Не обичам зима и никога не съм обичала. Мразя студ и киша и неуредената и непочистена, кална София. Но един ден преди много време реших, че е значително по-красиво да отдавам внимание на нещата, които обичам, затова ще разкажа защо обичам декември.
Обичам декември заради топлата чаша капучино с канела, заради многото празници, заради рождения ми ден и ако щете заради коледните премии. Заради усещането за многото щастливи хора, които търсят украса и подаръци. Ще кажете, че съм романтична и наивна и това всъщност са същите отегчени хора, които срещам ежедневно по улиците. Може да сте прави, може и да го знам подсъзнателно, но този месец искам да си позволя да вярвам, че са като мен. Че изпитват същото удоволствие, когато купуват подаръци за близките си и си представят усмивките им. Когато отделят време на най- малките детайли, за да вложат в тях парченце любов. И не, не искам да мисля за простотията и циганията по коледните базари- искам да виждам светлините и усмивките. Искам да е един по-добър месец за всички, изпълнен с ония безценни моменти, когато си с любимите си създания. Искам в забързания ми живот да има време за дълго протягане сутри под завивката и коледни лампички. Да мога да си позволя ден за мързел, за коледни филми и смачк 
.
И не на последно място, да имам време да си спомня какво се случи тази година. Защото, Бог ми е свидетел, не знам. Нямам идея какви ги свърших и искам да си спомня, защото спомените са най-ценното ни, а аз съм на път да забравя.
Та от днес се отдавам на магията на Коледа и ще гледам на студа навън с усмивка. Винаги мога вместо сив, смръзнал се паркинг да виждам коледните лампички и да се грея на топлината на миниатюрния свещник дядо Коледа, нали?