Днес, докато се протягах на ставане от топличкото легълце, някак си се сетих за поканата да се включа в тази блог щафета. Те тия покани напоследък валят като из ведро, но аз освен, че не смогвам да пиша по всичките, за някои даже не разбирам, че са ме поканили. Някъде дълбоко в съзнанието мми обаче беше останал споменът за поста на Диди по въпроса и реших, че е време да отговоря на поканата.
Един свеж ден е в ставането рано, преди изгрева. Обичам да гледам как изгрява слънцето, обичам дните със синьо като лазур бебе и малките, пухкави бели облачета, обагрени в розово от зората. Обичам изгрева и да усещането за изпълнения с живот свят наколко, разбущащ се, протягащ, се в стремежа си към новото начало. Обичам да осъзнавам щастието, че съм тук, че съм млада и здрава и мога да усетя прекрасното чувство да се протегнеш сутрин.
Един свеж ден е в горещия дъх по врата ми и топлата целувка за добро утро. Прегръдка, закачливо плесване и малко спорт за закуска. Доза смях, топлина, оттенък страст, щипка любов – идеалната рецепта с точния човек.
Един свеж ден е в горещите струи вода, когато вляза под душа. В топлината и свежестта, с които ме зарежда, в изтръпването, когато притичвам през хладната още стая, за да се облека.
Един свеж ден е горещата, горчива глътка кафе на крак, пред огледалото, докато се приготвям да изляза. В музиката, която се лее от колоните зад мен, макар че много добре познавам мелодията, и ме кара да подскачам, да си тананикам, макар че не ме бива или направо да си пея на глас, за ужас на околните.Даже и в нервното потропване до вратата, което ме подсеща, че пак закъснявам, но не ми пука особено.
Един свеж ден е излизането навън. Хлания полъх на утринния вятър, топлите слънчеви лъчи и ароматът на цъфнал люляк (нямам никаква идея защо точно люляк). Животът, ритъмът на разбуждащия се град, който те повлича във вихъра си.
Един свеж ден е просто радостта, че съм жива и имам цял нов ден пред себе си.