Моята къща

November 15th, 2010

 

 

Съвсем случайно забелязах, че Диди ме е поканила в блог мийм, който цели да споделя на аудиторията как изглежда мечтаната ми къща. Макар и малко късно, реших да драсна един пост по този въпрос.

Сега се предполага, че тук започва описанието на малка спрената къщурка с две палми отпред, на някой бряг (примерно френската ривиера), с гледка към залеза и шум на вълни. Тц, не, нямам чак такива мечти. Може би ще искам такава къща, когато реша да се пенсионирам, жива и здрава, някой ден. За сега аз съм човек на града. Обичам ритъма, многото хора по улиците, чувството, че градът има свой собствен пулс, който не му позволява никога да заспи. Чувствам се на мястото си в големия град. Но не бих си купила апартамент в София. Дам, моята къща всъщност не е къща, апартамент е. Апартамент на някой етаж от 8-смия нагоре, обичам да живея нависоко. Голям, просторен апартамент, с панорамна гледка и уютно, но не претрупано обзавеждане. Обичам изчистените неща и създаването на илюзия за повече пространство. Не съм фен на огромните жилища, предпочитам нещо средно като мащаб. С две думи – спалня, баня, хол и кухня (от тези, разделените с барплот по средата и една резервна стая за гости. Теракот, голямо легло, пиано, място за библиотека, така че да има къде да си слагам книгите. За това имам определени претенции, останалото както дойде.

Да, ама защо не в София? Основно, защото не виждам причина ако евентуално имам парите за апартамент в София (което е почти невъзможно, понеже не ме привлича идеята да го изплащам през остатъка от живота си), да остана да живея в България. По въпроса е писано много, не мисля да го разтягам в този пост. Нека просто обощим, че ако имам възможност да избирам между покупка на жилище в София и във всеки друг голям град в Европа (като се има предвид цената на имотите в София, не е чудно и пари да ми останат ако си взема апартамент в чужбина), няма да е тук. Извод – апартамент, не огромен, не и миниатюрен, не в България.

Всъщност, това отгоре всичкото е препоръчително. Имам само едно основно, истинско и неоспоримо желание за дома си – да е мой. Мой си, да знам, че местенето ми от него няма да е скоро и че мога да подредя мебелите, навиците и живота си както аз искам. Местила съм се няколко пъти, приспособявам се бързо и съм склонна с подреждане, декорация и много желание да направя от почти всяко място приятно кътче за живеене. Искам просто най-сетне да си имам мое такова, за което да знам, че влагам усилия и любов, не за да се преместя след 6 месеца или година, а за да градя някакво бъдеще там. За съжаление още не виждам как точно ще стане, но възнамерявам да измисля. И когато успея да се сдобия с въпросното жилище, мисля, че няма да има нужда от никакви други условия, за да го почувствам като мечтаното за мен.

 

P.S. Към горната конфигурация, по явни съображения, добавяме един кабинет за програмист – с ролетни щори, бюро, настолно PC и лаптоп, лавица за книги и бяла дъска :)

  

Posted in Blog Meme | 1 Comment »

За джиБовете и хората

October 25th, 2010

 

 

 

Днес, като в един симпатичен понеделник, си седя и подреждам разходите за следващия месец. Не, че ще забравя да платя нещо, но ми се стори уместно да видя кое мога да не платя, кое да издърпам напред и така нататък, за да оцелея по празниците. Та смятайки всичките тия неща, естествено достигнах до извода, че шанса да се случи безболезнено е малък и, да го кажем така, вероятността е силно изградена на моя вроден оптимизъм. Което пък ме наведе на една друга мисъл свързана с финансовото положение в нашата страница.

Да си представаим следната картинка: нека предположим, че моя милост взима едни х парички, има едни y разходи и се опитва разликата между тия две неща да не е отрицателна. Реалността за съжаление, показва, че това не се случва често. Тук обаче има едно но. НО, моя милост не е шопинг маняк, не разхищава пари и всъщност живее порядъчно – позволява си почивка веднъж годишно и ходене някъде из страната веднъж – два пъти месечно. Това, съгласна съм , е почти непосилно за средностатистическия човечец в нашата страна. По статистика, даже по завишената официална такава, средностатистическия човечец преживява с по-малко пари от милост моя, осбено ако погледнем хората, които живеят по малките населени места. Понеже имам наблюдения, искам да отбележа, че даже не знам как оцеляват хората, в районите където няма съвсем никаква работа. Но да се върнем на човечето от картинката- аз, което се опитва да оправи положително сметката. Значи стигнахме до извод- то статистически погледнато е добре, даже доста. Реално погледнато се чуди как да свърже двата края, да си плаща образованието, дома и други такива важни неща.

Стоп! Не пиша това, за да се оплаквам. Тц!  Знам, че така изглежда, но не е така. Тук идва мястото да обясня заглавието. Back – пак на картинката. Нека си представим сега, че човечето поиска да си купи джиБ! Какво правим? – Тук аз вдигам рамене и си признавам, че не знам, понеже нямам идея как да събера пари за средностатистическа трошка. И точно тук идва огромнията парадокс. Всяка втора кола на магистралата е джип. Излезте на пътя и ще се уверите, че съм права. Всякакви марки, цветове, модели, с всякакви всевъзможни екстри.Та според статистиката човечето Ива е финансово добре. Ама човечето не вижда как да оправи финансите за коледни подаръци. Голямата част от населението е зле- според статистиката, а и чесно казано така като гледам също. Ама и една много голяма част от това същото население кара джипове и се гордее, че "Черен джиБ е с предимство"

Та искам да знам – как, аджеба, става тая работа? Не ща джип, чисто и просто ми е любопитно, понеже няма грам логика. Хем сме много зле, хем караме коли за по 60-100 бона. Хора, как се печелят 100 бона? Аз се гордея,  че познавам доста млади, интелигентни и предприемчиви хора, но още не съм видяла някой от тях да си купи кола за толкоз пари. Всъщност повечето, при все всичките им усилия, едвам кретат в нашата мила икономика и се опитват да намерят някакъв финансов баланс.

От къде тогава пътищата ни са пълни с такива коли?

Приемете поста ми като искрено любопитство :)

Posted in Uncategorized | 15 Comments »

Хотел Бохема

October 18th, 2010

 

Hotel-Bohema-pool

 

 

Добро понеделнишко утро! Ентусиазма, с който съм заредена за тази седмица произтича от страхотния уикенд, който изкарах в Хотел Бохема в Родопите. Съответно сега възнамерявам да ви разкажа за него и за прекрасното хотелче, което открихме. И, да, правя му реклама, то си има нужда.

Както доста други места, това малко хотелче, не е сред първите резултати из големите сайтове за хотели, което го прави трудно за откриване. Тук е мястото да кажа, че дължа спецални благодарности на Диди, че ми прати линк към сайта, понеже иначе никога нямаше да го видя. Както обикновено бях прекарала няколко часа в търсене на хотел за уикенда, тъй като за мое учудване хората са се самозабравили с цените и се оказа доста трудно да намеря точното място. Впечатлява ме раздаването на някакви трицифрени цени за една нощувка. Разбирам да е някакъв мега страхотния хотел с великото спа и нечовешките заблежителности. По мои наблюдения обаче, се оказва, че хората си правят примерно сауна и парна баня, категоризират ги като туристически обект с повечко звезди и оттам нататък тия неща не се поддържат кой знае колко. Естествено това не важи за всички, но е така в по-малките и не специлано създадени за спа хотели, които пък не падат по-долу с цените. Та по тази причина бях запретнала ръкави да търся нещо по-просто – "СПА" не щем, искаме само басейн с гореща вода и понеже бях чувала за Огняново, като добро място за това, се насочих натам. И така запазихме си стаи в Хотел Бохема и в събота на обяд потеглихме с половинката и двойка наши приятели.

Тук искам да спомена нещо за пътя – НЕ МИНАВАЙТЕ ПРЕЗ ПЕРНИК! Никога, ама никога в живота си не съм виждала толкова коли на едно място. А като се има предвид, че живея и работя на центъра на София, задръстванията са ми ежедневие. Това обаче, беше епично. Огромна колона от коли, 2:30-3 часа за няколко километра, изобщо – КОШМАР!. По едно време надеждата, че ще стигнем до храна и ще се измъкнем, умира. Залагахме на хората, които поеха към един Shell в далечината, гледахте филм, изядохме един Pomber, който иначе никога не бих яла :) . Както казах, беше епично. Да кажем, че тръгнахме в 11, стигнахме в 6 и сме минали общо 230 км. :)

Hotel-Bohema-jacuziЦелта на нашия трип – Огняново е на около 15 км от Гоце Делчев, някъде, хмм, в нищото :) . Колкото до Хотел Бохема, той е малко след самото село, сиреч съвсем в нищото. За сметка на това доста преди самото село има табели и разни надписи по стените, които указват пътя. Лично аз трябва да си призная, че бях доста скептично настроена. След всичко това, което споделих за цените на хотелите, хайде сега да си представите следното – хотел с 3 басейна, един с 39 градуса вода, един детски, с няколко градуса по-хладен и един за плуване – около 29-30 градуса. Обадихме се предварително да попитаме няколко жизненоважни неща – има ли wi-fi – има; има ли отопление – има камина, която отоплява цялата сграда + подово отопление; в колко затваря басейна- не затваря; има ли спалня в стаята?- да; колко струва нощувката?-40лв. (за двамата)- хахаха. Ще ме извините, че бях скептична, нали? :) То пък взе, че се оказа, че всичко си е точно така! Направо да не повярва човек! Стаите са хубави, има си сушилня за банските, невероятно топло е ( аз спах на отворен прозорец в планината, което с моята зиморничавост е силно непостижимо по принцип). В баните има минерална вода, персонала е много любезен. Не ни изгониха в 12, казаха, че така и така в неделя не пристигат посетители и може да постоим още. Сервират храха и пиене до басейна, като всичко се начислява на стаята и няма нужда да разнасяш пари по хавлия и бански. Изобщо не можах да намеря никаква издънка, а аз съм критична. Из коментарите в нета имаше разни лоши отзиви за кухнята – е, не е вярно! Хората готят страхотно, ресторанта им е супер уютен, с камина и леко регенце. Похапнахме 3 пъти доста доволно там, дори смея да върдя, че никак не е спъпо. И специално да отбележа – закуска имаше мекици и палачинки, ммм :) .

Hotel-Bohema-pool2Hotel-Bohema-breakfast

С две думи- таралянкането 3 часа в задръстване си заслужаваше напълно. Поплувахме, покиснахме се в горещия басейн, дори седяхме там до след полунощ, пийвайки биричка и разтоварихме се в добра компания. Изобщо, след такъв уикенд човек е много по-склонен да приеме сивия, намусен и не особено дружелюбен вид на София. Честно казано, какво ми пука за времето и хората на вън, събрала съм си вътрешна толина да ме грее :) .

Hotel-Bohema-weHotel-Bohema-we2

Колкото до пропагандата на хотела, ще ме извините, но си заслужава. Ако имате време и желание посетете го, уникално местенце, където да си починете и да се отпуснете в това хладно и мрачно време. И, да, рекламата ми е напълно безкористна :)

Have a wonderful monday :)

Posted in Trips | 4 Comments »

Last summer breath

September 27th, 2010

 

 

И тъй лятото мина и замина в пътувания, водни паркове, неистова жега (дори на мен ми беше топло!). През цялото лято драпах да дойде момента за море, което бяхме планирали в края на август. За първи път осъществявам намерението си да не ходя на почивка в България по няколко всеизвестни причини. Та по този повод се отпрaвихме към Айвалък, Турция, на около 800 км. от София, сиреч най-близкия до България курорт и всъщност доста наизвестен спрямо Кушадасъ и Мармарис.

За първи път ходя в чужбина на море и за първи път ходя на такъв тип почивка. Честно казано имах доста смесени очаквания по няколко причини. Първо отиваш на майната си, даваш едни пари предварително и толкоз. Тук си знаем начина – нарамваш багажа, отиваш в набелязаното градче/селце на морето, харесваш си къща-хотел и толкоз. Ако не ти хареса обратната процедура и хоп в друга къща. Докато ораганизираната почивка предполага някаква неизбежност – отиваш там и толкоз. Освен ако нямаш една доста стабилна сума бекъп. Другото е, че не знаеш до колко хотела на снимките отговаря на действителността и посмъртно няма как да разбереш. Нашия го видях на няколко места с три различни броя звезди :) . Трето не знаеш езика и както се оказа, това никак не е много приятно, понеже англоговорящите се броят на пръстите на едната ми ръка. Но в интерес на истината като подписах договора и дадох парите в агенцията, тия всичките притеснения изчезнаха. Не че нещо се е променило, но вече нямах избор.

И така на 27 август се понесохме с автобус към мечтаната морска почивка. Очаквах 15-те часа път да са доста по-лоши, но откровено казано не ги усетих толкова зле. Помня Одрин в 2-3 през нощта. Като от приказка на Шехерезада – кадри на огромните като замъци джамии, видени през сън. Бих отишла, изглеждаше невероятно красиво. А може и да съм го сънувала :) . Разсъних се на ферибота, с който стигнахме до Азия. И той е някак мистичен мощем. Автобуса се качва на нещо, което се отделя от брега. Заради близките светлини на града е някак нереално, сякаш всичко е нормално докато не се загледаш в черното надолу и не видиш отблясъците на водата.

Към 10 сутринта пристигнахме в Айвалък, оставихме си багажа и се настанихме около басейна да чакаме нaстаняването. Ако пътувате по тази дестинация трябва да имате предвид, че 90% от агенциите комбинират автобуса за Айвалък с този за Кушадасъ, което автоматично предполага да пристигнете в хотела в нещо от порядъка на 2-3 през нощта и да чакате до 14 часа за настаняване. За наш късмет точно на тази дата се оказало, че има достатъчно желаещи да пътуват към Айвалък и се сформира отделен автобус. Получихме си стаята околко 12, сиреч точно преди обяд и всичко вече беше уредено.

И… какво да кажа, 7 км. плажна ивица, храна 4 пъти на ден, пиене докато можеш да посочиш какво искаш, басейн на 4-тия етаж на хотела. Такива ми ти работи :) . Не се оплаквам, ама никак. Основно много ми хареса отношението на хората. Услугите наитина са на много високо ниво, персонала е любезен и си върши работата много съвестно. Кърпите ни се сменяха всеки ден, камериерката се извиняваше по 100 пъти, че не е смогнала да влезе докато ни няма, храната беше направо превъзходна-не мазни боклуци, от които да ме боли корем. Изобщо цялостно хотела беше много над очакванията ми. Трябва да призная, че не изглежда като по снимките, но всичко си му беше наред.

Колкото до самия курорт, реално мястото, на което се намират повечето хотели предлагани от българските агенции е Сарамсаклъ – нещо като градче, което се е сформирало по продължение на плажната ивица. Ако очаквате дискотеки и барове със сигурност не е вашето място. Имаше едно малко увеселително паркче (няма да се кача скоро на гондола, потръпк!), една дискотека, в която не посмяхме да влезем и няколко, да ги наречем пазарчета. Купихме известно количество прахосъбирачки, за доста по-малко пари отколкото по нашето Черноморие. Трябва да отбележа , че за пръв път виждам такова разнообразие от магнити! И това е. Но пък е спокойно и доста приятно за почивка.

Направихме и две разходки по време на престоя – един ден на обиколка с корабче и разходка до Шейтан Софраси- трапезата на дявола, от където има невероятна гледка към островчетата и особено красив залез. Денят на корабчето беше незабравим, никой не говори английски, аз и Марио запасени с едно англо-турско разговорниче се опитваме да разберем къде отиваме :) Беше забавно, а и самият персонал на борда го правеше още по-интересно. Имаше разнообразни игри – от забавления за децата до състезания по разни "turkish dances"  за възрастните. Направи ми впечатление с какво желание и усмивка работеха хората на корабчето, като слезеш вечерта искаш директно да идеш да си купиш още един билет :) Изобщо това беше най-хубавия ден от цялата почивка – смях, танци, невероятно красива гледка и безумно чиста вода :)

 

Другото интересно по време на почивката беше запознанството ни с двойка турци, няколко години по-големи от нас. Те бяха едни от най-добре справящите се с английския хора, които срещнахте, сиреч набора им от думи се ограничаваше до 30-40, а не 5-6 :) . С помощта на разговорничето, което ни подариха, лаптопа и Google Translation успяхме да поговорим с тях. Оказа се, че английския просто не е толкова популярен, колкото при нас. Илми и Аслаан, кредитен инспектор и адвокат, казаха, че не използват друг език осен турски в работата си, което за нас е някак странно. Споменаха, че се учи английски няколко години в училище, но по наши наблюдения и децата нямаха никакви познания. Все пак успяме да разберем, че горещо ни препоръчват да посетим Анталия или Аланя догодина, наскоро даже получих разни линкове за тези курорти от тях. За сега ще продължаваме да има пишем мейли :)

 

И така след още няколко дни плицикане, игра на фризби и плуване в басейна се понесохме пак наобратно. Извод- пътя на връщане е много по- трудно поносим. Той естествено си е същия, ама вече не пътуваш към морето. Пътуваш към есента, работата, университета, лошото време и ония 5-6 месеца, през които на мен ми е константно студено. Пък и точно като с магическа пръчка температурата на границата беше нещо от порядъка на 15 градуса. А си тръгнахме от Азиатска Турци на 34 :) Бързо напомняне какво ни чака.

Довършвам поста днес, тъй като така или иначе навън е сумрак като в 7 сутринта, на мен още ми е сънено и се замислих за лятото. Само че вече май е време да се примиря, че е свършило и да се подготвям за работа. Пък догодина ще повторим, ще отидем в Анталия или Кушадасъ, да видим какво е там и да се насладим на още една почивка заобиколена от турско гостоприемство и добро обслужване. Даже вече съм си набелязала хотели :) . А българското Черноморие, сървиса и тнт. са ме загубили за доста години напред.

Posted in Love, Trips | No Comments »

Monday Morning

September 13th, 2010

Като чуя "мъндей морнинг" по неволя се сещам за доктор Хаус и "I don`t like mondays". Даже ще си я пусна заради интрото с пианото, от което настръхвам всеки път. Ето може да се убедите сами:

Колкото до понеделник сутрин, което повечето хора ненавиждат, ще кажа, че на мен пък не ми пречи. Да, преживявам някакво отрицание и самосъжаление в първите 10-тина минути, когато осъзнавам, че уикенда е свършл и трябва да стана и да се довлека до офиса. Но какво пък. Имам си голяма чаша кафе, музика в слушалките и цяла нова седмица.

Обичам да е понеделник сутрин, понеже имам време. Всички още спят, недоволстват, чудят се как ще изкарат седмицата, сиреч на никой не му е до мен. Което пък хич не е лошо. Имам време да седя,  да си пия кафето бавно, да чета блогове, даже да напиша някой пост. И докато се усетя вече е време за обяд, за някаква дейност и после за вечер, и ,хоп, вече не е понеделник, и остават само някакви 4 дни до уикенда. :)

Да знаете оптимизъм му е цаката! :)

О, ако държите да си стоите и да се жалвате, че е понеделник сутрин- давайте! Аз ще имам повече време да и се наслаждавам :)

Posted in Personal, Uncategorized | No Comments »

София-Мусала-София

August 23rd, 2010

 

 

 

 

 

Миналия уикенд осъществих една моя мечта-изкачих се на най-високата точка на България-връх Мусала. Преживяването беше страхотно! Също така страшно, уморително, клатещо се в междуградско бусче, препечено на слънце и последвано от мускулна треска, но все пак страхотно. Никой не може да обясни разумно защо хората правят тези неща-да тръгнеш да се катериш само и само да си се покатерил. Може да е за адреналина, може да е за битката със себе си, може да е от желание да се доближиш до природата. Пък може да е и всичките, и още колкото искате други неща. Важното е, че без значение от какво е породен, стремежът да стигнеш върха те дърпа нагоре и все по-нагоре. И когато изпъплиш с последни сили удовлетворението, което изпитваш си заслужава усилията. В моя случай е малко помрачено от ужаса как ще се върна, но все пак е невероятно :)

Все пак нека оставя лиричните отклонения, понеже целта на поста е по-скоро информативна. Лично аз доста порових в деня преди да потеглим, за да разбера как се стига и се радвам, че познавам хора, които са ходили и ми дадоха инфо, защото иначе имаше да се чудя много време. Първо така и не разбрах защо няма директен автобус София-Боровец. Явно е някаква бг недомислица, понеже наистина не се сещам с какво друго да си го обясня. В момента единствения начин да се стигне (освен ако си нямате кола и шофьор) е да се качите на автобусче (да кажем междуградска маршрутка) от Автогара Юг до Самоков, където пък да се прехвърлите на подбно бусче за Боровец. Недоумението ми за липсата на директен транспосрт се основава на факта, че в Самоков 80% от едното бусче се прехвърля в другото, за следващите 10 км. до Боровец. Освен това хората, особено уикенда, са наистина много, аз и Марина пътувахме на една седалка, имаше прави хора, а и по пътя шофьора спираше, за да обяснява, че няма повече място. Все пак това е положението, затова ако сте планирали този трип без кола станете рано и се опитайте да се качите на някое от първите бусчета-първото е в 7, след това са на половин час до 19:00. Задължително гледайте някой да пази места докато плащте и си оставяте раниците в багажника, понеже хората са наистина много и се борят да седнат с всички сили :) . Също така ако не знаете пътя и както и аз не сте фен на многото завои, седнете някъде напред, иначе ще съжалявате :) .

И така, след ставането в 4:30, висенето на метрото половин час да чакам закъсняващата ми приятелка, бутането с многото хора и завоите, към 8:30 сме в Самоков. Притичваме до следващото бусче, аз се съвземам от студения въздух и след още 10 мин, клатушкане сме в Боровец. Тук следва една огромна опашка за лифта, понеже касиерката поспала час повечко и след още час сме на Ястребец. Действието се развива в 10:30, което се вписва в графика ни и потегляме с бодра стъпка. Целта ни е да се върнем преди 5:30 в Боровец, понеже бусчетата за Самоков са  през час, като последното е в 6:30 и е много вероятно да няма места.

Пътят за върха може да се раздели на 3 части. Първата е съвсем лек преход, ние го взехме за около 40 мин. и спряхме да си починем на хижа Мусала. Не видях особено много от хижата, доколкото разбрах голямата сграда е в процес на довършване, само малката функционира. Тук пътя се разделя на две и въпреки че питахме доста хора, никой не можа да даде сигурен отговор накъде е по-добре да тръгнем. В крайна сметка избрахме левия маршрут. Не Правете Това!  Тръгнете по десния ;) . Макар и малко по обиколен, е доста по-лесен. Пътя който избрахме ние се оказа едни огромни, почти отвесни камънаци, които не са особено приятни. Слава Богу на връщане хванахме по другата пътека, иначе не знам как щях да сляза.

Час и нещо след хижата се появява заслон "Ледено езеро". Тук отново имате 2 опции – пътека и камънаци. Не избирайте пътеката! Не и ако нямате стабилни обувки, както повечето хора, които като мен бяха тръгнали с маратонки. На пръв поглед камънаците изглеждат по-лоша идея и хората долу казаха, че по тях е по-трудно. Според мен обаче са значително по-добрия избор, понеже има опънато стоманено въже, за което може да се хванеш. За сравнение, пътеката е сипей, пързаля се ужасно много, няма абсолютно нищо, за което да се хванеш и качването по нея е едно от най-лошите неща, които съм преживявала ever. Както и да е – оцелях! Не видяхме гледката от най-високия връх в България, понеже по едно време ни обгърна мъгла, но все пак си заслужаваше. Имам си и печат :)

 

На връщане си бяхме направили изводите и минахме по въжето, където слизането не беше чак толкова опасно и след заслона продължихме по по-леката пътека. Макар че отново бързахме, успяхме да разгледаме, снимахме появяващите се от време на време езера и общо взето си отдъхнахме. В 16:30 се качихме на лифта за връщане, съвсем в графика. И така общо взето около 19 часа благополучно се завърнахме в София, от 14 на околко 30 градуса :)

Виждам, че писанието стана обемничко, затова просто завършващо ще кажа, че ако все пак ви хрумне да направите този трип без кола е добре да тръгнете рано и да ходите стегнато. Иначе няма как да стане. Enjoy :)

 

P.s. Добавям една снимка с инфо за хижите и телефоните, които бяха на една табела по пътя, може на някой да са му полезни :

Posted in Trips | No Comments »

GLOBUL -Еpic Fail

July 26th, 2010

Бясна съм, та едвам пиша! И то защото съм безсилна и нищичко не мога да направя! Мога само да предупредя останалите, поне да знаят. Ето и историята:

Преди няколко дни – в четвъртък, по стечение на обстоятелствата се сдобих със смартфон – HTC Tattoo, симпатично телефонче а.к.а. лъскава играчка за моментите, когато нямам друго занимание. Понеже имам една служебна M-tel-ска карта и определео не съм доволна от обслужването им, бавните действия на консултантите и вечните опашки, реших да си взема отделна програма за новия телефон. Vivacom съм ги отписала по известни причини, а и не ми трябват безплатни минути към тях. Така се спрях на Globul. Половинката ползва техните услуги, решихме, че тъкмо ще имаме безплатни минути между нас двамата, а и ще се наслаждавам на мобилния интернет, от който той беше сравннително доволен. И така отиваме ние в Germanos, Mall of Sofia, и обясняваме на консултанта, който ни предложи услугите си, какво искаме. Той предлага няколко алтернативи и накрая се спираме на GLOBUL Max програма + пакет GoWeb Unlimited , дори аз известно време се колебая този последния пакет с 10 или 25 Mb максимална скорост да си взема и се спирам на 25-те Mb. Отбелязвам, че това е пакет с 25 Mb на максимална скорост и неограничен интернет.  През това време с Марио обстойно обясняваме, че основно ще ползвам телефона за интернет услуги и затова го мислим толкова. Подписвам си аз договора. Питам трябва ли да платя нещо- не, плаща се като излезе фактура. Трябва ли да чакам за активацията – не, активно е веднага. Дори впечатлени от бързата процедура ние си потегляме и след час- два аз си включвам новата играчка. Опитваме се да оправим настройките на мобилната мрежа, но нещо не се получва, основно заради разликите между задаваните опции при HTC Tattoo и HTC Hero, съответно се отбивам до друг офис на Globul. Косултатнтът проверява, оправя нещата (бях пропуснала едно тикче за активация, което не видях). Понеже не  съм особено запозната с разните стандарти обяснявам на човека с каква програма съм и питам дали има значение през GPRS ли минава трафика, отоговарят ми, че щом е през Globul всичко ми е покрито. Съответно аз заминавам за провинцията щастлива, че имам връзка със света. 

И така до снощи, когато получавам sms, който ми съобщава, че съм на прага на кредитниия си лимит! Нека уточня, говорила съм два пъти, с номер, който се предполага да ми е безплатен. Влизаме в първия срещнат магазин, за да попитаме какво се случва – консултантката дори не знае какво предлага въпросния пакет, може само да ми каже сметката 44 лв., което аз вече знам. Звъня на оператор, обяснявам си проблема, казват да почакам. Стоически чакам 10 мин, докато ми съобщат, че заявка за Go Web пакет при тях няма. Иии, милост моя зяпва….

Честно казано не се и надявах, че ще ми коригират сметката, но днес посетихме същия Germanos, за да попитаме как се е случило това. Въпросния консултант не е на работа и ни посреща едно момиченце, обясняваме проблема. Тя проверява едно известно време – не и е ясно какво съдтржат пакетите, които съм си поискала. Констатира се, че за допълнителния пакет трябвало да полълня отделна молба и не може да се направи нищо друго освен да я попълня днес и да си платя сметката. Управителя естествено го няма…Момичето си няма и идея какво мога да направя. Единствено ми остава да се обадя отново на оператор и да попитам. Вдигат ми с едно мило "Добър ден", след като си обяснявам проблема вече никак не миличко ме питат "И сега какво искате от мен?". Обяснявам, че търся някакво разрешение. Е, да ама нямало. Нямам документ, нямам и sms (разбирате ли тая услуга се активирала след 24 часа с sms от тях!!!), не съм се била осведомила дали е активирано всичко. Аз питах ли преди да си тръгна активно ли е? – Питах. Ама не мога да го докажа. Процедура да ми помогнат някак естествено няма.

So, аз си оставам без едни 50 лева. Не ме е яд за тях. Яд ме е, че вместно да се отнесат коректно, да разберат какво е станало и да помогнат на клиента те вдигат ръце и казват "Ами, аз не знам, не мога да ви помогна". Добре де какво правиш там като не знаеш. И тоя дето те е взел на работа за какво те е сложил там. От няколкото служители на въпросния оператор, с които говорих само този, който ми направи договора знаеше какво точно предлагат програмите и пакетите, за които питаме. Само, че явно е пропуснал ценнат информация, че не ги е кативирал. Някак си. Останалите си ровеха по 10 мин. из файловете, за да проверят за какво иде реч. Как да имаш доверие на каквото и да е в тая държава след като след вече подадената молба днес и въпроса ми кога най-сетне ще имам безплатен интернет ми беше отговорено "Ами не знам, може би довечера, ама все пак се обадете на оператор да ви потвърдят!".

Бясна съм!!! Заради некомпетнтността, заради фалша, заради наглостта. И заради това, че в нашата държавица си безсилен пред всичките тези неща!

 

Историята-продъжение:

Понеже след цялата тая сага вчера тези мили хорица ми вдигнаха пак кръвното, пиша и допълнение към поста.

Значи както се разбира от горното писание вчера вече 100% сигурно подадох молба, както е трябвало да стане още миналата седмица, за въпросния интернет пакет. Отвеяното момиче в магазина не ми даде копие, наложи се да си поискам, но все пак си имам, та сигурна съм – молба има. Съответно, понеже никой не ми каза сигурен час за активиране на услугата, звъня аз снощи на оператор, като се надявам за тия 6-7 часа да са я пуснали. Жената с най-категоричен тон ми казва, че не съм си активирала такова нещо! Обяснявам, че не може да е вярно, активирала съм го с писмена молба. Чакане, ровене и познайте какво се оказва. "Ооо, ами съжалявам, имате молба, но колегите са объркали звеното, до което трябва да се прати и сме им я върнали. Можете да се обадите утре привечер да проверите пак." МОЛЯЯЯ??? Операторката продължава:"Нищо не можем да направим, ще се наложи да почакате да ви подадат молбата като хората". OMG! OMG! OMG!

Час след този разговор получих смс, който ми пожелава приятно сърфиране. О.о. Активиран ли е пакета, не е ли, вече няма как да вярвам. Та понеже вече съм си патила, днес сутринта пак звъня на оператор с дежурния въпрос — "Активиран ли ми е Go Web?". Проверка и ми отговарят следното "Да, активирал се е. Днес след 10:30 можете да го ползвате." What the hell!!! Как така ми пращат смс снощи, а се оказва, че услугата не е активирана! Цитирам официалния сайт с информация за услугите на Globul (понеже в заявката за услуга тия неща не ги пише, пише вижте актуалния към датата на подписване сайт!) -"Пакетът става активен с получаването на SMS потвърждение, а стойността на абонамента автоматично се добавя към месечната сметка."  И какво, ако снощи след смс-а си бях пуснала интернет днес щях да имам 100 лева сметка, нали? ОМГ и спрведливостта, и лоялността и всите там подобни неща, които би трябвало да се спазват в отношенията с клиентите!

Posted in Uncategorized | 24 Comments »

Low Cost – самолетни билети и дестинации

July 11th, 2010

 

През последните дни получих доста въпроси относно евтините билети, които успях да резервирам за трипа ни до Италия, така че реших да блогна какво научих за тези резервации. Надявам се да е полезно инфо за хората, които биха желали да си намерят по-неограбващо бюджета им пътуване.

Резервация:

Ровила съм из много сайтове за самолетни билети, low cost и не чак толков, но основния ми опит е с Wizz Air. Основното при закупуване на стабилно евтин билет е да запазите места поне месец, месец и половина по-рано. Авиокомпаниите разпродават местата в самолета по ред на закупуване, сиреч първите, които резервират билети за въпросния полет получават най-евтините. За ваше успокоение в самолета няма места, сиреч и дали сте си взели билет за 40лв. или билет за 80 лв. все сте на едно място. Споменавам го, за да не ви хрумне, че ако си вземете билет за 20 лева ще ви сложат в багажника или ще ви вържат под самолета – всички са на едно място, не се тревожете.

Освен ранната резервация трябва да внимавате и за други неща. Конктретно при Wizz Air след момента на посочване на дестинацията и бланката за имената ви, се появява един списък с разнообразни услуги, които авиокомпанията предлага. В повечето случаи това са:

1.Pre-boarding- да ви извикат по рано на борда- не ви трябва, полетите даже не са пълни, а и няма какво толкова да се случи ако се качите 5 мин по-рано или по-късно. 

2. Wizz Flex- позволява да променяте резервацията си – не ви трябва, можетете да сте сигурни, че ако ви се наложи да променяте нещо като дата и час на полет ще ви одерат кожицата, така че гледайте да не стигате до там.

3. Wizz- таксита, автобуси, хотели – по-добре разучете транспорта на страната, която ще посетите и огледайте www.hostelbookers.com и  www.hostelworld.com – по-евтини хотели и хостели, с малко четене ще си намерите подходящо местенце на прилична цена.

4. Допълнително място за краката – о, я стига глупости!

5. Застраховка – не е задължителна, да отбележа, понеже явно повечето хора я смятат за такава, пожелателна е. Ако толкова държите в SDI примерно правят за по 2-3 евро. Имате и симпатичния вариант, който аз използвам- застраховката ми върви с кредитната карта, активира се с покупка извън страната и важи 3 месеца. Ако още сте в чужбина просто правите нова транзакция след 3-те месеца и, хоп, получавате нови 3 :)

Така, след всичките тези глупости, идва формата за името на пътника. Попълнете я внимателно, това вече е важно. Ако за вашата дестинация има опция уеб чекиране, препоръчвам него. От вас се иска само да попъллните данните си за бордните карти 7 дни преди полета. Системата ви изпраща едно pdf файлче, което трябва да принтнете и ето, че си имате бордна карта. Носете въпросната бордна карта, тя е в два екземпляра – един, който предавате на гейта за авиокомпанията и един за вас. Това ви спестява едни 10 евро и ако нямате багаж освен ръчния- чакането за чек-ин на летището.

Значи полълнили сте всичко това и е време да си платите. За ваше учудване, като цъкнете на опцията да платите с карта автоматично билета ви се оскъпява с 40 лева- за обработка на плащането (WTF!). Тук , с Wizz Air поне, единствения трик е следния – направете си профил в самия сайт. Профила показва резервациите ви и профие, но важното е, че чрез него можете да заявите, че искате да преведете парите в банка. Така получавате код на резервацията и 24 часа време да направите транзаакцията. При Wizz Air най-изгодно това е в ДСК, така таксата за плащане е 20 лв, пак по-добре от предходния вариянт.

Дестинации:

Wizz Air  е подходящ за Италия, Германия, в някои случаи и за Лондон. По принцип е неизгоден за близки дестинации тип Прага и Будапеща, до там с кола е по-добре по последни изчисления. Също могат да се проверят и не low cost компаниите – австрийските авиолинии и Lufthanza, макар че вариянта да уцелите нещо заслужаващо си е неприлично малък.

Easy Jet е по-изгоден за Лондон. На сайта им има и една много симпатична опция, която ви дава най-ниските възможни цени през различните месеци. Така знаете,че ако в плановете ви не фигурира някаква точна дата може да тествате всички опции докато видите кой е най-евтиният полет.

Забележка:

Трябва да имате още нещо предвид – ниско тарифните компании не кацат на основните летища. Обикновено използват малки летища и то не в самия град, към който сте се насочили. Така че проверете къде каца самолетът ви, колко далече е това от целта ви и какъв транспорт ви трябва, за да стигнете. Има вариянт транспорта от летището до града, в който отивате да е по-скъп отколкото би ви излезнал самолетният билет от авиокомпания, която каца на централно летище. ;)

Засега толкова :) . Надявам се скоро и от България да въведат полети на Ryanair, с тях има билети по 5-10 евро :)

Ако имате опит или по-добри идеи за резервациите ще се радвам да споделите в коментарите.

Приятно летене :)

Posted in Trips | 11 Comments »

Italy-what a wonderful world

July 9th, 2010

 

 

 

 

По случайност и едни доста евтини самолетни билети тази година реших да спра да чакам и да отида да видя как живеят хората в някоя нормална европейска държава. И така резервирах билети, изпечатах карти, намерих сносен хотел и с половинката се отправихме на пътешествие преди няколко дена. Особено полезен ми беше един пост от Блога на Юруков и туристическия сайт на Болоня, където може да си създадеш маршрут с обектите, които искаш да видиш в града.

Полет:

Не бях пътувала със самолет, на няколко пъти ми се размина през последните години, та ми беше малко притеснено и доста интересно. Е, интересно е първите 20 минути :) После достигнах до заключение, че няма за какво да се тревожа- ако ще се мре поне е сигурно, че ще се мре, ако не – супер, и в двата случая не мога нищо да сторя. Така спрях да зяпам полюшващото се крило на голямата птица и спокойно стигнахме във Форли.

Перипетии:

Бяха ми обяснили, че Болоня, което беше реалната ни цел, е на съвсем мъничко разстояние от летището, на което кацат полетите на WizzAir. Е оказа се час търсене на автобус за гарата, 20-тина минути в него, половин час чакане на влак, час във влака и много лутане докато намерим хотела. Като цяло идеята беше, че има аеробъс от летището до гарата, но той бил веднъж дневно(обикновено сутрин) така че няма смисъл да го търсите. Има друг, нормален градски автобус, №2, ще ви кажат, че не ходи на самата гара, не им вярвайте. Ходи на 300 метра от нея, не е проблемно, а и другия вариянт е такси за 11 евро :) . Въпросният автобус май има някакви билети, но не знам колко струват понеже и двата пъти шофьора нямаше и си пътувахме free, той каза, че е на негова отговорност :) . На гарата се ориентирахме лесно с помощна та едно момиче, с което се запознахме. Влакчето до Болоня беше симпатично, в Италия повечето влакове са климатизирани, сравнително чисти и удобни. Билета е околко 5 евро, няма дата и час на самия билет, само дестинация така че трябва да се завери преди пътуването на една жълта машинка на гарата. Другото, което ме впечатли беше наличието на машини за напитки и някаква лека храна – два броя, както и една машина за сладолед и това на всеки перон, за съжаление невъзможен лукс в България. Признавам, че ги зяпах като невиждала, даже си взех някакъв чипс, за да видя как работи :)

 

 

След пристигането в Болоня се отправихме към заветния хотел. Само че се оказа малко по-трудно отколкото предполагах. Автобусите са удобни и минават често, билетчето – 1 евро за 60 мин се взима от машинка в автобуса. Обаче ние нещо не уцелихме спирката и се лутахме колко 2 часа по едни много симпатични кръстовища без пешеходни зони. В крайна сметка го открихме. Хотел Fiera, който запазих през www.hostelworld.com е симпатичен, малко старичък хотел. През този сайт нощувка + закуска беше 15 евро на човек, доста скромно за Италия. Иначе си имаше всичко спалня, баня, телевизор, климатик (от преди Втората светона, но климатик). Хората бяха мили, дадоха ни адаптер за нашия стандарт на контактите, закуската беше пекрасна, изобщо доволна съм, въпреки шума от оживената улица долу и скърцането на допотопния климатик. Повтарям цената беше толкова през hostelword, през други сайтове съм го виждала на по 20 + евро. Така е за повечето хотели и хостели, зависи от договорите, които всяка компания е сключила с тях, така че се оглеждайте внимателно при резервации.

След кратка почивка и душ се отправихме към центъра на Болоня, макар че вече беше късно. Видяхме главния площад, около който са повечето забележителности, но само отвън за съжаление. Хапнахме от невероятния италиански сладолед на Via San Stefano, няма нищо общо с "италианския" сладолед тук. Набелязахме си цел за следвашия ден-двете най-известни кули в Болоня, едната от които е отворена за посетители, но  работи само до 6 след обяд и се прибрахме с намерение да станем рано и да видим повече неща на втория ден.

Ден втори:

Сутрин в Болоня – 25+ градуса, аз – безумно щастлива, Марио – нацупен понеже му  е топло. :) И отново – автобус, влак, автобус. Цел- Равена и плажовете покрай нея :) . Но този път вече знаехме кое, къде, как, поне горе-долу. Стигнахме на плажа в последното преди пристанището селце – Marina de Ravenna, където се попекохме 2 часа. Заключение са морето – много мръсно. Може би заради течениято, силния вятър и близкото пристанище, но водата влачеше клони и всякакви болкуци. Не ни хареса никак и скоро си стегнахме нещата и се върнахме в Равена, за да видим нещо и от нея. Равена е малко градче, за сметка на което много красиво. Хората си живеят в едни малки 2-3 етажа къщички с градинки. По центъра, също както и в Болоня има много исторически сгради, повечето от средновековието. Създава много спокойна и ведра атмосфера. Посетихме само Teatro Algieri, Tombo di Dante и Музея на мозайките, не сме влизали в последния заради ограниченото време.

 

 

С малко повече късмет успяхме да се върнем в Болоня навреме, за да се качим на кулата от която се открива страхотна гледка към целия град. Билетчето е 3 евро, стъпалата 498, ако сте със слабо сърце и ужас от високи, тесни стълби не е за вас :) . Извод – заслужава си, макар че в канската жега в Италия качването не е най-приятното нещо на света.

 

 

До края на вечерта обиколихме още веднъж центъра, наснимахме всичко отвън, влязохме и в Basilica de San Stefano и напазарувахме от един супермаркет. Доста по-евтино е отколкото тук. Една бира, някаква тяхна марка беше мисля, е околко 80 цента, като бутилката е 0.660 l. О, щях да забравя пихме по един коктейл на "aperativo"- нещо като хепи ауър от 6 до 8 по баровете – взимаш си пиене и получваш някаква храна с него. Беше приятно и явно е доста популярно, баровете по малките улички бяха пълни с хора от всякакви възрасти, които бяха седнали на по чашка.

Ден последен:

Автобус, влак, автобус, самолет, такси – вкъщи  :) .По пътя се запознахме с една учителка по музика, на която помогнахме с багажа. Срещнхме познати бълагри, с които прекархме много интересно времето в самолета, разказвайки си за пътешествието из Италия. Изобщо всичко беше страхотно. И тогава се върнахме в България…

Мне, не си мразя страната. И въпреки че се влюбих в Италия, не е заради страната. Не е за уредената им инфраструктура, заради малките им къщички с подредени градинки, заради красивите средновековни замъци или огромните катедрали. Заради хората е. Хората са мили, спокойни, вежливи, излъчващи някаква доза интелект и изтънченост. Хората помагат. Като се обърнете с въпрос не ви гледат лошо, а обясняват. Ако не знаят се обаждат на някой познат, за да ви упътят. Хората се извиняват ако ви бутнат, не ви газят. Хората не гледат да ви прецакат на всяка крачка. От тях струи спокойствие. Карат си по малките тесни улички с техните колелца с кошници, които знаят че ще намерят на място като се върнат да си ги вземат от паркинга. След работа сядат на същите тия улички да пият коктелче или на площада да погледат филм на лятната сцена или на някой фонтан да полслушат уличните музиканти. Размотават се вечер с късичките им малки дрешки и са усмихнати. Слънчеви, спокойни хора в една слънчева, нормална страна. И да, когато лелката на летището ме прегази, за да стигне преди мен на гишето се сетих, че е българка. Не намирам нищо очарователно в това. Отвращава ме. Отращава ме липсата на възпитание, на учтивост, на ителигнтнст над тая на мекотело. Отвращава ме кича, превзетостта, наглостта. И колкото и да ми разправяте, че България си заслужава заради хората, позволете ми да не се съглася. Не си заслужава, те в бошлинствто си не са хора.

 

P.S. Тук са всичките снимки от трипа София-Болоня :)

Posted in Love, Trips | 5 Comments »

July Morning in the heart

July 1st, 2010

 

 

 

 

 

Празнуват си хората July Morning. Всеки гледа да посрещне първото юлско утро на открито, по възможност на море. Любопитна съм какво влагат хората в това. Всички знаем каква е идеята, не това ми е чудно. Чудно ми е какъв смисъл има за отделната личност. Безспорно има много хора, за които това е още една вечер-сутрин за напиване на плажа. Има и такива, които просто са повлечени от тълпата. Но има и такива, за които наистина значи нещо.

За мен лично е July Morning е празник на живота. На радостта, че посрещаш изгрева на слънцето и си жив. Че някаква висша сила, каквато и да е тя, ти е дала възможността да напишеш своята история на този свят. Ако в нашия мил, покрит със смог и задушен от високи сгради град имаше възможност да гледам изгрева всяка сутрин, щях да ставам. Само че не може и затова го правя когато и където се вижда истински изгрев. Но July е различно, July е символ. Символ на онзи пълнокръвен, пулсиращ във вените живот. На горещо лято, на написани с огнена пръчка истории, на думи за любов по пясъка. Символ на свобода. На пращящите съчки в огъня вечер, когато морския бриз задуха и се свиваш неволно от студена тръпка. На полета на човешката душа и вярата, че няма невъзможни неща.

Има един миг, в който света е само една картина – палещи лъчи, които оставят бляскава диря по кристалната вода. И желание. Желание да попиеш цялото това чувство. Да прегърнеш високите скали, да погалиш розовата зора, да пиеш от до болка синята вода. Желание да пипнеш безкрая и той да остане в сърцето ти. Да прибереш спомена, да го загърнеш внимателно и грижовно да го съхраниш на дълбоко. За да може да го вадиш, когато зимата бие в прозорците и надеждата сякаш си е тръгнала. July е капчица живот в съществуването.

Гледал ли си как огненият диск слънцето бавно се показва над морето, там където синевата на водата и небето се сливат? Чувството е изтръпващо до мозъка на костите. Величие, на което си свидетел. Седиш на скалите и се чудиш колко мъничък и нищожен си пред гледката на събуждането на цял един свят. Невероятна красота, която оцветява спомените ти. И се чувстваш благословен. Защото July е и благодарност. Благодарсност, че живея, че дишам, че слънцето гали настръгналата ми от утринния хлад кожа.Че имам възможност да променя света. Поне моя свят.

А какво е за вас?

Posted in Personal, Uncategorized | 7 Comments »