Преди около месец моя милост имаше рожден ден. Това обикновено води до две неща – аз съм гига ентусиазирана, понеже много обичам рождения си ден, а Марио – ужасен понеже мрази да избира подаръци Затова аз му предложих да избере пътуване до някъде за подарък и просто да идем на малка разходка. Разбира се, за да бъде все пак подаръка изненада, решихме, че аз няма да знам къде отиваме Това всъщност се оказа голямо приключение, понеже нещо от порядъка на месец трябваше да избягваме тая тема и да не се споменава нищо нито за полети, нито за хотел. Все пак тайната успя да се опази до момента на стигане до летището – не, че нещо ама решихме, че ако ме качи на самолета с вързани очи ще го приберат някъде задълго Така всъщност имах месец да гадая къде бих могла да се озова. Трябва да кажа, че имах други предположения и изненадата се запази напълно и беше особено приятна. Барселона е моя мечта отдавна, макар че е по-скоро лятна дестинация според мен. Завърших испанска паралелка и работих около 4 години в испанска фирма, а така и не бях ходила в Испания, което се оказа, подпомогнало избора на дестинация.И така с цялата тая предистория и един самолет на Wizz Air на 9-ти декември вечерта се озовахме в Барса.

Половинката беше предвидил, че няколко дена в такъв град ще са свързани с доста обикаляне, поради което беше резервирал Barcelona Cards – карти, които дават право на свободен достъп до цялата транспортна мрежа на града, 16 free туристически обекта и намаление от много други – забележителности, хранене, клубове, магазини и прочие. Тази идея много ми хареса и засега съм решила да я ползвам във всеки град, където се предлагат подобни карти – доколкото знам има в повечето големи европейски градове с много туристически атракции. Та така след кацането отидохме да се сдобием с картите, към които има и карта на града както и мъничък справочник и се запътихме да търсим хостела си.

Както казахме, дестинацията е избрана по факта, че говоря езика. Тук искам да направя уточнение – не говоря езика!. В Барселона се говори каталан, а каталана не е испански Той е някаква странна и уникална смесица от френски и испански, която се говори доколкото ми е известно само в тази испанска провинция. Навсякъде има надписи на каталан, испански и английски, което си е забавно предвид факта, че все пак се намираш в Испания. Независимо от тоя факт се справях доста добре с разбирането и питанията как да стигнем до някъде, а хората бяха страшно мили – за 4-те дни там никой не е отказал да ни упъти, да помогне с разчитане на карта и прочие – напротив – хората правят всичко възможно да ти помогнат, оставят си работното място, питат някой друг ако не са сигурни, изобщо направиха ми страхотно впечатление в тази насока.

Но да се върна към разказа, който продължава с намирането на хотела. Барселона е града с най-уреден транспорт, който съм виждала някога. За все пак краткия си престой се возихме на автобус, метро, трамвай, влак, гондолина, лифт иии… все още мисля, че пропускам някое От аерогарата има няколко начина за транспорт, както установихме: аеробъс- ходи от терминала (1,2 и 3) до Plaza Espana, който струва 5 евро и не е включен в картата, градски автобус и трамвай. Според това, накъде сте се запътили има избор как да комбинирате транспорта. Поне според мен няма смисъл от 5-те евро за специалния летищен автобус, понеже нормалния градски транспорт е достатъчно редовен и удобен. Нашия хостел се намираше по средата между двата основни площада в града – Plaza Espana и Plaza Cataluna, което доста улесни предвижването – градски атобус до Plaza Espana и оттам метро, като се оказа, че хостела е на около 100 метра от метростанцията. За съжаление не мога да кажа, че беше особено добър, а парите никак не бяха малко. Основно чистотата и това, че първата вечер банята ни не функционираше ми смъкна мнението, иначе наистина локацията беше страхотна, а това, че нямаше включена закуска се компенсираше с ползването на кухня и наличието на супермаркет съвсем наблизо. Така или иначе за подобен род дестинация, където хотела е само място за хвърляне на багажа и няколко часа сън, не беше особен фактор. Намерихме го, оставихме си нещата и поехме на разходка за вечеря.

Средата на декември в Барселона беше нещо от порядъка на 15-18 градуса, чудно за зиморничава натура като мен. Намерихме си малка пицария, където хапнахме и се прибрахме да планираме идните три дни, които имахме на разположение. Понеже както споменах имахме 16 безплатни туристически обекта, решихме да видим кои от тях би ни било интересно да посетим, кои от останалите ще посетим така или иначе и да ги комбинираме по някакъв начин. Отбелязахме ги на картата и по това кои се комбинират най-лесно като локация решихме как ще организираме обикалянето, за да ни остане и някакво време да се насладим на самата атмосфера на града.

За първия ден бяхме решили да започнем от пристанищната част, La Rambla и паметника на Колумб. И така, сутринта се качихме на метрото, за да стигнем до първата дестинация – монумента на Кoлумб. Frее обектите включваха качване на върха на паметника, от който се открива страхотна гледка към целия град. Следващото, което бяхме решили да опитаме бяха гондолините – малки лодки, които правят 30 минутно турче около пристанището и също са включени в безплатните обекти. Повозихме се, разгледахме пристанището и се върнахме към обикалянето. Марио държеше на ботаническата градина, което ни срещна с поредното разнообразие в транспорта – супер странно влакче, което започва маршрута си под земята и има трасе от само една спирка. Ботаническата градина е наистина прекрасна, но обикалянето ни скапа, даже аз не си усещах краката, поради което решихме да тестваме и лифта. 

За съжаление се оказа, че не сме се качили на трасето му, което минава покрай паметника на Колумб – виждаше се от пристанището и изглеждаше наистина зашеметяващо високо. Все пак разходката с лифта даде малка почивка на краката ни, а и се насладихме на наистина прекрасна панорама на Барселона. Следващ в списъка беше музея на шоколада, като по пътя до него минахме и през Arc de Triomf – много впечатляваща арка с прекрасен парк. Музеят на шоколада представя историята и способите за направа на всякакви видове шоколад, но по-впечатлващото бяха множеството шоколадови скулптори – мисля, че най се радвахме на разните анимационни герои изработени от шоколад. Купихме си по един шоколад освен входното билетче – шоколадче и съвсем скапани потеглхме да търсим вечеря. Нямам идея как, но се озовахме на La Rambla, където установихме, че сме близо до единия наргиле бар, който Марио беше открил в интернет. Ще кажете ама какво общо има Барселона с наргиле? Ами нищичко Ама пък ние много го обичаме! След известно лутане в едни тесни улички из нещо като арабски квартал, който не изглеждаше никак сейв, намерихме въпросния марокански бар и си поръчахме заветното наргиле. Няма да обяснявам за това, колко съмнително изглеждаше мястото само ще спомена, че оглеждайки се Марио, каза тихичко следното:"Пушим, плащаме и като излезем тичаме до главната улица" Слава Богу нищо лошо не ни се случи, даже успяхме да се сдобием с тютюн за наргиле от един много симпатичен индийски магазин и да вечеряме суши Типично, тъй, по испански

To be continued…

Поради всичко, което изредих тоя пост има съвсем друга тема. Снощи прекарах известно време в разглеждане на стари снимки – не, не от носталгия по отминаващата година, обичам да гледам стари снимки, както и да снимам. Та гледайки тия снимки установих нещо (освен, че съм остаряла малко, че вече не пия толкова и че метълите ще си останат метъли ) – имам супер яките снимки! И понеже надали съм почнала да снимам по-зле предполагам, че проблема е технически, тоест във фотоапарата. И ето че стигнахме до великото новогодишно обещание – ще си купя Canon. Не че си нямам сапунерка, но винаги съм смятала, че Canon правят най-добрите апарати нисък клас. За съжаление на тоя етап нямам достатъчно финанси, за да си позволя истински професионален апарат, но мисля поне да се сдобия поне с качествен евтин такъв. Any way стига приказки, шервам няколко снимки, за да се сещам защо точно мисля да си взема такова чудо. 

А на всички останали желая весело посрещане на новата година, много успехи и все пак да сбъднете нещата, които сте си обещали!  :)

Lyrics | Poison lyrics – Every Rose Has Its Thorn lyrics

Докато препрочитах последния си пост си дадох сметка, че трябва да започна да разделям пътеписите на две части – една с полезни съвети за въпросната дестинация и една с личните ми преживявания. В противен случай се получава един огормен ферман, в който нито успявам да кажа всичко, което искам, нито да структурирам правилно информацията. Ето защо реших да драсна и един по практически пост, който може да бъде полезен на хора, които се канят да посетят Истанбул. Ще опитам да подредя писанието си по точки, така че да бъде лесно за откриване на конкретно инфо:

1.Валута -  съдейки по наблюденията си най-изгодно излиза да си закупите турски лири още преди пътуването. Change бюрото, в което аз обмених се намира в близост до НДК на кръстовището на бул. Скобелев и бул. Витоша, ако идвате от НДК се пада в ляво и ми беше препоръчано като доста евтино. Споменавам го понеже доколкото знам на малко места в София обменят турски лири, а и наистина излиза изгодно – купих лирите за 0.78 лв., а след границата и самия Истанбул не видях под  0.82. Не че е кой знае каква разлика, но опрделено е по-удобно.

2. Покупки - не зная до колко точно е по-евтино в Турция, а и предполагам има особено значение какво искате да пазарувате. Основния съвет обаче е – не питайте за цената на английски и в никакъв случай не плащайте в евро. На повечето места за пазар, хранене и прочие няма надписани цени и е доста очевадно как търговеца ви преценява преди да ви каже цената.

Винаги питайте за валутата! Даже да има цени ще вземат каквото им дадете, а точно в случая и левовете са по-скъпи от турските лири, така че запасете се с лири и плащайте само с тях. Моя съвет е да запомните как се пита на турски за цената ("Кач пара?"), както и примерно числата до 20, както направи умния ми мъж. После само трябва да си предадете вид, че знаете какво друго ви говорят .

Пазарете се! Аз това хич не го мога, но не оставяйте да ви вземат повече отколкото са ви казали първоначално или отколкото бихте дали. За съжаление в Истанбул не само продавачите на какви ли не неща, но и опитвщите се да ви дръпнат в някоя заведение са много и крайно нахални, което лично на мен ми е крайно противно, така че внимавайте особено много с тях. Освен това получите ли желаната цена за покупка, плащайте веднага иначе нещата може да се окажат доста различни накрая.

3.Храната- ние поне не успяхме да открием нормална храна за някакви нормални пари. Ястията бяха по нещо от порядъка на 15 лири (в двете заведения, в които влязохме) и то за неща, които нито изглеждаха големи като порция, нито особено хранителни. За референция – взех си доста дебел и хубав суичър за 15 лири. Извода ни беше, че за следващия път оставяме откриване на нормална турска кръчма, не заведение по главната улица, в което има основно туристи и съответно цените са безбожни. За разлика от нас част от групата ни беше открила добри ресторантчета околко Египетския пазар и бяха хапнали доволно за по около 10 лири на човек, така че мисията не е невъзможна. Иначе има изобилие от дюнери, сандвичи и прочие, които не са скъпи и определено стават за хапване. Ако искате обаче дюнера ви да изглежда като тези в България, трябва да уточните, че го искате в арабско хлебче. На мен най-много ми харесаха гевреците, които се продават по улиците, особено като се намажат с топено сиренце .

Разбира се, пълно е със сладкарски магазини. От онея огромните с мнооогото видове сладки. Така че е редно да тествате поне локума (ако харесвате турски локум, той няма много общо с това, на което сме свикнали тук), баклавата и поне според мен големите рула кадаиф с пълнеж от ядки, които така и не пробвах, ама съм си обещала да ида пак.

4. Езика – тъй като реално всеки ще се опита да ви продаде нещо, никак не е удачно да използвате английски – не само, че ще опитат да ви продадат стоката си, ами и ще увеличат двойно цената. Иначе спокойно може да се оправите с него, както и на руски, по мои наблюдения и на български. Градът е пълен с туристи всеки ден, така че местните хора са свикнали да се оправят на всякакви езици. Освен това са доста любезни, още по-мили са ако разберат, че сте българи.

5. Забележителности - лесно можете да видите основните исторически забележитеслности – Синята джамия, Двореца Топкапъ, Хиподрума с Египетския обелиск и Змийската колона, Св. София, Двореца Домалбахче – само последния е в азиатската част, другите са на по 5 мин едно от друго. Придвижването е доста праволинейно  – има една трамвайна линия, купувате си карта на града и ще трябва да се постараете, за да се загубите. Както споменах и предишния ми пост ако сте на организирана екскурзия имайте предвид, че българската туристическа агенция ще ви вземе повечко пари отколкото ако решите да разглеждате сами. В самите обекти има възможност да си вземете билет, както и да слушате тамошен екскурзовод с една доста хитро измислена система със слушалки, така че освен ако не държите много да сте с група на туристическата агенция или не знаете английски не виждам причина да тичате по програма и да си съобразявате времето с цяла група разнородни хора. Според моето мнение не е добре човек да се опитва да влезе и разгледа всичките тези неща наведнъж особено ако е отишъл за уикенда, понеже едни 70 % от времето ще отидат, пак няма да е видяно всичко и ще сте скапани. Ние си оставихме Св. София, водохранилището, за което също съм чувала, че е интересно и въжения мост за следващо посещение.

6. Религията – в Турция, която след времето на Ататюрк е република, спазването на старовремските ислямски традиции не  толкова строго. Не е строго в смисъл не е Саудитска Арабия . Тъй като Ататюрк премахва задължителните фесове и прочие спазвани с векове традиции в облеклото доста от жените ходят без забрадки и с открити лица, даже бих казала, че си има доста разголени дрешки. Това обаче по никакъв начин не значи, че не уважават религията си. В джамиите (а повечето хора, които посещават Истанбул влизат поне в Синята джамия), задължително се събувате и ходите боси. Не се влиза с къси поли, панаталонки, топове и прочие, така че ако трипа е през лятото имайте го превид. Освен това все пак от чиста доза уважение не е лошо да си покриете главата/косата (за жените) – лично аз смятам, че след като съм отишла да видя храм на друга религия и това са вярванията на хората за влизането там, нищо няма да ми стане ако ги изпълня за 15 мин., а разглеждането наистина си заслужава.

7. Foursquare - тук вече сигурно ми се смеете, но ако притежавате умен телефон и ползвате тази услуга, в Истанбул ще останете приятно изненадани. Явно Foursquare е доста популярен, в повечето заведения има типове, доста от тях на английски и препоръчвам наистина да ги погледнете – има ценни съвети. Само за пример – в наргилето. което посетихме няколко пъти имаше нещо от порядъка на 65 типа и по 10+ чекнати души всеки пъти. За мое учудване на повечето места има и wi-fi, само трябва да попитате за паролата

8.Придвижване - както вече споменах придвижването е най-лесно с трамвай. Линията е една и с нея може да отидете до повечето известни туристически места из града. Таксуването става с жетони, които се закупуват от автомат до спирката и чак след като пуснете жетона може да влезете на самата спирка (доста хитро измислено поне според мен). Не сме се придвижвали с кола, но и от пешеходна гледна точка – имайте предвид, че нито пешеходците, нито шофьорите зачитат такива неща като светофари, така че внимавайте къде ходите/карате.

9. Наргилето – ако сте фенове на наргиле като нас, Истанбул е вашия рай Правят страхотно наргиле, чая им върви уникално добре с него и определено си заслужава да се тества. Наргиле кафенето, което посетихме ние –
Çorlulu Ali Paşa Medresesi е доста близо до Лалели, квартала където са повечето хотели използвани от българските туристически агенции, сиреч точно на 2 спирки. Предлага страхотна атмосфера, много добро и учудващо бързо обслужване и наистина страхотно наргиле. Задължително да се тества тютюна с ябълка и мента, както и чая от лимон Един турчин, рандом клиент на въпросното заведение ни препоръча да посетим още едно – Ali Baba Nargile в Tophane, което мисля е квартал. Доколкото разбрах там сервират и храна, но ни предупредиха ако не искаме плодове да не даваме да ни ги сервират, явно е някаква практика. Също така може да видите и типовете за наргиле във Foursquare – има доста и може да се ориентирате кое е най-близо до локацията ви.

Така, мисля че успях най-сетне да кажа каквото имах по въпроса с практическите съвети за Истанбул. Надявам се че това може да е полезно на някой. За финал – приятно прекарване на всички, решили да посетят този величествен град, заслужава си

Е и заради това Но и заради любовта ни към наргиле, суши, арабски сладки и тнт. Но в крайна сметка въпроса винаги може да се разреши с преместване някъде на изток, аз си имам нинджа фейс, а както е явно Марио е напълно неразличим от местните . Тоя офтопик за начало всъщност предшества разказа ми за едно пътуване, което по стечение на обстоятелствата и разните протести и неуредици в Гърция ни заведе в Истанбул – един град съчетание на много култури, народи, история, котки и какво ли още не. Историята е простичка – не съм търсила хотели и прочие, влязох в първата турстическа агенция (под офиса ми) и попитах какво предлагат. Колебаех се между популярните дестинации наоколо – Гърция, Орхидското езеро, Замъка на Дракула и Истанбул. Първоначално не се бях спряла на него, понеже ми се видя доста ходене за 3 дни (а както знаем ходенето е противопоказно за програмист), но няколко дни преди пътуването се оказа, че всъщност е единствената ми опция. И така на 27 вечерта потеглихме снабдени с няколко карти от гига въодушевения ми шеф и разказите и препоръките на няколко наши познати. По принцип бях закупила екскурзията от "Прометей тур", но всъщност пътувахме с техен партньор – "Денис Травел". С качването в автобуса екскурзоводката започна със следните думи " И сега да поздравим нашият шофьор Цанка!" – мисля, че някъде тук нещо в Марио се сви Трябва обаче да признаем, че Цанка освен, че беше забавна и мила, караше доста добре и сме си живи и здрави у дома, за което и благодарим. Няколко часа след тръгването ни раздадоха програмки за идните дни, които щяхме да прекараме в Истанбул. За моя голяма изненада те се различаваха доста от предварително получената програма, което доста ме ядоса, защото объркваше плановете ми да имаме един изцяло свободен ден, независимо от групата. Освен това престоя ни в самия град се съкращаваше, заради задължително ходене до някакъв мол (WTF!). След като попитах се оказа, че всъщност всички освен нас са закупили ваучери пуснати от "Денис Травел" в един от групоните – dalavera.bg и реално програмата е различна, защото са заплатили значително по-малка сума и явно

а) таргет групата беше друга (имаше 3 посещения на разни места за пазаруване, което липсва в моята оферта) и

б) всичко в самия Истанбул се плащаше доста солено.

Искам да отбележа, че ние си изкарахме супер, просто не получих точно това, за което бях платила, което по принцип има навика да ме вбесява. И то при положение, че бях изискала договор, на който да бъде специално отбелязано, че програмата трябва да се спазва.

Всъщност основната причина, по която разказвам това е, че по принцип аз не бих взела ваучер за почивка от групон сайт, особено когато се отнася за излизане от сраната. Обаче както видяхме, хората с ваучери получиха същото като нас и реално автобуса и хотела, което беше основното включено си бяха напълно наред. Доколкото виждам тия дни има пусната пак такава оферта за скромните 99 лв. – път и 2 нощувки, така че ако някой има желание да се разходи до този наистина много красив град, може спокойно да се възползва, вместо да дава двойно повече пари, както направих аз (http://www.dalavera.bg/726/istanbul-istoriya-i-tsvetove-99-lv-za-2-noshtuvki-zakuski-v-hotel-3-i-strahotna-organizirana-programa-za-8-mi-dekemvri-vmesto-za-198-lv-50-otstapka)

Май е време да се върна към разказа ми за Истанбул. С някоклко спирания по трасето в 7 часа сутринта най-сетне бяхме пред хотела. По щастлива случайност получихме стая веднага и тупнахме да спим за следващите два часа, преди да започне програмата. Първата част от нея – пешеходната разходка обикновно е включена в цената на самата екскурзия и позволява да се видят повечето известни забележителности на града, които са доста близо една от друга. Аз бях поприлистила няколко пътеписа и картите, но това така или иначе се обезсмисли от екскурзовода ни, който доста обширно ни разказваше за повечето забалежителни монументи по пътя. Истанбул е съчетал в себе си истoрия от Рим, Византия и Османската империя – има ужасно много за гледане и научаване за него. След излизане от хотела ни в квартал Лалели (където обикновено са хотелите резервирани от бг агенциите) посетихме последователно университета, Капалъ Чарши – най-големия закрит базар в града, Хиподрума, Синята джамия, Египетския обели,. Змийската колона и т.нар. Германски фонтан. Няма да описвам всяко едно от тези неща понеже за тях има достатъчно информация из нета. Основният ни извод от тази обиколка е, че беша наистина впечатляващо, Синята джамия е огромна и особено вътре уникално красива (както и гледката към нея от страната на Св. София). Другият ни извод е, че не обичаме да търчим след екскурзовод Мисля, че поне за мен нещо в 3-те часа разкази за политика, история и прочие, за разходка, която се минава за 30 мин., просто убива целия ефект на това, което разглеждам. Много е възмжно да е породено от факта, че вече бях изчела доста по темата, но все пак сме замислили следващо ходене в Истанбул, при което да обикаляме сами, за да не се налага да бързаме и да губим по толкова време в седене пред някой паметник.

След като приключи безплатната част, групичката ни беше разпусната за свободно време, с изключение на тези, които си бяха платили да видят Св. София и Топкапъ (двореца на османските султани до 1856, когато е построен Домалбахче Сарай). Тук искам да отбележа нещо друго, важно за хората посещаващи Истанбул с организирана екскурзия – ориентацията в града и по дестинациите хотел – забележителност  – хотел е много лесна – има една трамвайна линия, трябва ви само да запомните името на спирката, на която ви е хотела, евентуално карта, за да си визуализирате маршрута и познания по някакакъв чужд език, макар че и на български сигурно ще се оправите. Казвам това, защото бг агенциите предлагат редица турчета из града, които са доста солидно заплатени и според мен тотално незаслужаващи си парите. Основната причина за това е, че билета за трамвая струва 2 лири, с него можете да идете почти навсякъде, а цените които бихте платили за вход на самото място, което искате да разгледате са значително по-малко отколкото с предложенията на агенцията. Пример: разходка с корабче по Босфора от агенцията – 17 евро, а ако отидеш и св качиш сам на турско корабче – 12 лири + 4-те лири в двете посоки с трамвая (за информация една лира е около 0.80 ст. в момента, сами можете да си сметнете разликата). Ние нямахме особено желание да влизаме в Св. София и Топкапъ, след 10 часа път и 3 часа обикаляне. Погледнахме ги отвън и се отправихме да намерим най-важното, за да е престоя ни наистина приятен – автентично турско кафене с наргиле. След едно любезно нарисувано на салфетка обяснение от сервитьора в ресторанта, където обядвахме, успяхме да открием нашето място – Çorlulu Ali Paşa Medresesi, което ни беше препоръчано от Све, за което сме и искрено благодарни. Удоволствието да седнеш да пиеш тръпчиво-сладкия турски лимонов чай и да пушиш наргиле след цял ден обикаляне е неописуемо. А чая е направо божествен. Както и самата обстановка разноцветните лампи, дивначетата, служителя, който ловко минава между масите, с менче пълно с въглени, за да добавя на наргилетата на посетителите. Всичко се изпълнява с учудваща бързина при положение, че заведението е почти винаги пълно. Пълно, колко да е пълно – "няма места" не съществува в турския речник – един клиент е помолен да се премести, от някъде се появява малка шарена масичка и вече има място за още едни посетители. Едно известно време просто седяхме, блажено пушещи ябъко-ментовия аромат и наслаждавайки се на атмосферата. Един град, особено град с толкова различна култура трябва да се почувства и това не става с ходене в редичка и слушане на факти. За нас основния спомен от Истанбул ще си стане това заведение, което посетихме още няколко пъти до края на престоя ни. Даже явно правехме впечатление на местни с броениците, които Марио донесе от Саудитска Арабия

Общо взето в пушене на наргиле, търсене на храна и разходка мина времето ни до единствената екскурзия, която записахме – тази до Домалбахче Сарай (последния дворец на османските султани, днес музей, изключително творение на архитектурата), която взехме, защото се опасявахме, че без екскурзовод няма да можем да влезем. Посетихме двореца на втория ден на обяд. Домалбахче е нещо, което трябва да се види – величествен е по един начин, който надали мога да опиша. С огромните си порти, с фонтана с лебедите, със симетрично подредените украси и предмети из него. Разгледахме няколко зали с различни предназначения – за чакане на аудиенция, за аудиенция, за почивка. Всяка с мебели в различен цвят и полилей в същите багри. Видяхме картини на известни личности, сътворени от велики за времето си художници и се полюбувахме на гледката към Босфора от малките прозорчета с цветно стъкло. На тръгване видяхме най-големия полилей в балната зала на двореца, в която някога султана е приемал важнит си гости. Тази зала, която с големината си малко изкривява усещането за 3D и 2D пространството, в днешни дни се ползва за големи международни конференции като Г20, балове и тържества.

След тази екскурзия си направихме кратка разходка около моста Галата. Ядохме сандвичи с риба, които ми бяха препоръчани. Продават се директно от корабче до брега и представляват риба в хлебче с лук и наистина са доста добри (ако обичате риба и лук де). После минахме през Египетския пазар, който общо взето е луда блъсканица на  много хора – купуващи и продаващи разнообразни стоки, по едни сякаш безкрайни малки улички. Лично на мен това ми докарча клаустрофобия или както там се нарича фобия от много хора на тясно място. Когато успяхме да се измъкнем към трамвайната спирка аз се бях уредила със страхотен бял суичър за 15 лири, а половинката с доволно голям дюнер, така че все пак и търговията не подминахме На път за хотела се отбихме при ей тия вафли (гофрети според мен), които се оказаха уникално вкусни, ако някой знае къде в София може да се намерят, ще се радваме да сподели:

Вечерта ни разбира се приключи в Çorlulu Ali Paşa Medresesi., където си дадоха да пушим The Nargile-то:

Последния ден от пътуването ни мина в ходене до мол – Форум (нищо интересно) и минаване през Одрин на път към България, където имахме твърде малко време и видяхме джамията Семилейме само отвън, но поне успяхме да си намерим кафене с наргиле и храна и да оползотворим престоя.

В заключение искам да кажа, че Истанбул определено не е град, който може да се види за един уикенд. Освен многото забележителности, които предлага, човек наистина трябва да има врме да се разходи, за да усети самата атмосфера. Затова и ние стигнахме до извод, че ще го посетим пак. Така и не успяхме да хапнем в някое традиционно турско заведение, ядохме само някакви неща на крак. Не се качихме на корабче и не тествахме един ресторант с наргилета, който ни препоръча един местен почитател на water pipe. С две думи имаме запланувани неща за правене там. Така че поне за нас това беше един много хубав трип, който имаме намерение да повторим

&

Тия дни, че и месеци, грам не ми остава време за блога. А може би и желание, не съм сигурна. Не че нямам какво да напиша, просто не ми хрумва да го направя. Та по тази причина реших да драсна един сборен пост  с кафето, за да посъживя нещата.

С какво се изчерпва времето, през което не съм писала, вече казах- работа. Общо взето освен седмицата на море и още едно – две излизания от София, останалото, което помня е картинки на проекти . И не, никак не съм сигурна, че е здравословно, но какво да се прави. Така си отмина лятото и дойде есента, както се казваше в една песен. Колкото до есента от нея помня горе-долу същото + WordCamp, който без да си кривя душата беше най-якия event от подобно естество, на който съм била. За него предполагам се изписало достатъчно, така че няма да навлизам в подробности, само искам отново да изкажа благодарности на хората, които отделиха от времето си, за да го организират

Понеже вече и на мен ми стана скучно да пиша тези неща, да се върнем на работата. За сега в нея, по-скоро свързано с нея, имам един основен проблем – не успявам да се концентрирам задоволително, когато нямам крайни срокове. Пилея време по този начин и на края на деня не се чувствам удовлетворена. Нали познавате онова чувство, че цял ден сте правили нещо, ама няма никакъв виим резултат. Горе-долу е като аз изчистих – то пак стана мръсно, изпрах дрехите – има още, подредих – пак разхвърляхме и никака видима полза в цялата история. Поради това реших да пробвам Pomodoro,  за което бях чела в блога на Кънев преди доооста време. Тогава ми стана интересно и бях замислила да опитам, но си останах със замислянето . Презентацията му "Дебъг на навици" на WordCamp ме подесети, че може да помогне и този път наистина вкарах идеята в действие. За сега впечатлението ми е, че помага – концентрирам се да чета 25 мин., ставам разхождам се и пак сядам. Гледам да редувам някакви задачи, за да не зацикля или да редувам едно помодоро задачи, едно четене, защото с малкото сън, ако само чета и седя на едно място спокойно мога да заспя. Дотук добре. Остват няколко основни проблема:

Проблем първи – какво да правя през почивките? Кънев спомена за жонглиране и за свирене на пиано, ама нито пиано имам, нито мога да жонглирам . До скоро седях на терасата 5 мин, малко на слънце и въздух, но ще става студено и няма да е опция. Мисля да погледна за някакво упражнение за разтягане (подходящо за офис, иначе знам доста), защото от непрескъснатото седене/лежане с лаптопа гърба ме боли нечовешки. Примемам идеи по въпроса

Проблем втори- как да подредя цялостно деня си? Имам работа, тренировка, сън. Да не работя не може, да не тренирам – абсурд, а да не спя следобяд поне 20 мин. значи в 9 да съм смачкана. Само че се получава следното – прибирам се към 6 и нещо и към и 30 заспивам до 7 и малко. Докато се разсъня и прочие става към 8 и вече ми е време да вечерям, защото тренировка + час след нея преди да ям, това атоматично значи 10 и нещо за вечеря. И така става една, че винаги оплитам кое след кое да направя и или вечерям твърде късно или тренирам твърде късно, което не е особено полезно. А ако имам и задачи и захвана тях, тотално се оказвам вечеряйки в 2. Засега единствения възможен изход, който измислих, е да ставам в 6:30 сутрин и да тренирам преди работа. Така се получава: тренировка, работа, сън, работа. Също не е особено найс, но е по-добре от останалите варианти.

Проблем трети – къде в цялата тая история да вмънка някакво евентуално излизане, извън работата и университета? Отговор – няма такава опция (Никак не особено здравословно, но пък истински се радвам на 3D хората при редките ми срещи с тях)

Изказах си мъката и се връщам към работата, ако някой има някакви предложения и наблюдения върху организацията на времето – особено на фриланс таковата и работата от вкъщи като цяло, да се чувства свободен да сподели.

New Focus – голямо благодаря и евала на Ford и Moto Pfohe за кампанията!

И Варвара

И една много яка сватба

Другото предстои от днес:)

Тo be continued…

Или защо обичам Гугъл Всячески и неосопоримо (нали все пак трябвa да вярвам в нещо). Тъй де  – Майкрософт били ивъл, защото не може да се рови по кода, Ейпъл – твърде скъпи и пристрастяващи. Трябва човек да се хване за нещо в крайна сметка . Но наистина какво прави Google и всичките му прилежащи услуги толкова полезни, поне за мен. Ами всичко. Наистина всичко. Сeга ще обясня подред:

1. Gmail - Незаменим. Точната дума. Импортнала съм всичко важно, включително слушебната поща да се изсипва в гугълския ми мейл. Outlook ми е просто противен и не мога да работя с него, а противно на очакванията от Gmail може да се изпращат мейли и от адреса на импортнатия мейл, което явно е притеснението на повечето хора. Мейлите ми са подредени по лейбъли, нямам 2000 непрочетени, което май е масова практика . Така че всичко става лесно и удобно. И изчистено.

2.Gtalk – Любимото ми. Не ми е особено ясно колко пари е спестил тоя туул от смс-и. Важните за мен хора имат Google акаунти, някои са в чужбина и не можем да говорим често, някои им филтрират скайпа на работа, други са в непрекъснато движение, но това не пречи. По-симпатичното е, че виждаш кога хората са онлайн и кога не. И работи когато Скайп умре

3.Google docs- Безкрайно полезен за работа. Спестява ми влачене и съответно губене на флашки. Както и едно доста изморително remote ровене в служебното PC, когато се налага да свърша някаква работа от вкъщи или университета.

4.Google Calendar – Организация. Трябва да призная, че още не мога да свикна да спра да пиша листчета за някои неща, но Google calendar  е на път да спечели битката с тях. Сложила съм някакъв лейаут с празниците в България, който е много полезно известяване сутрин. Най-малкото даже да знам кой празник кога е, нямам никаква идея каква дата е. И става една…Друга много съществена функция е и шерването на календарите, като така се виждат свободните дни и възможностите за срещи с коннретен човек примерно. 

5.Google Reader – Блоговете. И шернатите такива. Без рийдъра надали щях да чета (напоследък скролвам) и половината блогове, които следя в момента. А понякога из тях има наистина интересни и полезни неща.

6.Youtube – Фейвъритс. Нямам особено много музика на харда, а работния май никаква. Слушам мнооого неща. И съм искрено благодарна, че има кой да ги помни, защото аз не мога. А е толкова яко да си пуснеш песен, която си обожавл и си позабравил.:)

7. Picasa – Снимките. Обожавам снимки. Мечтата ми е някой ден да си купя професионален апарат и да се науча да снимам качествено. А страхът ми – да не затрия наличните снимки, които хич не са малко. От друга страна, не искам да ги плюсна във фб, а качването в онлайн галерията се бъгна доста непоправимо, а и е бавно и бъгаво. Затова – Пикаса, прайвът албуми с покани за споделяне. Най-удобния туул за сега. Ако реша да споделя с някой, винаги мога му пратя покана. Изключително удобно.

8. Google + – Мрежата. Да, оставих G+ за накрая, при все всичко, което се изписа и каза за нея през последните няколко дни. Сутринта мернах един пост на Нора " Защо Google+ няма да измести Facebook скоро". Това, което е казала е напълно вярно и аз съм съгласна – вероятно G+ скоро няма да може да се мери с Facebook. И това е страхотно. За мен.

Последната година – две откакто ползвам Twitter, Facebook ми служеше само, за да чеквам от време на време снимки и статуси на приятели и близки, които не са в бг и нямат twitter. Сиреч единственото, което ми липваше в чуруликъра са снимките и една малка група хора. Преди филтрирах fb с add-on за Firefox, който обаче се скапа тотално на някоя нова версия на браузъра (а те се оляха от ъпгрейди). Та по едно време даже да имаше нещо интересно, то се оказа залято от толкова игрички, казусчета и прочие, че човек не може да го намери. Колкото до туитър, него си го ползвах и вероятно ще продължа да го ползвам, макар и по-малко. Трябва обаче да му се признае, че на каквото и да го пренаписват явно не може да се постигне някаква читава, бързо и безпроблемно рефрешваща версия, която да не крашва. В момента, доколкото ми е известно, е на Scala, което малко подобри нещата в сравнение с Rails, но not enough. Обикновено го ползвам направо под web верията – ужасен рефреш, целия браузър забива от него. Пробвах няколко приложения – мобилни, под Linux, под Windows. На телефона съм с Twidroyd, който забива и не реферешва винаги, но се търпи, а с останалите просто не се споразумяхме. И така се оказвам с две социални мрежи, от които нито едната не ми върши особена работа.

Затова мисля да мигрирам. Поне за сега Google + изглежда добре, не е фрашкано с хора и филтрирането им е лесно. Има ъплоуд на снимки от Пикаса, коментари, статуси. Има +1. Може да се пише до отделни кръгове, което липсва на фб. Остава да има интеграция с Reader-a и още няколко малки подробности и аз съм totally in love . Няма да ми липсват нито игричките, нито късметчетата, нито което и да е от тия неща, които така и така не ползвам. И да, има хора, които ползват Facebook само заради тях, те вероятно нямат проблеми с него и ще си го ползват. Нека си го ползват със здраве Оттук нататък фб остава, за да се чеква какви супи има в Soup House за деня. И вече мисля spokono да адна мама там

Никак не на последно място, след всичко което казах, искам да добавя, че всички тези неща са лесно синхронизими с HTC-то ми. Ползвам мобилни версии на всичко, чата, рийдъра и прочие ми вършат страхотна работа като пътувам нанякъде. Блоговете на телефона са ме спасявали от дълго чакане навън.Снимките от Пикаса се свалят бързо и лесно на телефона и прочи, и прочие.

Изобщо думичките са синхронизация и организация. Живота ми цялостно се крепи на тези две думи. Освен това трябва да им признаем, че са забавни, изобретателни и иновативни. Все хубави неща.Затова обичам Google и пожелавам успех на новата им инициатива Google +.

Бях поканена да пиша по блог мийм за "мъдри мисли и дефиниции за живота, вселената и всичко останало". И понеже това е пост за известни фрази нека започнем с една много позната "имало едно време" едно момиче, което живеело, айде не през девет села в десето, ама почти там. Та това момиче, тогава момиченце, сиреч аз, обичало да чете изключително много, а и какво би могъл да прави човек на село при положение, че баба му смята телевизора за въплащение на злото Поради тая причина бързо изчерпало набора книги вкъщи, а след това и тоя на библиотеката. Така стигнало до тия книжки дето в началото не му се видели толкова интересни. Една от тях породи и интереса ми към известните сентенции. Книгата се казва "Как да се самоусъвършенстваме"  на Иржи Томан и откровено казано не съм убедена дали прочетох нещо от самата нея. Това, поради което започвам с нея е, че всъщност след всяка глава имаше няколко страници цитати на известни личности свързани с темата. Както можете да се сетите, на малкото ми аз хич не му дремеше как да се самоусъвършенства, но пък цитатите винаги ми харесваха адски много. Един от тях ми остана като подпис на много места и до сега: 

"Бих  желал не значи нищо, искам прави чудеса"

Хората биха желали много неща, да са по-богати, по-добри, по-слаби ако щете. Но въпроса е какво наистина искате и за какво сте готови да се борите. Винаги съм харесвала много тоя цитат, както и идеята, че искаш ли нещо трябва да станеш и да се бориш за него, вместо да си губиш времето в напразни "бих желал". 

Като малко странична референция това ме навежда и на една мисъл, която чух от класната ми в гимназията, нямам идея на кой е:

"Todo es empesar"

"Всичко е в това да започнеш"

Веднъж почнеш ли някаква задача, работа и прочие, вече нещата се нареждат малко по-лесно. Важнотото е да имате достатъчна мотивация и желание, за да доведат до начално десйтвие .

Та така започнах и аз да се интересувам от мъдри мисли на мъдри или не чак толкова хора. Имах си и цял тефтер с любими такива, но за съжаление той стана жертва на някое от местенията през годините. Книгата, която споменах не се намира онлайн, а физически си е библиотеката на село, така че ще споделя няколко други рандом цитата, които са ми харесали. Не всички на известни личности, просто сентенции за живота.

“Keep love in your heart. A life without it is like a sunless garden when the flowers are dead. The consciousness of loving and being loved brings a warmth and richness to life that nothing else can bring.” Oscar Wilde 

Без любов сме за никъде, макар че понякога тя троши нервите ни и ни кара да страдаме повече от всичко друго. Но няма нищо по-лошо от това да ти е безразлично.

"Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго." Джон Стайнбек, "На изток от Рая"

Страхотна книга, една от любимите ми, показва живота и човешките отношения от съвсем различен ъгъл. Да познаваш така хората и да си даваш сметка за обърканите неща в главите им сигурно е нещо средно между дар и проклятие.

"На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."- Александър-Дюма баща, Граф Монте Кристо

Една от най-запомнящите се фрази от книга в детството ми и една от малкото книги, които ме разплакаха. Напомня ми стихчето за птичката, с което започва и завършва "Птиците умират сами" (също страхотна и много любима книга)

"Любов е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш кому какво си дал." Надежда Захариева "Любов"

Да можеш да обичаш абслютно безкористно е сигурно най-трудното нещо изобщо, да дадеш всичко и да не очакваш нищо в замяна.

За разведряване няколко много забавно – верни от така обичания ми Тери Пратчет:

"Никой здравомислещ простосмъртен не е истински свободен, защото истинската свобода е толкова ужасна, че само лудият или божественият могат да се изправят срещу нея с отворени очи" – Лорд Ветинари, "Пощоряване"

"Естествено ,много важен елемент от вземането на един изпит е да отидеш трезвен на него.Доста от видните личности, направили солидна кариера в области от икономиката като хигиенизирането на улиците, брането на плодове и свиренето на китара по подлезите …се дължаха именно на несвоевременното разбиране на тази житейска истина."

"Във вселена изпълнена с толкова чудеса, хората са успели да изобретят скуката!" СМЪРТ, "Жетварят"

Жалко, че хората подценяват философската гледна точна за Пратчет в името на забавната такава.

Ще завърша с нещо за любов, което получих (някога, от някого, веднъж) написано на картичка :

“Любовта е единствената страст, която не признава нито минало, нито бъдеще.” – Балзак

Колкото до блог мийма, бих искала да поканя Ели, Гери, Васи и yradunchev Ще ми е интересно да прочета какво мислите по въпроса, ако естествено имате време и желание