Понеже гледам, че напоследък всичко живо е започнало да дава някакви обяснения защо поддържа блогове, та ще взема аз да го направя предварително 
Пък и ще ми е интересно до колко ще остане по замисъл, като знам колко и разнообразни идеи и желания се въртят в главата ми.
Та първоначалната идея на On the road, както подсказва името, е пътепис. Казах вече, че обожавам да пътувам, ама последната година направо се олях , ходих на много места, май съм изкарала сумарно 3-4 уикенда в София от март насам. И…почнах да забравям! Забравям някакви неща, които не трябва понеже са били нереално красиви и искам като се връщам към спомените си да мога да прочета какво е било първоначалното ми впечатление, да мога да си спомня тръпката.
Другата основна причина е да има място, където се чувствам удобно със себе си. Като малка пишех дневници, но по едно време установих, че пиша в тях само, когато съм нещастна. Всъщност не е точно така. Пиша, когато искам да изразя емоция, която държа да запомня. Пиша, коагато съм въодушевена, а аз се въодушевявам и вдъхновявам от малките неща. Пиша и като ми е тъжно, и като ме боли, и като съм сама, и като съм ядосана. И искам да има място, където да мога да се върна към тези чувства. Затова го има On the road. И ще се постарая да го има. И колкото и да е странно се чувствам добре от това