Доста се изговори напоследък за социалните мрежи, а и те се навъдиха много. То не беше Facebook, Twitter, Fav-it и още не знам колко други. Покрай сестра ми съм виждала и няколко пълни само с тинейджъри, не си спомням имена и мисля да не ги отварям . Та за ползата и вредата от социалниите мрежи мнения дал Господ. Има най- различни виждания – от разнообразни степени на пристрастеност до тотално отрицание. И не, не съм седнала да бистря кой крив и кой прав. Просто реших да си призная публично. Ами да – аз съм пристрастена към Twitter. Според един тест, който ми пратиха преди няколко дни – 73%, по мое лично мнение малко повече. 
Определено не се оплаквам от това и не мисля да се оправдавам. За мен това е необходимата доза социализация. Напоследък, при този начин на живот- сиреч непрекъснато гонене на срокове, а и с критерия зима е, което на мен ми е осособено неприятно, не излизам много. Да не кажа, че не излизам въобще, освен по някакви определени поводи. Не се гордея, но и не се оплаквам, след цял ден мръзнене и бързане, ми идва само да се свия на топло. Та като се свиеш като жалка, премръзнала човешка топка пред печката какво ти остава освен да си придърпаш лаптопа и да отвориш Twitter? Оказа се, че разговорите и дискусиите там ме разтоварват повече от филм, книга или нещо подобно. Какво толкова ми харесва ли? Мога да си избера колко точно хора да чета и тези, които съм избрала са с интелигентност над средната. Обсъждат се новини, технологии, култура, музика. Е сега нека не си кривим душата – най-честите теми са алкохол, секс, любов, но това е нормално за хората все пак. (изключване IT-тата Наистина смятам че има доста предимства пред останалите мрежи от този сорт – безсмислените и малоумни тестове и групи във фейсбук са склонни да ме влудят например. А туитър е едно комуникационно място, място на което можеш да хванеш интересна дискусия и да споделиш впечатление, да си намериш с кой да си говориш в 3 сутринта, което с моя страх нощем си е важно. Гледам филми препоръчани там, чета статии, получавам необходима информация. Не съм сама , когато съм там. Поне виртуално. Въобще мен туитър ме кара да се чувствам социална, той е едно малко парченце виртуално-реален свят с картинка, текст и далечен помен на човешко същество. Дали е добра или лоша пристрастеност не се наемам да анализирам. Пристрастеност е.
February 3rd, 2010 at 2:13 pm
и аз съм така
споделям мнението ти, на моменти се улавям колко пристрастена съм всъщност, но ако не е това, ще е друго (както каза по това време на годината);
плюса му е простотата и възможността да контролираш кой да следиш и с кой да си говориш
иначе и аз като Нина, мислех, че ще видя тук цитати на твои туитове