On the road

Хората, които ме познават знаят, че за мен стиловете музика нямат особено значение. Никога не съм се славела с някаква музикална дарба, не разбирам от неща от типа: "това има един какъв си бийт, значи е един кой си стил". За мен има два стила музика – музика, която харесвам и такава, която не харесвам. Толкоз. За сметка на това обожавам музиката, слушам много и разнообразни неща. Те основно са произтичащи от рок стилове, което започна преди много години, когато на един концерт реших, че това е моята музика. Оттогава насам нещата претърпяха доста промени. Тогава, като малки, самата мисъл, че в България може да дойдат Metallica, Manowar, Scorpions и тнт. много феймъс банди, беше почти невероятна. А ето, че в рамките на няколко години у нас се изредиха повечето велики рок и метъл групи. Знам, че те са необятно много, тук иде реч за примерно топ 20- 30 наистина световно известни групи (живи и не разпаднали се) . И не само това – те даже дойдоха по няколко пъти. Страхотна публика сме как да не дойдат отново Като хора, които са чакали с години да си видят любимата банда, феновете се раздават на тия концерти. Никога няма да забравя първия концерт на Manowar, не бях виждала толкова внушително събитие. Кара те да се чувстваш у дома, с всичките тези хора, които пеят с групата. Винаги съм се чувствала така и в Каварна. Все едно всичките ти приятели са се стекли на това иначе не особено известно място. Това е любимият ми град евър. Местните хора са усмихнати, организацията винаги перфектна, цените на всичко нормални. Преди концерт е като национално шествие. На всяка крачка срещаш познат от различна точка на страната. И най-вече хората не те гледат като извънземно, като в другите малки градове. Наистина усещането е като вкъщи. ( И, да, аз съм особено способна да се въодушевавам от такива неща, известно ми е)

Но не да разказвам за това колко страхотно преживяване бяха тия концерти, е идеята ми в момента. По-скоро исках да кажа, че е време да дойде някой нов. Не че нещо, но добрия стар рок омръзва. Ето казах го. Всичките тия групи бяха много велики първия път, супер яки втория път  и натам вече нещата нещо не са същите. Не, че няма да ида да ги слушам пак, ама съм ги слушала, слушала, та чак вече ги слушам само по концерти, и без това идват достатъчно често. А и някак си няма как да не е така, повечето от тия банди са правили музиката, с която са пораснали родителите ни, слушаме ги откакто сме били деца, слушаме ги ежедневно по малкото рок станции в нашата страна и в броящите се на пръстите ми рок клубове в София. Както каза един таксиджия една вечер, като се прибирах от Swingin Hall – "търсенето определя предлагането, има 100 чалга кръчми и 10-тина рок бара". Прав е човека, но с това няма как да се боря. То е безнадеждно.

Та цялостния смисъл на тоя пост беше – какво ще кажете някой да вземе да покани някоя млада известна група? Такава със свеж заряд и малко по-различно разбиране за звученето си. От добрия стар рок са се навъдили какви ли не стилове – инди, готик, прогресив, фолк. Има много и то добри нови банди, които си заслужава да се чуят.  Предполагам не е толкова трудно – щом могат да дойдат най-известните да дойдат и най-новите

Просто пример – аз харесвам Taylor Momsen (The Pretty Reckless). Тя е на 17, някак си не искам да чакам да стане на 70, за да я поканят в България

Същото се отнася за Muse, Metric и още доста подобни.

Много искам да видя нещо такова, а вие?

Днес, като в един симпатичен понеделник, си седя и подреждам разходите за следващия месец. Не, че ще забравя да платя нещо, но ми се стори уместно да видя кое мога да не платя, кое да издърпам напред и така нататък, за да оцелея по празниците. Та смятайки всичките тия неща, естествено достигнах до извода, че шанса да се случи безболезнено е малък и, да го кажем така, вероятността е силно изградена на моя вроден оптимизъм. Което пък ме наведе на една друга мисъл свързана с финансовото положение в нашата страница.

Да си представаим следната картинка: нека предположим, че моя милост взима едни х парички, има едни y разходи и се опитва разликата между тия две неща да не е отрицателна. Реалността за съжаление, показва, че това не се случва често. Тук обаче има едно но. НО, моя милост не е шопинг маняк, не разхищава пари и всъщност живее порядъчно – позволява си почивка веднъж годишно и ходене някъде из страната веднъж – два пъти месечно. Това, съгласна съм , е почти непосилно за средностатистическия човечец в нашата страна. По статистика, даже по завишената официална такава, средностатистическия човечец преживява с по-малко пари от милост моя, осбено ако погледнем хората, които живеят по малките населени места. Понеже имам наблюдения, искам да отбележа, че даже не знам как оцеляват хората, в районите където няма съвсем никаква работа. Но да се върнем на човечето от картинката- аз, което се опитва да оправи положително сметката. Значи стигнахме до извод- то статистически погледнато е добре, даже доста. Реално погледнато се чуди как да свърже двата края, да си плаща образованието, дома и други такива важни неща.

Стоп! Не пиша това, за да се оплаквам. Тц!  Знам, че така изглежда, но не е така. Тук идва мястото да обясня заглавието. Back – пак на картинката. Нека си представим сега, че човечето поиска да си купи джиБ! Какво правим? – Тук аз вдигам рамене и си признавам, че не знам, понеже нямам идея как да събера пари за средностатистическа трошка. И точно тук идва огромнията парадокс. Всяка втора кола на магистралата е джип. Излезте на пътя и ще се уверите, че съм права. Всякакви марки, цветове, модели, с всякакви всевъзможни екстри.Та според статистиката човечето Ива е финансово добре. Ама човечето не вижда как да оправи финансите за коледни подаръци. Голямата част от населението е зле- според статистиката, а и чесно казано така като гледам също. Ама и една много голяма част от това същото население кара джипове и се гордее, че "Черен джиБ е с предимство"

Та искам да знам – как, аджеба, става тая работа? Не ща джип, чисто и просто ми е любопитно, понеже няма грам логика. Хем сме много зле, хем караме коли за по 60-100 бона. Хора, как се печелят 100 бона? Аз се гордея,  че познавам доста млади, интелигентни и предприемчиви хора, но още не съм видяла някой от тях да си купи кола за толкоз пари. Всъщност повечето, при все всичките им усилия, едвам кретат в нашата мила икономика и се опитват да намерят някакъв финансов баланс.

От къде тогава пътищата ни са пълни с такива коли?

Приемете поста ми като искрено любопитство

Бясна съм, та едвам пиша! И то защото съм безсилна и нищичко не мога да направя! Мога само да предупредя останалите, поне да знаят. Ето и историята:

Преди няколко дни – в четвъртък, по стечение на обстоятелствата се сдобих със смартфон – HTC Tattoo, симпатично телефонче а.к.а. лъскава играчка за моментите, когато нямам друго занимание. Понеже имам една служебна M-tel-ска карта и определео не съм доволна от обслужването им, бавните действия на консултантите и вечните опашки, реших да си взема отделна програма за новия телефон. Vivacom съм ги отписала по известни причини, а и не ми трябват безплатни минути към тях. Така се спрях на Globul. Половинката ползва техните услуги, решихме, че тъкмо ще имаме безплатни минути между нас двамата, а и ще се наслаждавам на мобилния интернет, от който той беше сравннително доволен. И така отиваме ние в Germanos, Mall of Sofia, и обясняваме на консултанта, който ни предложи услугите си, какво искаме. Той предлага няколко алтернативи и накрая се спираме на GLOBUL Max програма + пакет GoWeb Unlimited , дори аз известно време се колебая този последния пакет с 10 или 25 Mb максимална скорост да си взема и се спирам на 25-те Mb. Отбелязвам, че това е пакет с 25 Mb на максимална скорост и неограничен интернет.  През това време с Марио обстойно обясняваме, че основно ще ползвам телефона за интернет услуги и затова го мислим толкова. Подписвам си аз договора. Питам трябва ли да платя нещо- не, плаща се като излезе фактура. Трябва ли да чакам за активацията – не, активно е веднага. Дори впечатлени от бързата процедура ние си потегляме и след час- два аз си включвам новата играчка. Опитваме се да оправим настройките на мобилната мрежа, но нещо не се получва, основно заради разликите между задаваните опции при HTC Tattoo и HTC Hero, съответно се отбивам до друг офис на Globul. Косултатнтът проверява, оправя нещата (бях пропуснала едно тикче за активация, което не видях). Понеже не  съм особено запозната с разните стандарти обяснявам на човека с каква програма съм и питам дали има значение през GPRS ли минава трафика, отоговарят ми, че щом е през Globul всичко ми е покрито. Съответно аз заминавам за провинцията щастлива, че имам връзка със света. 

И така до снощи, когато получавам sms, който ми съобщава, че съм на прага на кредитниия си лимит! Нека уточня, говорила съм два пъти, с номер, който се предполага да ми е безплатен. Влизаме в първия срещнат магазин, за да попитаме какво се случва – консултантката дори не знае какво предлага въпросния пакет, може само да ми каже сметката 44 лв., което аз вече знам. Звъня на оператор, обяснявам си проблема, казват да почакам. Стоически чакам 10 мин, докато ми съобщат, че заявка за Go Web пакет при тях няма. Иии, милост моя зяпва….

Честно казано не се и надявах, че ще ми коригират сметката, но днес посетихме същия Germanos, за да попитаме как се е случило това. Въпросния консултант не е на работа и ни посреща едно момиченце, обясняваме проблема. Тя проверява едно известно време – не и е ясно какво съдтржат пакетите, които съм си поискала. Констатира се, че за допълнителния пакет трябвало да полълня отделна молба и не може да се направи нищо друго освен да я попълня днес и да си платя сметката. Управителя естествено го няма…Момичето си няма и идея какво мога да направя. Единствено ми остава да се обадя отново на оператор и да попитам. Вдигат ми с едно мило "Добър ден", след като си обяснявам проблема вече никак не миличко ме питат "И сега какво искате от мен?". Обяснявам, че търся някакво разрешение. Е, да ама нямало. Нямам документ, нямам и sms (разбирате ли тая услуга се активирала след 24 часа с sms от тях!!!), не съм се била осведомила дали е активирано всичко. Аз питах ли преди да си тръгна активно ли е? – Питах. Ама не мога да го докажа. Процедура да ми помогнат някак естествено няма.

So, аз си оставам без едни 50 лева. Не ме е яд за тях. Яд ме е, че вместно да се отнесат коректно, да разберат какво е станало и да помогнат на клиента те вдигат ръце и казват "Ами, аз не знам, не мога да ви помогна". Добре де какво правиш там като не знаеш. И тоя дето те е взел на работа за какво те е сложил там. От няколкото служители на въпросния оператор, с които говорих само този, който ми направи договора знаеше какво точно предлагат програмите и пакетите, за които питаме. Само, че явно е пропуснал ценнат информация, че не ги е кативирал. Някак си. Останалите си ровеха по 10 мин. из файловете, за да проверят за какво иде реч. Как да имаш доверие на каквото и да е в тая държава след като след вече подадената молба днес и въпроса ми кога най-сетне ще имам безплатен интернет ми беше отговорено "Ами не знам, може би довечера, ама все пак се обадете на оператор да ви потвърдят!".

Бясна съм!!! Заради некомпетнтността, заради фалша, заради наглостта. И заради това, че в нашата държавица си безсилен пред всичките тези неща!

Историята-продъжение:

Понеже след цялата тая сага вчера тези мили хорица ми вдигнаха пак кръвното, пиша и допълнение към поста.

Значи както се разбира от горното писание вчера вече 100% сигурно подадох молба, както е трябвало да стане още миналата седмица, за въпросния интернет пакет. Отвеяното момиче в магазина не ми даде копие, наложи се да си поискам, но все пак си имам, та сигурна съм – молба има. Съответно, понеже никой не ми каза сигурен час за активиране на услугата, звъня аз снощи на оператор, като се надявам за тия 6-7 часа да са я пуснали. Жената с най-категоричен тон ми казва, че не съм си активирала такова нещо! Обяснявам, че не може да е вярно, активирала съм го с писмена молба. Чакане, ровене и познайте какво се оказва. "Ооо, ами съжалявам, имате молба, но колегите са объркали звеното, до което трябва да се прати и сме им я върнали. Можете да се обадите утре привечер да проверите пак." МОЛЯЯЯ??? Операторката продължава:"Нищо не можем да направим, ще се наложи да почакате да ви подадат молбата като хората". OMG! OMG! OMG!

Час след този разговор получих смс, който ми пожелава приятно сърфиране. О.о. Активиран ли е пакета, не е ли, вече няма как да вярвам. Та понеже вече съм си патила, днес сутринта пак звъня на оператор с дежурния въпрос — "Активиран ли ми е Go Web?". Проверка и ми отговарят следното "Да, активирал се е. Днес след 10:30 можете да го ползвате." What the hell!!! Как така ми пращат смс снощи, а се оказва, че услугата не е активирана! Цитирам официалния сайт с информация за услугите на Globul (понеже в заявката за услуга тия неща не ги пише, пише вижте актуалния към датата на подписване сайт!) -"Пакетът става активен с получаването на SMS потвърждение, а стойността на абонамента автоматично се добавя към месечната сметка."  И какво, ако снощи след смс-а си бях пуснала интернет днес щях да имам 100 лева сметка, нали? ОМГ и спрведливостта, и лоялността и всите там подобни неща, които би трябвало да се спазват в отношенията с клиентите!

Нещо съм се бъгнала. Болна съм или поне се чувствам болна на етапи. Времето е едно такова, есенно. Хич не ми е юли. Искам юли! Искам слънце, топлички галещи лъчи. Искам да съм на море и да се събуждам от шума на вълните. Искам да ида на почивка, на която да не ме безпокоят с глупости. Вече не мога даже да се отпусна и да се наслаждавам като ида някъде. Свикнала съм времето ми да е разчетено до последната секунда. Полежавам си покрай басейна, например, и непрекъснато поглеждам часовника, все едно някой ме гони. Не се наемам да определям кое е нормално, но за мен това не е нормално. Гледам само пътя между нас и офиса – сив път, сив град и сиви хора. Гадни, мъчнички, коварни човечета. Като съм наред и времето е наред някак успявам даже да ги харесвам и обичам. Сега ме дразнят. Всичко ме дразни. Не искам кой знае какво все пак. Имам простички желания. Не искам вила на Хавайте или да стана милионер на 25. Благодаря, дръжте си желанията и си хабете здравето за тях. Искам само малко спокойствие, уют и тишина. И мъничко любов сгушена помежду им. В крайна сметка искам невъзможно много, нали?

Мне, никой не съм пребивала (почти) и намерение нямам. Снощи обаче по покана на Божидар се включих в едно организирано от него мериоприятие, за да се науча какво да правя ако някой се опита да пребие мен. Не съм фен на разните  бойни спортове/изкуства, аз съм спокоен човек, принципно. За щастие не ми се е случвало и някой да ме нападне. Но нека бъдем реалисти, дори да не ни се вярва, на всеки от нас може да се случи да бъде притиснат на улицата, ограбен, изнасилен или нещо подобно. "Чук-чук" на най-близкото дръвце да не се слува никога… И все пак нека приемем, че се случи. Какво ще направите? Лично аз казах, че ще се обърна и ще бягам панически. А може и просто да мигам. Или да се паникьосам. или и трите. Но със сигурност няма да ми хрумне да направя нещо или ако ми хрумне не съм убедена, че ще е особено ефективно. Ето тук се намесва Крав Мага – израелска система за самозащита при нападение. Повтарям – при нападение! Крав Мага предполага, че ние сме в ролята на жертва и се основава на естествените реакции на човека, когато го изненадат и нападнат. Разработена за оцеляване на израелските войници тази система е изключително ефективна в такива ситуации. Освен при ръкопашен бой има и модули за обучение ако сте заплашен с огнестрелно или хладно оръжие. По нея могат да се обучават всички, не изисква физическа подготовка или някаква особена сила. Идеята е да отблъснете нападателя, да го изненадате с това, че отвръщате и той да ви остави на мира или пък евентуално да си осигурите пространство за бягство. И така да се спасите. Да си спасите не само портфейла понеже нападателя ви може да не иска само това…

Колкото до личното ми усещане за Крав Мага – интересно, наистина ефективно и не особено изтощаващо. Никога не би ми ми хрумнало, че мога да реагирам ако ми опрат пистолет в гърба. Е след една тренировка още не ми хрумва.:) Но пък ми показаха, че с малко постоянство мога да се науча как да се опазя в такава ситуация. Имаше само един проблем в цялата работа – групичката ни беше малка и само от познати. А все някой трябва да играе нападателя нали? Та, за да се упражнявам трябваше да удрям по не особено приятни места Майк Рам. Майк, съжалявам! Наистина не исках да те удрям Пък и как да млатиш Майк, той със сигурност не изгежда като the bad guy. Надявам се, че като направят курсове в скоро време ще сме повече хора и ще има някой не-симпатичен (me потрива ръчички:)

В крайна сметка нашата малка група снощи погледна една такава бойна ситуация от малко по-различен ъгъл. Не през очите на безпомощната жертва, която ще се остави на съдбата, а със знанието че можем да противодейтваме. А всъщност ключето за развръзката е точно в тази малка частица съзнание, че вече не се приемаш за безпомощен.

Какво да кажа – същото място, на същата дата, донякъде същите хора, но различна ситуация Когато миналата година отидох на екскурзия с НБУ за първи път не си и представях, че тя така ще промени живота ми. Ще си призная, че миналата година тръгнах на това пътуване с много неясна представа, с почти никакви очаквания и всъщност се оказа, че ми хареса безобразно. Не бях ходила някъде съвсем сама  от приблизително 3-4 години. Е, не че бях сама. Освен мен имаше още автобус и половина хора, всичките непознати. Това е ситуацията към сутринта. Вечерта познавах повечето, като с някои сме приятели и до днес. В един дори се влюбих И макар че миналата година се чувствах страхотно сама и свободна, на място което сутринта даже не знаех къде точно на картата е, тази година с радост повторих трипа с човека, който се оказа моята половинка.

Но да минем на формалната част. Добринище е малко градче, в близост до Банско, но за разлика от него не е претъпкано с ужасяващо много, разнообразни и неприличащи си по нищо лъскави хотели (мразя Банско, да се уточним). В градчето страхотен минерален басейн, с воден бар, спа център и не знам още какво. Иначе е близо до ски писти, доколкото разбрах зимата е предпочитано местенце. Като за спане се намират доста евтини семейни хотелчета, ние си имаме едно любимо – "Алпиец". 

.

Изключително мили хора са собствениците, миналата година даже ни предотавиха барбекю в двора, механа и прибори, за да си направим вечеря. Облиззз Жалко, че този път ремонтираха механта и не можа да се получи същия купон

Иначе за хапване най-известното заведение е "Македонската кръчма", където междувпрочем е малко скъпичко. За сметка на това разполага с доста голяма градина, жива музика, доколкото си спомням на горния етаж има и хотелски стаи, всичко това в стар бълагрски стил. С две думи може да се наядеш, да пийнеш, да въртиш хора до 3-4 и да се замъкнеш да си легнеш Относно разните хранителни магазини, денонощен няма, но пък отварят доста рано и са наистина много

Друго интересно за Добринище е, че е близо до връх Безбог, до който може да се направи превод. За съжаление ние за втора година пропускаме тази част- миналата година поради липса на време, тази заради стабилно мрачните облаци. Интересна алтернатива е съчетаването на ходенето  с рафтинг – Кресненското дефиле е на около 40 км. Също така може да се посетят известните със старовремските си къщи селца Ковачевица и Лещен.

С две думи, отидете, забавлявайте се на чист планински въдух, топнете се басейна и се насладете на гостоприемството на хората. Пожелавам ви да запазите толкова приятни спомени колкото са нашите от това чудно местенце

Не обичам да мрънкам ама това вече на нищо не прилича.Ама  Viva-tel/com или каквото са сега, прекалиха с търпениято ми, а ако нещо е в състояние да ме вбеси това е некачествено, бавно и невежливо обслужване. Като за начало хората особено в нашата страна трябв ада се научат как да разговарят с клинетите си, което явно убягва на повечето фирми и институции. Могат и да се замислят сериозно как да направят процеса по-бърз, лесен и коректен, а не обратното. Все пак идеята е да сме си взаимно полезни и доволни, не да измамим всеки!

Да се върна аз на моята история. Имам си аз две карти към Vivacom, които не използвам и искам да си прекратя договора. Той естествено е изтекъл и е продължен за още година (предполагам) без никой да е  поискал съгласието ми, но това го имах пред вид, доколкото знам всички оператори правят така. Отивам аз, плащам таксата и се опитвам да разбера как да деактивирам картите. "Ами звъните нa 123 и те ще ви дадат код за прекратяване" -ми отговаря служителят. "После идвате при нас да ни кажете кода и готово". Моля? Аз съм на място, във Vivacom център и трябва да се обадя на същите хора, разбирате ли, и после да се върна. На всичкото отгоре, естествено, докато се задейства цялата система (която явно не е особено бърза и гъвкава), "евентуално" щяло да мине време, та трябвало да си платя и следващата такса, за времето дето те ще се туткат. И така ща  на ща, трябва да спазя процедурата. Обаждам се аз на операторката казвам си номера и имената. И ествено очаквам нещата да приключат със записването на един код и връщането му във офиса им. Да ама не. След като казвам какво искам, женицата ме пита:"Отговор на таен въпрос?"

-"Моля?". Имало таен въпрос в договора! Е помня ли аз преди година и малко какво съм написала. Не помня много ясно. А въпросът е култов -"Коя е любимата ми книга?". Че тя да не е една? Казах една, не била тя. Попитах не може ли по нормалния начин – с ЕГН или номер на лична карта – Не. Как така не?! Откъде, аджеба, да знам какво съм написала. Не ми е и хрумвало, че ще ме попитат такова нещо и зяпнах. След като се оказа, че не е каквото предполагам, сега се ровя из спомените си, но не мога да се сетя какво съм написала. Понеже явно няма друг начин може да пробвам да им се обаждам на всеки 2-3 мин, да казвам книга-предположение и да видим кога ще позная. Съмнявам се, че ще им е  особено приятно…

В крайна сметка, сега трябва да си намеря договора, да се обадя на оператора, да ида до Vivacom, да им платя още колкото там такси трябва и тогава евентуално да се оттърва от тях! Разбирам, че с това моткане ще ми вземат още 10-тина лева, ама заслужават ли си нервите за тях?