On the road

Тия дни се развихри блогърска игра на тема "Луди, луди баби". Мне аз не се наемам да участвам, нека титаните се бият. Обаче днешнната туитър дискусия за начина на живот на подрастващите ме предизвика.  Та нека е Луди, луди млади

Да се върна на темата, понеже си признавам, че ме ръчна здравата. Да вероятно повечето 15 годишни днес имат повече сексуален опит от мен. Ми добре. Не разбирам обаче – що за  гордост е това? Мода? " Ние сме големи и можем да правим каквото си искаме". Хайде стига глупости! Едно 90% от 15 годишните и задника си не могат да обършат сами, с извинение. Искат да пораснат и да завършат училище, за да се махнат от опеката на родителите си, понеже си задушавали с разбиранията си. Правят безразборен секс, надпиват се,бягат от училище, друсат се – всичко за да покажат колко са големи и как никой не може да ги спре. Гледам всеки ден в училището до нас 15 годишни с повече грим отколкото съм виждала през целия с живот (не се пиша спец по темата), с коси, чийто цвят не си личи отдавна и плашещ обем. Те са модерните, лидерките, тези които спят с батковците. Другите са ги зяпнали със завист и с отворени от възхищение уста поглъщат историите им. Да му прилошее на човек! И не, не го казвам от гледата точка на някой живял 50 години в соца, казвам го от гледната точка на човек, който е бил и е в същата среда.

Мили тийнчета, свободата се воюва! Не пада на главите ви като навършите 18 – и цаак ставате самостоятелни и никой не ви казва какво да правите. Възлгледите се защитават. Искате да сте големи – ставате и се борите, за да докажете, че сте дорасли. Been there, done that.

Колкото до раждането на 16, не виждам къде му е положителното. Тия 90 % , за които си говорим до тук, пълнят България с изоставени деца и с баби гледащи внучетата си. Другите 10 %, които по стечение на обстоятелствата са пораснали и свикнали да поемат отговорност преждевременно – и там не виждам какво му е хубавото. На 15 е време да се смееш с приятелите ти в училище, да учиш, да се забвляваш, да откриеш своето място и призвание. Да се научиш да се радваш на силата да се оправяш със собствения си живот, за да можеш да се насладиш на това да се грижиш за някой.  Да родиш на 16 и да сменяш пелени докато другите се забавляват… не, не знам какъв живот е това и не искам да научавам. Все някой ден ще разбереш какво си изпуснал, защото признайте си, на 15 виждаш света през съвсем други очи. И си заслужава да имаш възможност да го видиш през тях.

Знам, че генерализирам. Но това е обобщено мнение от това, което виждам наоколо. Страх ме е от тийн форуми, социали мрежи и разкази.Настръхвам от тях!  

Да има и различни 15 годишни. Има такива, у които факторите за семеството, личността и средата са изгиграли картите си по друг начин и са ги направили различни от масата. Просто е жалко, че те са изключенията, нали?