On the road

Трябва да си призная, когато създадох блога имах съвсем ама съвсем друга идея за него. Да описвам къде ходя беше идеята де, казвала съм вече. Аз съм впечатляващ се човек ( ама впечатляващ се с онзи детския ентусиазъм човек) и си го признавам. И имам нужда да го разкажа. А всъщност тя стана една… Мне не се оплаквам, наистина. Но напоследък констатирам, че не пиша както преди и причината е много проста – щастлива съм, колкото и щастието да е абстрактно понятие. А за щастието не се пише, то не се описва, то е всепоглъщащо. Как ли?

Представете си от онези зимни вечери – дългите, топли вечери и семейния уют. Представете си топлината на печката прокрадваща се наоколо и парата над димящото ядене, което бъркате. Не бързате за никъде, само да отворите втарата при онова, ключовото позвъняване. Но е рано за него. Все още се чувсва влагата на точно измитата коса, мекотата на втрития в нежната кожа лосион, възбуждащия аромат на парфюма. Бутилка меко червено вино чака на плота, от онова с отело, което докосва сетивата с наситения аромат на диви ягоди. Чака да бъде отворено от силни ръце, силни топли помагащи ръце. Още малко…Сама с Tracy Chapman  звучаща тихо от колоните в ъгъла, но не самотна. Очакваща. Цък! Тих звън за готовата храна и апетитния аромат на вечерята, доволен поглед. Малка червена покривка със същите ония ягоди, последно оправяне на инатия кичур, който все пада пред очите. И позвъняването…Третет на сърцето,всеки път, всеки ден. Макар че е ясно – бърза целувка по замръзналите устни на вратата, разменен поглед пълен с топлина дълга прегръдка пред печката. Тихия разговор докато той отваря виното и жадуваните ръце се освободят, за да я погалят, да се сгуши в него. Усещането за сигурност, за уют, за нежност, за обещание. Усещането да си у дома. А аз съм щастлива с моят дом, моята зимна колибка под студа. 

И бих писала по-красиво, както пиша когато съм сама, когато съм наранена и когато ме боли. Но не искам. Не искам хубав разказ роден от болка. А за щастието няма какво да се пише,  то просто не оставя неизречени, непрочетени в мислитe думи.