On the road

Както споменах в предния пост освен всичко останало мисля да подновя ходенето си на тренировки по йога. Занимавам се с това от осми клас с известни прекъсвания, тренирах различни видове йога, ходих по състезания, по едно време бях на тренировки два пъти дневно. Напоследък основно правя някои неща вкъщи, защото нямам време да ходя в залата всеки ден. Всъщост това не е единствената причина. Основно преди тренирах спортна йога – тя е някакво съчетание на класическата с движения от  различни бойни изкуства и аеробика, и като цяло е значително по-динамична. Класическата тренировка поне в клуба, който посещавам е все пак натоварваща, но на мен лично не ми допада за всеки ден. Последните години тренировките по спортна йога бяха само в събота, а аз обикновено тогава не съм в града. 

Та така се получава, че нито имам особен стимул, нито време и си тренирам каквото ми дойде у нас. Има обаче нещo, което винаги ме кара да се вдигна и да отида в залата  – заниманието, посветено на опита да направим 108 пъти Слънчевите упражнения. Това е комплекс упражнения, който е много съществен за йога. Натоварва и раздвижва цялото тяло, поради което се изпълнява обикновено сутрин, срещу слънцето (откъдето и името му). Счита се, че така йогата приветства деня и изгрева – ще го намерите описано най-често като Sun Salutation. Прилагам картинка, която показва как точно се изпълняват въпросните упражнения.

Лично аз в  началото мразех тоя комплекс упражнения, ама с цялото си сърце . Това основно понеже той е с идея да се изпълнява бавно и да се следи вдишването и издишването при всяко движение, което на моято 17- годишно аз хич не се нравеше. После обаче осъзнах колко са раздвижващи и сега са неразделна част от ежедневната ми тренировка. Само, че едно е да  ги изпълниш 3 пъти, съвсем друго 108 .

Заниманието протича по следния начин – желаещите се събират, инструктурът обяснява в какво точно се състои комплекса от упражнения, понеже не всички знаят и дава старт. Обикновено има някой, не участващ в тренировката, който брои, като така не се позволява на групата да знае колко пъти са направени. Това всъщност е доста полезно, понеже на 30-стото вече ти се струват 300 и ако знаеш колко малко си направил всъщност, ще се откажеш. На 100-ното пък се съобщава, за да не вземе някой да се откаже на заветните 8 пъти преди постижението. И така след около час стискане на зъби сте поставили примерно личен рекорд. Аз съм го правила 3 или 4 пъти, вече не си спомням, но трябва да отбележа, че е няколко пъти по-натоварващо отколкото би му минало на човек през ума. Най-малкото защото на пръв поглед упражненията не са сложни и завъртяни, единственото което трябва да се научи е дишането с тях. Проблемът е, че натоварването при 108 изпълнения всъщност е доста голямо, реално даже 108 пъти да си вдигнете ръцете, пак ще е тегаво. А това тук си е цяло съчетание от различни движения, което го прави изтощително. Другото нещо е неизвесността – струва ти се, че е минала цяла вечност от началото, а ако се опиташ да преброиш и 10 повоторения си даваш сметка, че бройката изобщо не напредва бързо. Освен това лично при мен поради значително ниското ми кръвно, цялото това навеждане – изправяне в един момент довежда до пълен транс. Което е хубаво по някакъв начин – имаш около час само със себе си, мислите си и великата цел да не припаднеш Факт е, че повечето хора успяват. Някои естествено се отказват, но на мен не си спомням да ми е минавало през ума. Просто не обичам да губя.

В крайна сметка, постижимо е. Рекорда на клуба е 94 души от различни възрасти, успешно завършили 108-те пъти. Освен това е разтоварващо за мозъка и натоварващо за тялото. Така че, който иска да се пробва – следете сайта на клуб "Скорпион", където се отразяват предстоящите събития.