On the road

Представете си за миг, че има друг живот. Минал такъв. И в някой сън или кощмар сте го видели. Света наоколо е бил същия – хора, коли, улици, град. Отворили сте очи и се погледнал наоколо – птичка чистеща си крилчето на клончето над вас, забързани стъпки, звън на трамвай. "Тряяяс" затваряща се до вас врата. Представете си, че се огледате в този свят и той ви се стори до болка познат. А после изведнъж си дадете сметка (да не драматизираме как), че сте, да кажем, куче?

Шок!

Ужас!

Объркване!

Ритник!

И непосилната тежест на истината…Ами вие сте куче. И да се отчайвате и да се депресирате и да виете от болка, ми вийте си, това е само ново доказателство, че сте …ъъъ..куче? Та след целия този вихър емоции трябва да се реши какво ще правите. Стигаме, значи, до кардиналния въпрос – какъв е вашият кучешки живот? Дали сте по-скоро домашен любимец, имате си от онези красиви листчета с родословно дърво, миниатюрно паспортче, купичка с името и топло легло до камината? Дали пък съдбата не ви е погалила така и сте повече куче, но все пак куче с дом, със стопанин? Какъв ли е той?Имате ли някой да ви прегърне и дали след като си изплаче болката в топлата ви козина няма да ви изгони да спите навън. Или се скитате самотен по паважа и всъщност не сте на разходка? Надявате се по-скоро да не получите ритник, отколкото да ви отвърнат с любов и да ви подадат храна.

И всичко тези кадри видени за миг…картина на съмнения, нарисувана в съзнанието.

"Тряясс" друга хлопната врата. Подскок, широко отворени изумени очи, стреснато в съня си човешко същество. Един друг свят преминал само за миг. Един нечовешки свят, с толкова човешки страдания…