятните, които съм прекарвала някога. Както казах, гледам "почивните" дни да се махна далеч от шумотевицата, от многото хора, от шума. Като човек прекарал първите си 15 години в малък град и на село, тези места ми навяват много мили спомени. Липсва ми простора;  многото сгради и хора започват да ме задушават.

Tаргета беше да излезем от София и двата дена, без да се задържаме за пренощуване, защото седмицата ще е тежка и напрежението никак не помага да си почине човек качествено, особено при график: работа, спане 15 мин, работа, лекции, спане 4 часа и всичко отново.

И така събота: Драгоман Драгоман- на 36 км от София и на 15 от границата със Сърбия, в подножието на Чепън планина*част от Старо планинския масив*,  е мястото, където живее родата на приятеля ми и решихме да ги навестим и да се разходим под ноемврийското слънце. Ходила съм в Драгоман и пролетта, но това ще е тема на друг пост, и още тогава забелязах един интересен туристически маршрут, който искам да тествам някой ден, свързан с Драгоманското блато и резервата за защитени видове, които се живеят там. Понеже съм пристрастена съм събиране на печати от 100-те национални туристически обекта, минахме на отиване през Сливница, където, след сериозно издирване, откриме, че обекта всъщност е в Алдомировци (на няколко км от Сливница) и разбира се няма кой да дава печати през уикенда. Та да се върнем към Драгоман. Обще взето малко градче на границата, най-ярки ще останат спомените ми от един хълм над града, откъдето се виждат планините наоколо. Няма такава красота! Планини до края на хоризонта, мека зелена трева и няма. ама наистина няма, толкова синьо небе! 

Неделя: мързел, Ботевград и Скравена

След неуспеха с печата в събота реших в неделя да се разходим до Ботевград да компенсираме ( №81 в книжките след 2005 е променен от Сливница на Ботевград). И така таргет бяха Ботевград- часовниковата кула и село Скравена- паметник- костница на Ботевите четници. Ботевград- симпатичн (по критери създадени за 15-те минути прекарани там , естествено никакви табели кое къде е и никакво инфо каква, аджеба, е тая кула с печата, но ще го преживеем поне печат имаше, за разлика от повечето такива неща. Скравена- впечатлена съм! Не толкова от самия паметник, който не е особено заележителен, а и се намира сравнително трудно, колкото от милото отношение в информационния център. В 5 следобяд в неделя имаше служителка, която да ни сложи печати, беше особено мила и любезна, обясни ни за различните видове карти и най-сетне се сдобих с карта на обектите и такава за хижите в България, които в моя случай са особено полезни вещи. В крайна сметка най- стахотното време през уикенда ми беше времето за пикник след Скравена- един от най- красивите залези, които съм виждала някога и компаниятa на любимия човек могат да ме накарат да загубя дар слово…

Такава съм си…впечатлявам се от малките неща ))