On the road

Най-после има слънце! Зимата не иде, зимата си замина . А аз почти бях загубила надежда, че пак ще е слънчево в прозорците и в душите. Да, нищо особено не се е променило, пак имаме много работа, пак, и никак не рилейтед с това, не сме и особено забогатяли и прочие. Но си е друго да се събудиш сутрин и да видиш чисто синьо небе и изгрев. А  хората нямат нужда от мног,о показва опита, имат нужда от надежда, която да ги крепи, а слънцето носи надежда.

Иначе последния месец, освен слънчев беше свързан и с разни други положителни емоции. Не обичам да пиша обобщени постове, но иначе трябва да навлизам в детайли, а точно в случая няма нужда. Да, май беше някъде по средата между слънчевия и дъждовния сезон в нашия нов тропичен климат (синоптик.бг продължават да твърят, че ще е слънчево и ще вали всеки божи ден:). Но цялостно положението вече клони към лято.

Имаше един куп почивни дни, от които честно казано ми дойде до гуша и тъй като го казах сигурно няма скоро никакви в календара, но какво пък. Не за друго, но няколкото поредни отпускарски дни  тотално променят режима ми  - лягам си в 3-4 и ставам в 9-10. Реално пак спя малко, просто по различно време и после като трябва да стана в 6:30 някак не мога да се събудя цял ден. Не че се оплаквам де. Те си имаха своя чар – една много симпатична и спокойна София. Моля нека не спорим чия е и кой си отишъл по родните места . София е прекрасна през почивните дни – няма движение, задръствания, много начумерени бързащи хора и прочие, което е безкрайно релаксиращо. Особено за мен, като се има предвид, че живея в центъра и непрекъснато е мега шумно, няколко дни тишина изобщо не са лошо нещо. 

Имаше излизане в чужбина – ходенето ни до Германия, което е жизнено нужно на всеки няколко месеца, за да не се побърка човек . Да попътуваш няколко дни и да разгледаш друга страна винаги си е приятно преживяване, свързано с много емоции, нови запознанства и впечатления. Както споменах в поста ми по темата, точно този трип беше изключително приятен и полезен, както и много релаксиращ от напрежението във въздуха тук, въпреки цялата си натовареност с различни дейности. Да кажем, че беша парченце pure happiness. 

Имаше и друго положително – ПИБ пак ни изненадаха приятно с покана за предпремиера на новата част от хитовата поредица "Карибски пирати". Изключително мило е, че правят такива неща за блогърите и засега като гледам е доста рядко срещана практика изобщо банка в България да прави такъв PR – най-малкот,о за щастие или не, съм клиент на една голяма част от тях. По-скоро за нещастие, ама това е друга тема . Благодаря много на ПИБ и екипът им, който организира подобни мероприятия, не знам доколко това помага за дейността на банката, но мен определено ме спечелиха . Колкото до самия филм – определено надмина очакванията ми. Принципно харесвам поредицата, но очаквах тотално да се разводни, а и не харесах чак толкова третата част. Но тази определено беше много забавна, интересна и на мен лично ми допадна доста. Не съм очаквала във филма да има някаква екзистенциална дилема за живота, очаквах да е ненатоварващ и забавен и определено си получих дозата смях и разпускане Пък и все пак Джони Деп и Пенелопе Круз на едно място! (макар че мен ако питате и русалката никак не е за изпускане)  

Имаше и малко работа, доста контролни и тем подобни университетски неща, на които се задава втори тур, но няма как без това. Поради тази причина юни се очертава, как да се изразя, стимулиращо натоварен. Или поне така ми се иска да мисля, разбира се.

Имаше и редица лични емоции и преживявания, но това е мнооого друга тема. За сега мога само да се надявам, че и тя е слънчева  

Колкото до настъпващия юни, имам ред надежди за него. Основните им точки са намирането на нов апартамент, пренасянето и завършването на семестъра. Искрено се надявам най-сетне това с новото жилище да се случи, за да се наредят нещата по тази точка. Другото, което не е лошо да свърша, е да намеря някакъв приличен стимул за извънработна дейност. Като се има предвид, че съм спряла да излизам, "чета" 4 книги едновремено или 5, вече не знам, и нямам никакво желание да гледам сериали и прочие, поне не е лошо да си намеря креативно занимание. 

So, let the sunshine in, или нека бъде лято, както ви се нрави повече. Време е за слънце, за малко повече надежда, за много повече дейност и приятни емоции. Както и за някое и друго бягство от ежедневието, разбира се. 

Време е за приятни топли летни вечери с бяло вино с много лед и ягоди. И за любов. Enjoy

Пак не съм писала от едно известно време, макар че имам доста натрупани постове за пускане. Не бих казала и че се оплаквам от някаква прекалена заетост – просто в хода на нормалните ежедневни неща не остава особено много време да седнеш и да пишеш с желание, както предпочитам да го правя. Сред нещата които ме занимаваха напоследък обаче има едно доста важно и инстересно събитие, за което няма как да пропусна да споделя. И така, представям ви ESB Business Cup 2011

ESB Business Cup е състезание за студенти в областта на икономиката, финансите и бизнес администрацията, организирано от ESB Business School – икономически университет в Ройтлинген, Германия. Тази година то се състоя за първи път в международен план, което позволи на студенти от всички европейски страни да се включат и да покажат знанията си, както и да придобият много нови в процеса. Темата беше "Sustainable management" – как да развиваме бизнес в дългосрочен план, опазвайки природата, ресурсите и икономиката, как не само да бъдем "green", а да допринесем за устойчивото развитие в бъдеще.

Сега ще разделя поста на две – личното ми и сравнително емоционално мнение и някакво обобщение на нещата, които правеха впечатление:

Моята история:

Записването и отиването ми на състезанието всъщност беше сравнително случайно – колеги от НБУ ме попитаха дали бих искала да се запишем за участие, аз изчетох инфото на сайта на компетишъна, реших че би било интересно да опитаме и изпратихме CV-та. Реално погледнато нямаше как да се подготвим особено много, освен с четене на общи неща за темата, понеже sustainable management е доста обширно понятие, а това беше единственото, което се знаеше като насока. И така бяхме одобрени за участие и на дневен ред беше онлайн кръг, представляващ симулация на реална икономическа ситуация. Стоте отбора, участващи в състезанието, разделени на групи по 25 се бореха за първите 3 места в своята група, което ги изпраща на финал. Ние – "Green Roses BG" team

- се паднахме в група C и след около 3 часа бяхме излъчени за нейн финалист. Обобщено онлайн рунда представлява следното – отбора е в ролята на мениджърски екип, който трябва да създаде клон на голям корейски автомобилен концерн в Европа, като в задачата участват всички компоненти на една фирма – избор на модели, които да се произвеждат при навлизане на пазара, маркетинг, HR, сейлс, инвестиции, акции и дългове и тнт. Крайната цел е към 2022г. да се произвеждат автомобили с най-голяма икономическа печалба при най-ниски стойности на емисиите на CO2, съгласно директивите на Европейския съюз. На всеки 8 минути се сменя по едно 4-месечие, като играта започва през 2018. Има и още дузина условия, пазарни компоненти и допълнителна информация, които няма да описвам подробно, но основно идеята е да надвиеш конкуренцията на останалите 24 отбора в групата. С повече или по-малко късмет, разумни и не чак толкова стандартни решения успяхме да спечелим първото място в нашата група!Трябва да си призная, че не очаквах, понеже както казах нямаше почти никкаво инфо, съответно и нямахме представа какво точно ще се иска от нас. Имаше някакво известно време зяпане на стълбичката с победителите, която показва края на симулацията и после "Отиваме в Германияяяя!" )). Май забравих да отбележа – 16 финалисти отиват на последен кръг в Ройтлинген, 12- първите 3 от всяка група + 4 избрани по CV-та отбори. И така на 11-14 май трябваше да сме в Германия за финалния кръг. Резервирах билети през ebookers за което дължа специални благодарности на em4o, който ми помогна с много инфо за полетите, поради което успяхме да се вместим точно в сумата, която ни отпуснаха от ESB Business School за транспортни разходи.

    – Германия 11-14.05

Chez Airlines: Sofia- Prague – Stuttgart и време за среща с организаторите. Пътуването ни мина доста гладко, чакаха ни на летището с табелка , раздадоха ни карти за градския транспорт в Ройтлинген и хванахме автобуса натам. Да вмъкна – Ройтлинген е малко градче на около 45 мин. с автобус от Щутгарт, провинция Баден-Вюртемберг. Общо взето гледката включва основно малки, сладки къщички, като кукленски, много зеленина и…динозаври. Но за това после .

Пристигнахме благополучно и моите team mates се отправиха към хотела си, а аз към дома на моя host – Marli Stein. Първоначалната идея на организаторите била да пратят всички да нощуват при техни студенти, но понеже се оказало, че няма достатъчно места, запазили хотел. От нашия отбор аз бях "the lucky one" и имах възможността да остана в кампуса на университета, което беше значително по-добре за мен, понеже исках да видя как са нещата там, да съм наблизо и да мога да разгледам. И не сбърках в очакванията си, оказа се страхотно предимство:) Общежитието на Марли е изключително спретнато, подредено, на около 300 м. от учебните сгради, което ми беше адски удобно. Освен това тя също се оказа свестен човек, разведе ме из града, помагаше ми да се ориентирам из натоварената програма на двата дни финал и ми сготви някакво много яко традиционно немско ястие, чието има посмъртно не бих могла да произнеса .

След настаняването започна и програмата, която ни бяха подготвили от ESB, като първият таск беше барбекю за "добре дошли" Запознахме се с повечето участници и организатори, хапнахме от всякакви кухни, понеже всички бяха учтиво помолени да донесат нещо типично за страната си. Имаше едни невероятни словенски сладки, чиято рецепта трябва да изнамеря(Nom, nom). Много ми допадна интернационалния дух на събитието, както и организацията и отзивчивостта на хората от университета.

Няма да обяснявам особено подробно следващите два дни понеже имахме доста натоварена програма, а този пост и без това вече стана стабилно дълъг. Кратката версия е, че първият ден имахме case study поставено от Oliver Wytman -  третата по големина консултинг компания в света. Задачата приблизително беше да направим макро икономическа оценка на конкурентите на пазара и да дадем препоръки на наелата ни фирма, в каква насока да развива бизнеса си, като фаза 2 на проекта трябваше да обоснове това с цифри. Общото впечатление от задачата беше, че времето се оказа недостатъчно на всички, особено това за фаза 2, понеже отборите бяха наблегнали на текстовата част и това не доведе до осбено симпатични графики. Справихме се приблизително, изгледахме презентациите на всички останали и бяхме поздравени от компанията на следобедна coffee break, след което имахме няколко свободни часа. Лично аз, понеже умирам да правя снимки, обиколих града с Марли, за да разгледам. Ройтлинген е много красиво градче, основните му забележителности са една готическа катедрала, най-тесната улица на света, лично аз харесах много и един фонтан, който чрез миниатюрни скулптори представя традиционните за областта занаяти. И както казахме динозаврите. Така и не разбрах идеята да има огромни макети на динозаври из целя град, нещо като изложба на открито са, доколкото ми обясниха. Трябва обаче да им призная, че града придобива невероятен облик от съчетанието между малките улички със спретнати кукленски къщи и огромните динозаври

Ден втори – закуска, презентации, нова задача. Този път отборите бяха  размесени, като аз се паднах със сингапурец и белгиец. Тримата получихме задача да обясним в 3 флип чарта как бихме предложили да се популяризира темата за sustainable management в  университетите. Тази презентация мина значително по-лесно и гладко, което ме накара да се усетя колко малко се засяга презентирането из нашите висши учебни заведения. След представянето на всички отбори следваха презентации на спонсорите на събиието – IBM, Celesio, Axel Springer и Commerzbank. После по график дойде време за награждаване. За съжаление нашия отбор не бе сред спечелилите, но за мен преживяването и самото състезание като експириънс бяха напълно достатъчни. Последния ни ден в Ройтлинген завърши с вечеря, разходка и парти, всичките изпълнени с много смях и приятни впечатления.

На 14-сти в 5 сутринта пак – Ройтлинген – Щутгарт – Прага – София и "home sweet home". Трябва да отбележа, че няма нищо по-хубаво от близък човек, чакащ те на летището

Summary:

ESB Busines Cup 2011 беше много полезно, приятно и запомнящо се събиттие. В процеса си проличаха някои много тотални пропуски на нашето образование – нямаме нищо практически насочено, докато там трябва да имаш година стаж извън страната, за да се дипломираш; не учим презентационни умения, ама хич, последните презентации, които гледах в НБУ ме накараха да настръхна от ужас, а това да можеш да презентираш е ВАЖНО!; не правим case studies – да се опитаме да разработим реални ситуации, а вместо това учим извадки от закони и разтягаме локуми, които не съм убедена, че някой изобщо чете. С две думи пректическата ориентираност ми допадна много.

Друго което много ми хареса е доста по-лесната система за обмен на студенти. В университета в Ройтлинген срещнахме хора от цял свят, всички бяха учили някъде поне по година, дори повечето отбори бяха от смесени националности. Това според мен е незабравимо време, наситено с много полезен опит и знания.

Точка трета – организацията – безупречна. Поднасям благодарности на екипа, отговорен за успешното провеждане на състезанието – нещата се случваха точно по график, всичко беше уредено за комфортния ни престой в града, от картите за транспорта до храната. Общо взето се чувствах като на all inlclusive .Освен това винаги имаше някой, готов да реагира при въпроси, успях да поговоря за магистратури и да получа ценни препоръки. Желая им от все сърце да успеят да задържат състезанието като традиция и то да има голям успех.

И не на последно място – самия университет. ESB Business School е отличен с награда за най-добро бизнес училище в Германия, както казахме много практически насочен, свързан с много големи и развиващи се компании, които намират бъдещите си кадри сред неговите възпитаници. Организацията на всичко, от общежитията до залите за презентации – подредено, изпипано и приятно. Лично аз харесах много и самият кампус – зеленина, спокойствие, чистота.

Заключение: ESB Business Cup беше уникално преживяване, донесе ми много нови познати, нови знания и впечатления. Благодаря на организаторите още веднъж, на съотборниците ми и на студенстски съвет на НБУ, които цялостно помогнаха да се случи. Надявам се да има отзвук и догодина участниците да са още повече и състезанието още по-интересно и забавно.

Say welcome to sustainability to your life and be smart for better future!

Както споменах в предния пост освен всичко останало мисля да подновя ходенето си на тренировки по йога. Занимавам се с това от осми клас с известни прекъсвания, тренирах различни видове йога, ходих по състезания, по едно време бях на тренировки два пъти дневно. Напоследък основно правя някои неща вкъщи, защото нямам време да ходя в залата всеки ден. Всъщост това не е единствената причина. Основно преди тренирах спортна йога – тя е някакво съчетание на класическата с движения от  различни бойни изкуства и аеробика, и като цяло е значително по-динамична. Класическата тренировка поне в клуба, който посещавам е все пак натоварваща, но на мен лично не ми допада за всеки ден. Последните години тренировките по спортна йога бяха само в събота, а аз обикновено тогава не съм в града. 

Та така се получава, че нито имам особен стимул, нито време и си тренирам каквото ми дойде у нас. Има обаче нещo, което винаги ме кара да се вдигна и да отида в залата  – заниманието, посветено на опита да направим 108 пъти Слънчевите упражнения. Това е комплекс упражнения, който е много съществен за йога. Натоварва и раздвижва цялото тяло, поради което се изпълнява обикновено сутрин, срещу слънцето (откъдето и името му). Счита се, че така йогата приветства деня и изгрева – ще го намерите описано най-често като Sun Salutation. Прилагам картинка, която показва как точно се изпълняват въпросните упражнения.

Лично аз в  началото мразех тоя комплекс упражнения, ама с цялото си сърце . Това основно понеже той е с идея да се изпълнява бавно и да се следи вдишването и издишването при всяко движение, което на моято 17- годишно аз хич не се нравеше. После обаче осъзнах колко са раздвижващи и сега са неразделна част от ежедневната ми тренировка. Само, че едно е да  ги изпълниш 3 пъти, съвсем друго 108 .

Заниманието протича по следния начин – желаещите се събират, инструктурът обяснява в какво точно се състои комплекса от упражнения, понеже не всички знаят и дава старт. Обикновено има някой, не участващ в тренировката, който брои, като така не се позволява на групата да знае колко пъти са направени. Това всъщност е доста полезно, понеже на 30-стото вече ти се струват 300 и ако знаеш колко малко си направил всъщност, ще се откажеш. На 100-ното пък се съобщава, за да не вземе някой да се откаже на заветните 8 пъти преди постижението. И така след около час стискане на зъби сте поставили примерно личен рекорд. Аз съм го правила 3 или 4 пъти, вече не си спомням, но трябва да отбележа, че е няколко пъти по-натоварващо отколкото би му минало на човек през ума. Най-малкото защото на пръв поглед упражненията не са сложни и завъртяни, единственото което трябва да се научи е дишането с тях. Проблемът е, че натоварването при 108 изпълнения всъщност е доста голямо, реално даже 108 пъти да си вдигнете ръцете, пак ще е тегаво. А това тук си е цяло съчетание от различни движения, което го прави изтощително. Другото нещо е неизвесността – струва ти се, че е минала цяла вечност от началото, а ако се опиташ да преброиш и 10 повоторения си даваш сметка, че бройката изобщо не напредва бързо. Освен това лично при мен поради значително ниското ми кръвно, цялото това навеждане – изправяне в един момент довежда до пълен транс. Което е хубаво по някакъв начин – имаш около час само със себе си, мислите си и великата цел да не припаднеш Факт е, че повечето хора успяват. Някои естествено се отказват, но на мен не си спомням да ми е минавало през ума. Просто не обичам да губя.

В крайна сметка, постижимо е. Рекорда на клуба е 94 души от различни възрасти, успешно завършили 108-те пъти. Освен това е разтоварващо за мозъка и натоварващо за тялото. Така че, който иска да се пробва – следете сайта на клуб "Скорпион", където се отразяват предстоящите събития.

Хората, които ме познават знаят, че за мен стиловете музика нямат особено значение. Никога не съм се славела с някаква музикална дарба, не разбирам от неща от типа: "това има един какъв си бийт, значи е един кой си стил". За мен има два стила музика – музика, която харесвам и такава, която не харесвам. Толкоз. За сметка на това обожавам музиката, слушам много и разнообразни неща. Те основно са произтичащи от рок стилове, което започна преди много години, когато на един концерт реших, че това е моята музика. Оттогава насам нещата претърпяха доста промени. Тогава, като малки, самата мисъл, че в България може да дойдат Metallica, Manowar, Scorpions и тнт. много феймъс банди, беше почти невероятна. А ето, че в рамките на няколко години у нас се изредиха повечето велики рок и метъл групи. Знам, че те са необятно много, тук иде реч за примерно топ 20- 30 наистина световно известни групи (живи и не разпаднали се) . И не само това – те даже дойдоха по няколко пъти. Страхотна публика сме как да не дойдат отново Като хора, които са чакали с години да си видят любимата банда, феновете се раздават на тия концерти. Никога няма да забравя първия концерт на Manowar, не бях виждала толкова внушително събитие. Кара те да се чувстваш у дома, с всичките тези хора, които пеят с групата. Винаги съм се чувствала така и в Каварна. Все едно всичките ти приятели са се стекли на това иначе не особено известно място. Това е любимият ми град евър. Местните хора са усмихнати, организацията винаги перфектна, цените на всичко нормални. Преди концерт е като национално шествие. На всяка крачка срещаш познат от различна точка на страната. И най-вече хората не те гледат като извънземно, като в другите малки градове. Наистина усещането е като вкъщи. ( И, да, аз съм особено способна да се въодушевавам от такива неща, известно ми е)

Но не да разказвам за това колко страхотно преживяване бяха тия концерти, е идеята ми в момента. По-скоро исках да кажа, че е време да дойде някой нов. Не че нещо, но добрия стар рок омръзва. Ето казах го. Всичките тия групи бяха много велики първия път, супер яки втория път  и натам вече нещата нещо не са същите. Не, че няма да ида да ги слушам пак, ама съм ги слушала, слушала, та чак вече ги слушам само по концерти, и без това идват достатъчно често. А и някак си няма как да не е така, повечето от тия банди са правили музиката, с която са пораснали родителите ни, слушаме ги откакто сме били деца, слушаме ги ежедневно по малкото рок станции в нашата страна и в броящите се на пръстите ми рок клубове в София. Както каза един таксиджия една вечер, като се прибирах от Swingin Hall – "търсенето определя предлагането, има 100 чалга кръчми и 10-тина рок бара". Прав е човека, но с това няма как да се боря. То е безнадеждно.

Та цялостния смисъл на тоя пост беше – какво ще кажете някой да вземе да покани някоя млада известна група? Такава със свеж заряд и малко по-различно разбиране за звученето си. От добрия стар рок са се навъдили какви ли не стилове – инди, готик, прогресив, фолк. Има много и то добри нови банди, които си заслужава да се чуят.  Предполагам не е толкова трудно – щом могат да дойдат най-известните да дойдат и най-новите

Просто пример – аз харесвам Taylor Momsen (The Pretty Reckless). Тя е на 17, някак си не искам да чакам да стане на 70, за да я поканят в България

Същото се отнася за Muse, Metric и още доста подобни.

Много искам да видя нещо такова, а вие?

Днес, като в един симпатичен понеделник, си седя и подреждам разходите за следващия месец. Не, че ще забравя да платя нещо, но ми се стори уместно да видя кое мога да не платя, кое да издърпам напред и така нататък, за да оцелея по празниците. Та смятайки всичките тия неща, естествено достигнах до извода, че шанса да се случи безболезнено е малък и, да го кажем така, вероятността е силно изградена на моя вроден оптимизъм. Което пък ме наведе на една друга мисъл свързана с финансовото положение в нашата страница.

Да си представаим следната картинка: нека предположим, че моя милост взима едни х парички, има едни y разходи и се опитва разликата между тия две неща да не е отрицателна. Реалността за съжаление, показва, че това не се случва често. Тук обаче има едно но. НО, моя милост не е шопинг маняк, не разхищава пари и всъщност живее порядъчно – позволява си почивка веднъж годишно и ходене някъде из страната веднъж – два пъти месечно. Това, съгласна съм , е почти непосилно за средностатистическия човечец в нашата страна. По статистика, даже по завишената официална такава, средностатистическия човечец преживява с по-малко пари от милост моя, осбено ако погледнем хората, които живеят по малките населени места. Понеже имам наблюдения, искам да отбележа, че даже не знам как оцеляват хората, в районите където няма съвсем никаква работа. Но да се върнем на човечето от картинката- аз, което се опитва да оправи положително сметката. Значи стигнахме до извод- то статистически погледнато е добре, даже доста. Реално погледнато се чуди как да свърже двата края, да си плаща образованието, дома и други такива важни неща.

Стоп! Не пиша това, за да се оплаквам. Тц!  Знам, че така изглежда, но не е така. Тук идва мястото да обясня заглавието. Back – пак на картинката. Нека си представим сега, че човечето поиска да си купи джиБ! Какво правим? – Тук аз вдигам рамене и си признавам, че не знам, понеже нямам идея как да събера пари за средностатистическа трошка. И точно тук идва огромнията парадокс. Всяка втора кола на магистралата е джип. Излезте на пътя и ще се уверите, че съм права. Всякакви марки, цветове, модели, с всякакви всевъзможни екстри.Та според статистиката човечето Ива е финансово добре. Ама човечето не вижда как да оправи финансите за коледни подаръци. Голямата част от населението е зле- според статистиката, а и чесно казано така като гледам също. Ама и една много голяма част от това същото население кара джипове и се гордее, че "Черен джиБ е с предимство"

Та искам да знам – как, аджеба, става тая работа? Не ща джип, чисто и просто ми е любопитно, понеже няма грам логика. Хем сме много зле, хем караме коли за по 60-100 бона. Хора, как се печелят 100 бона? Аз се гордея,  че познавам доста млади, интелигентни и предприемчиви хора, но още не съм видяла някой от тях да си купи кола за толкоз пари. Всъщност повечето, при все всичките им усилия, едвам кретат в нашата мила икономика и се опитват да намерят някакъв финансов баланс.

От къде тогава пътищата ни са пълни с такива коли?

Приемете поста ми като искрено любопитство