On the road

Преди около месец моя милост имаше рожден ден. Това обикновено води до две неща – аз съм гига ентусиазирана, понеже много обичам рождения си ден, а Марио – ужасен понеже мрази да избира подаръци Затова аз му предложих да избере пътуване до някъде за подарък и просто да идем на малка разходка. Разбира се, за да бъде все пак подаръка изненада, решихме, че аз няма да знам къде отиваме Това всъщност се оказа голямо приключение, понеже нещо от порядъка на месец трябваше да избягваме тая тема и да не се споменава нищо нито за полети, нито за хотел. Все пак тайната успя да се опази до момента на стигане до летището – не, че нещо ама решихме, че ако ме качи на самолета с вързани очи ще го приберат някъде задълго Така всъщност имах месец да гадая къде бих могла да се озова. Трябва да кажа, че имах други предположения и изненадата се запази напълно и беше особено приятна. Барселона е моя мечта отдавна, макар че е по-скоро лятна дестинация според мен. Завърших испанска паралелка и работих около 4 години в испанска фирма, а така и не бях ходила в Испания, което се оказа, подпомогнало избора на дестинация.И така с цялата тая предистория и един самолет на Wizz Air на 9-ти декември вечерта се озовахме в Барса.

Половинката беше предвидил, че няколко дена в такъв град ще са свързани с доста обикаляне, поради което беше резервирал Barcelona Cards – карти, които дават право на свободен достъп до цялата транспортна мрежа на града, 16 free туристически обекта и намаление от много други – забележителности, хранене, клубове, магазини и прочие. Тази идея много ми хареса и засега съм решила да я ползвам във всеки град, където се предлагат подобни карти – доколкото знам има в повечето големи европейски градове с много туристически атракции. Та така след кацането отидохме да се сдобием с картите, към които има и карта на града както и мъничък справочник и се запътихме да търсим хостела си.

Както казахме, дестинацията е избрана по факта, че говоря езика. Тук искам да направя уточнение – не говоря езика!. В Барселона се говори каталан, а каталана не е испански Той е някаква странна и уникална смесица от френски и испански, която се говори доколкото ми е известно само в тази испанска провинция. Навсякъде има надписи на каталан, испански и английски, което си е забавно предвид факта, че все пак се намираш в Испания. Независимо от тоя факт се справях доста добре с разбирането и питанията как да стигнем до някъде, а хората бяха страшно мили – за 4-те дни там никой не е отказал да ни упъти, да помогне с разчитане на карта и прочие – напротив – хората правят всичко възможно да ти помогнат, оставят си работното място, питат някой друг ако не са сигурни, изобщо направиха ми страхотно впечатление в тази насока.

Но да се върна към разказа, който продължава с намирането на хотела. Барселона е града с най-уреден транспорт, който съм виждала някога. За все пак краткия си престой се возихме на автобус, метро, трамвай, влак, гондолина, лифт иии… все още мисля, че пропускам някое От аерогарата има няколко начина за транспорт, както установихме: аеробъс- ходи от терминала (1,2 и 3) до Plaza Espana, който струва 5 евро и не е включен в картата, градски автобус и трамвай. Според това, накъде сте се запътили има избор как да комбинирате транспорта. Поне според мен няма смисъл от 5-те евро за специалния летищен автобус, понеже нормалния градски транспорт е достатъчно редовен и удобен. Нашия хостел се намираше по средата между двата основни площада в града – Plaza Espana и Plaza Cataluna, което доста улесни предвижването – градски атобус до Plaza Espana и оттам метро, като се оказа, че хостела е на около 100 метра от метростанцията. За съжаление не мога да кажа, че беше особено добър, а парите никак не бяха малко. Основно чистотата и това, че първата вечер банята ни не функционираше ми смъкна мнението, иначе наистина локацията беше страхотна, а това, че нямаше включена закуска се компенсираше с ползването на кухня и наличието на супермаркет съвсем наблизо. Така или иначе за подобен род дестинация, където хотела е само място за хвърляне на багажа и няколко часа сън, не беше особен фактор. Намерихме го, оставихме си нещата и поехме на разходка за вечеря.

Средата на декември в Барселона беше нещо от порядъка на 15-18 градуса, чудно за зиморничава натура като мен. Намерихме си малка пицария, където хапнахме и се прибрахме да планираме идните три дни, които имахме на разположение. Понеже както споменах имахме 16 безплатни туристически обекта, решихме да видим кои от тях би ни било интересно да посетим, кои от останалите ще посетим така или иначе и да ги комбинираме по някакъв начин. Отбелязахме ги на картата и по това кои се комбинират най-лесно като локация решихме как ще организираме обикалянето, за да ни остане и някакво време да се насладим на самата атмосфера на града.

За първия ден бяхме решили да започнем от пристанищната част, La Rambla и паметника на Колумб. И така, сутринта се качихме на метрото, за да стигнем до първата дестинация – монумента на Кoлумб. Frее обектите включваха качване на върха на паметника, от който се открива страхотна гледка към целия град. Следващото, което бяхме решили да опитаме бяха гондолините – малки лодки, които правят 30 минутно турче около пристанището и също са включени в безплатните обекти. Повозихме се, разгледахме пристанището и се върнахме към обикалянето. Марио държеше на ботаническата градина, което ни срещна с поредното разнообразие в транспорта – супер странно влакче, което започва маршрута си под земята и има трасе от само една спирка. Ботаническата градина е наистина прекрасна, но обикалянето ни скапа, даже аз не си усещах краката, поради което решихме да тестваме и лифта. 

За съжаление се оказа, че не сме се качили на трасето му, което минава покрай паметника на Колумб – виждаше се от пристанището и изглеждаше наистина зашеметяващо високо. Все пак разходката с лифта даде малка почивка на краката ни, а и се насладихме на наистина прекрасна панорама на Барселона. Следващ в списъка беше музея на шоколада, като по пътя до него минахме и през Arc de Triomf – много впечатляваща арка с прекрасен парк. Музеят на шоколада представя историята и способите за направа на всякакви видове шоколад, но по-впечатлващото бяха множеството шоколадови скулптори – мисля, че най се радвахме на разните анимационни герои изработени от шоколад. Купихме си по един шоколад освен входното билетче – шоколадче и съвсем скапани потеглхме да търсим вечеря. Нямам идея как, но се озовахме на La Rambla, където установихме, че сме близо до единия наргиле бар, който Марио беше открил в интернет. Ще кажете ама какво общо има Барселона с наргиле? Ами нищичко Ама пък ние много го обичаме! След известно лутане в едни тесни улички из нещо като арабски квартал, който не изглеждаше никак сейв, намерихме въпросния марокански бар и си поръчахме заветното наргиле. Няма да обяснявам за това, колко съмнително изглеждаше мястото само ще спомена, че оглеждайки се Марио, каза тихичко следното:"Пушим, плащаме и като излезем тичаме до главната улица" Слава Богу нищо лошо не ни се случи, даже успяхме да се сдобием с тютюн за наргиле от един много симпатичен индийски магазин и да вечеряме суши Типично, тъй, по испански

To be continued…