Поради всичко, което изредих тоя пост има съвсем друга тема. Снощи прекарах известно време в разглеждане на стари снимки – не, не от носталгия по отминаващата година, обичам да гледам стари снимки, както и да снимам. Та гледайки тия снимки установих нещо (освен, че съм остаряла малко, че вече не пия толкова и че метълите ще си останат метъли ) – имам супер яките снимки! И понеже надали съм почнала да снимам по-зле предполагам, че проблема е технически, тоест във фотоапарата. И ето че стигнахме до великото новогодишно обещание – ще си купя Canon. Не че си нямам сапунерка, но винаги съм смятала, че Canon правят най-добрите апарати нисък клас. За съжаление на тоя етап нямам достатъчно финанси, за да си позволя истински професионален апарат, но мисля поне да се сдобия поне с качествен евтин такъв. Any way стига приказки, шервам няколко снимки, за да се сещам защо точно мисля да си взема такова чудо. 

А на всички останали желая весело посрещане на новата година, много успехи и все пак да сбъднете нещата, които сте си обещали!  :)

Lyrics | Poison lyrics – Every Rose Has Its Thorn lyrics

Докато препрочитах последния си пост си дадох сметка, че трябва да започна да разделям пътеписите на две части – една с полезни съвети за въпросната дестинация и една с личните ми преживявания. В противен случай се получава един огормен ферман, в който нито успявам да кажа всичко, което искам, нито да структурирам правилно информацията. Ето защо реших да драсна и един по практически пост, който може да бъде полезен на хора, които се канят да посетят Истанбул. Ще опитам да подредя писанието си по точки, така че да бъде лесно за откриване на конкретно инфо:

1.Валута -  съдейки по наблюденията си най-изгодно излиза да си закупите турски лири още преди пътуването. Change бюрото, в което аз обмених се намира в близост до НДК на кръстовището на бул. Скобелев и бул. Витоша, ако идвате от НДК се пада в ляво и ми беше препоръчано като доста евтино. Споменавам го понеже доколкото знам на малко места в София обменят турски лири, а и наистина излиза изгодно – купих лирите за 0.78 лв., а след границата и самия Истанбул не видях под  0.82. Не че е кой знае каква разлика, но опрделено е по-удобно.

2. Покупки - не зная до колко точно е по-евтино в Турция, а и предполагам има особено значение какво искате да пазарувате. Основния съвет обаче е – не питайте за цената на английски и в никакъв случай не плащайте в евро. На повечето места за пазар, хранене и прочие няма надписани цени и е доста очевадно как търговеца ви преценява преди да ви каже цената.

Винаги питайте за валутата! Даже да има цени ще вземат каквото им дадете, а точно в случая и левовете са по-скъпи от турските лири, така че запасете се с лири и плащайте само с тях. Моя съвет е да запомните как се пита на турски за цената ("Кач пара?"), както и примерно числата до 20, както направи умния ми мъж. После само трябва да си предадете вид, че знаете какво друго ви говорят .

Пазарете се! Аз това хич не го мога, но не оставяйте да ви вземат повече отколкото са ви казали първоначално или отколкото бихте дали. За съжаление в Истанбул не само продавачите на какви ли не неща, но и опитвщите се да ви дръпнат в някоя заведение са много и крайно нахални, което лично на мен ми е крайно противно, така че внимавайте особено много с тях. Освен това получите ли желаната цена за покупка, плащайте веднага иначе нещата може да се окажат доста различни накрая.

3.Храната- ние поне не успяхме да открием нормална храна за някакви нормални пари. Ястията бяха по нещо от порядъка на 15 лири (в двете заведения, в които влязохме) и то за неща, които нито изглеждаха големи като порция, нито особено хранителни. За референция – взех си доста дебел и хубав суичър за 15 лири. Извода ни беше, че за следващия път оставяме откриване на нормална турска кръчма, не заведение по главната улица, в което има основно туристи и съответно цените са безбожни. За разлика от нас част от групата ни беше открила добри ресторантчета околко Египетския пазар и бяха хапнали доволно за по около 10 лири на човек, така че мисията не е невъзможна. Иначе има изобилие от дюнери, сандвичи и прочие, които не са скъпи и определено стават за хапване. Ако искате обаче дюнера ви да изглежда като тези в България, трябва да уточните, че го искате в арабско хлебче. На мен най-много ми харесаха гевреците, които се продават по улиците, особено като се намажат с топено сиренце .

Разбира се, пълно е със сладкарски магазини. От онея огромните с мнооогото видове сладки. Така че е редно да тествате поне локума (ако харесвате турски локум, той няма много общо с това, на което сме свикнали тук), баклавата и поне според мен големите рула кадаиф с пълнеж от ядки, които така и не пробвах, ама съм си обещала да ида пак.

4. Езика – тъй като реално всеки ще се опита да ви продаде нещо, никак не е удачно да използвате английски – не само, че ще опитат да ви продадат стоката си, ами и ще увеличат двойно цената. Иначе спокойно може да се оправите с него, както и на руски, по мои наблюдения и на български. Градът е пълен с туристи всеки ден, така че местните хора са свикнали да се оправят на всякакви езици. Освен това са доста любезни, още по-мили са ако разберат, че сте българи.

5. Забележителности - лесно можете да видите основните исторически забележитеслности – Синята джамия, Двореца Топкапъ, Хиподрума с Египетския обелиск и Змийската колона, Св. София, Двореца Домалбахче – само последния е в азиатската част, другите са на по 5 мин едно от друго. Придвижването е доста праволинейно  – има една трамвайна линия, купувате си карта на града и ще трябва да се постараете, за да се загубите. Както споменах и предишния ми пост ако сте на организирана екскурзия имайте предвид, че българската туристическа агенция ще ви вземе повечко пари отколкото ако решите да разглеждате сами. В самите обекти има възможност да си вземете билет, както и да слушате тамошен екскурзовод с една доста хитро измислена система със слушалки, така че освен ако не държите много да сте с група на туристическата агенция или не знаете английски не виждам причина да тичате по програма и да си съобразявате времето с цяла група разнородни хора. Според моето мнение не е добре човек да се опитва да влезе и разгледа всичките тези неща наведнъж особено ако е отишъл за уикенда, понеже едни 70 % от времето ще отидат, пак няма да е видяно всичко и ще сте скапани. Ние си оставихме Св. София, водохранилището, за което също съм чувала, че е интересно и въжения мост за следващо посещение.

6. Религията – в Турция, която след времето на Ататюрк е република, спазването на старовремските ислямски традиции не  толкова строго. Не е строго в смисъл не е Саудитска Арабия . Тъй като Ататюрк премахва задължителните фесове и прочие спазвани с векове традиции в облеклото доста от жените ходят без забрадки и с открити лица, даже бих казала, че си има доста разголени дрешки. Това обаче по никакъв начин не значи, че не уважават религията си. В джамиите (а повечето хора, които посещават Истанбул влизат поне в Синята джамия), задължително се събувате и ходите боси. Не се влиза с къси поли, панаталонки, топове и прочие, така че ако трипа е през лятото имайте го превид. Освен това все пак от чиста доза уважение не е лошо да си покриете главата/косата (за жените) – лично аз смятам, че след като съм отишла да видя храм на друга религия и това са вярванията на хората за влизането там, нищо няма да ми стане ако ги изпълня за 15 мин., а разглеждането наистина си заслужава.

7. Foursquare - тук вече сигурно ми се смеете, но ако притежавате умен телефон и ползвате тази услуга, в Истанбул ще останете приятно изненадани. Явно Foursquare е доста популярен, в повечето заведения има типове, доста от тях на английски и препоръчвам наистина да ги погледнете – има ценни съвети. Само за пример – в наргилето. което посетихме няколко пъти имаше нещо от порядъка на 65 типа и по 10+ чекнати души всеки пъти. За мое учудване на повечето места има и wi-fi, само трябва да попитате за паролата

8.Придвижване - както вече споменах придвижването е най-лесно с трамвай. Линията е една и с нея може да отидете до повечето известни туристически места из града. Таксуването става с жетони, които се закупуват от автомат до спирката и чак след като пуснете жетона може да влезете на самата спирка (доста хитро измислено поне според мен). Не сме се придвижвали с кола, но и от пешеходна гледна точка – имайте предвид, че нито пешеходците, нито шофьорите зачитат такива неща като светофари, така че внимавайте къде ходите/карате.

9. Наргилето – ако сте фенове на наргиле като нас, Истанбул е вашия рай Правят страхотно наргиле, чая им върви уникално добре с него и определено си заслужава да се тества. Наргиле кафенето, което посетихме ние –
Çorlulu Ali Paşa Medresesi е доста близо до Лалели, квартала където са повечето хотели използвани от българските туристически агенции, сиреч точно на 2 спирки. Предлага страхотна атмосфера, много добро и учудващо бързо обслужване и наистина страхотно наргиле. Задължително да се тества тютюна с ябълка и мента, както и чая от лимон Един турчин, рандом клиент на въпросното заведение ни препоръча да посетим още едно – Ali Baba Nargile в Tophane, което мисля е квартал. Доколкото разбрах там сервират и храна, но ни предупредиха ако не искаме плодове да не даваме да ни ги сервират, явно е някаква практика. Също така може да видите и типовете за наргиле във Foursquare – има доста и може да се ориентирате кое е най-близо до локацията ви.

Така, мисля че успях най-сетне да кажа каквото имах по въпроса с практическите съвети за Истанбул. Надявам се че това може да е полезно на някой. За финал – приятно прекарване на всички, решили да посетят този величествен град, заслужава си

&

Тия дни, че и месеци, грам не ми остава време за блога. А може би и желание, не съм сигурна. Не че нямам какво да напиша, просто не ми хрумва да го направя. Та по тази причина реших да драсна един сборен пост  с кафето, за да посъживя нещата.

С какво се изчерпва времето, през което не съм писала, вече казах- работа. Общо взето освен седмицата на море и още едно – две излизания от София, останалото, което помня е картинки на проекти . И не, никак не съм сигурна, че е здравословно, но какво да се прави. Така си отмина лятото и дойде есента, както се казваше в една песен. Колкото до есента от нея помня горе-долу същото + WordCamp, който без да си кривя душата беше най-якия event от подобно естество, на който съм била. За него предполагам се изписало достатъчно, така че няма да навлизам в подробности, само искам отново да изкажа благодарности на хората, които отделиха от времето си, за да го организират

Понеже вече и на мен ми стана скучно да пиша тези неща, да се върнем на работата. За сега в нея, по-скоро свързано с нея, имам един основен проблем – не успявам да се концентрирам задоволително, когато нямам крайни срокове. Пилея време по този начин и на края на деня не се чувствам удовлетворена. Нали познавате онова чувство, че цял ден сте правили нещо, ама няма никакъв виим резултат. Горе-долу е като аз изчистих – то пак стана мръсно, изпрах дрехите – има още, подредих – пак разхвърляхме и никака видима полза в цялата история. Поради това реших да пробвам Pomodoro,  за което бях чела в блога на Кънев преди доооста време. Тогава ми стана интересно и бях замислила да опитам, но си останах със замислянето . Презентацията му "Дебъг на навици" на WordCamp ме подесети, че може да помогне и този път наистина вкарах идеята в действие. За сега впечатлението ми е, че помага – концентрирам се да чета 25 мин., ставам разхождам се и пак сядам. Гледам да редувам някакви задачи, за да не зацикля или да редувам едно помодоро задачи, едно четене, защото с малкото сън, ако само чета и седя на едно място спокойно мога да заспя. Дотук добре. Остват няколко основни проблема:

Проблем първи – какво да правя през почивките? Кънев спомена за жонглиране и за свирене на пиано, ама нито пиано имам, нито мога да жонглирам . До скоро седях на терасата 5 мин, малко на слънце и въздух, но ще става студено и няма да е опция. Мисля да погледна за някакво упражнение за разтягане (подходящо за офис, иначе знам доста), защото от непрескъснатото седене/лежане с лаптопа гърба ме боли нечовешки. Примемам идеи по въпроса

Проблем втори- как да подредя цялостно деня си? Имам работа, тренировка, сън. Да не работя не може, да не тренирам – абсурд, а да не спя следобяд поне 20 мин. значи в 9 да съм смачкана. Само че се получава следното – прибирам се към 6 и нещо и към и 30 заспивам до 7 и малко. Докато се разсъня и прочие става към 8 и вече ми е време да вечерям, защото тренировка + час след нея преди да ям, това атоматично значи 10 и нещо за вечеря. И така става една, че винаги оплитам кое след кое да направя и или вечерям твърде късно или тренирам твърде късно, което не е особено полезно. А ако имам и задачи и захвана тях, тотално се оказвам вечеряйки в 2. Засега единствения възможен изход, който измислих, е да ставам в 6:30 сутрин и да тренирам преди работа. Така се получава: тренировка, работа, сън, работа. Също не е особено найс, но е по-добре от останалите варианти.

Проблем трети – къде в цялата тая история да вмънка някакво евентуално излизане, извън работата и университета? Отговор – няма такава опция (Никак не особено здравословно, но пък истински се радвам на 3D хората при редките ми срещи с тях)

Изказах си мъката и се връщам към работата, ако някой има някакви предложения и наблюдения върху организацията на времето – особено на фриланс таковата и работата от вкъщи като цяло, да се чувства свободен да сподели.

 THE ТРЕНИРОВКАТА

Историята датира от далечната…не знам коя година вече, когато моето сравнително саможиво, стреснато и омърлушено аз се стовари в София с помощта на един автобус след 15 години живот на село. И под село имам предвид истинско, напълно автентично такова и аз искрено се радвам, че съм порастнала там, но това е тема на един друг пост. Та тогава моя мил баща дойде да си ме получи на гарата, след като не ме беше виждал едни 4-5 години. Цитирам коментара му : "отчайващо". Както виждате тате хич не си спестява мнението. След няколко месеца живот с него, той ме завлече у едни негови приятели и ме качи на кантара. Не искам да изживявате ужаса ми, ама претръпнах като видях някаква огромна цифра. /Тогава не съм знаела, че милия ми баща настъпил кантара отзад/ И общо взето така стигнахме до извод – тренировки. Всеки Божи ден! Всеки! (без неделя естествено, тогава се почива )

Общо взето оттогава схемата не се е променила кой знае колко – променяла съм донякъде упражненията през годините, но без огромни разлики. Тренировката ми се е пригаждала към всяко място, на което съм живяла до сега, а те не са малко. Основното и предимство е в това, че съм я съобразила, така че да може да се изпълнява вкъщи, да не е повече от час и да може да се прави всеки ден. По мое мнение ефективността и идва точно оттам – постоянството. Аз, не знам за тъпа, ама съм упорита и се научих наистина да не пропускам. Дори като пътувам гледам да наваксам няколко дена преди или след времето, когато няма да съм си у нас (да, знам, че не прехвърлят през дните, но това ми успокоява съвестта ).

Тук държа да отбележа за всички критикуващи ме хора – известно ми е, че не е хубаво да се правят едни и същи упражнения постоянно, както и че мускулите свикват. НО – пробвала съм един стабилен набор от фитнес, йога, танци и какво ли не, като минах през нормални фитнес тренировки, двуразови такива, по-хард и по -  не толкоз хард и прочие и за мен, моя организъм се чувства и изглежда най-добре така. Освен това нямам време и финанси да ходя всеки ден някъде да тренирам, особено в точен час, което е и оправданието на повечето хора да не правят нищо по въпроса.

Да се върна на самата тренировка след огромното лирическо отклонение. По начало тя е заложена да е на две части – малко сутрин (по-скоро за раздвижване) и по-стабилна част следобяд. Понеже понякога по различни странични фактори (мъж, липса на време и тнт), не се получава, я правя цялата сутрин или вечер, както дойде.

Част Първа – Сутрин:

1. Коремни преси – вдигане на краката от лег – 100 бр.

2. Коремни преси – събиране на ръцете и краката – 50 бр.

3. Гръбни преси – 30 бр.

4. Котешки упражения (йога)

5. Слънчеви уражнения (йога) – 3 пъти

Част Втора (по-хард):

1. Коремни преси – сгънати крака в коленета, изправяте се до тях и се завъртате към единия и после към другия крак – 100 бр.(не можах да намеря точна картинка)

2. Бицепсово сгъване с дъмбели / разгъвания за трицепс с дъмбели – редувам ги през тренировка 3х15 (20)

3. Коремни преси – събиране на ръцете и краката – 2 х 50 бр.

4. Коремни преси обикновени с прави крака – 50 бр.

5. Повдигане на дъмбели встрани / раменни преси – редувам ги през тренировка 3х15 (20)

6. Коремни преси – повдигане на лакти към колене – 50 бр.

7. Гръбни преси – 50 бр.

8. Лицеви опори – 15 – 20 бр.

9. Някакво разтягане и …the end

Това е общо взето, редувам упражненията за ръце и рамо, другите са константни. В събота правя само първата част, неделя почивам. Освен това се старая и да ходя колко може, но не спазвам никакви диети, ограничения и прочие, и се чувствам чудесно. Искам да отбележа, че и не целя да постигна кой знае какво, тренировката ми дава тонус и смятам, че значително подобрява каляването и издръжливостта, не търся някаква фитнес форма. Не очаквам да е особено полезно на някой в цялостен вид, но можете да си харесате някое упражнение – всичките стават за правене вкъщи, като естесвено трябва да си имате два дъмбела и постелка. Старая се да сложа обяснителна картинка на всяко, за да е по-лесно за разбиране.

Моята бест френд Марина използва друга система за трениране вкъщи – табата, ако успея да я убедя да драсне нещо по темата ще го кача.

Надявам се четивото да е полезно, а аз си имам линк, който да ми спестява цялото това обяснение .

Най-после има слънце! Зимата не иде, зимата си замина . А аз почти бях загубила надежда, че пак ще е слънчево в прозорците и в душите. Да, нищо особено не се е променило, пак имаме много работа, пак, и никак не рилейтед с това, не сме и особено забогатяли и прочие. Но си е друго да се събудиш сутрин и да видиш чисто синьо небе и изгрев. А  хората нямат нужда от мног,о показва опита, имат нужда от надежда, която да ги крепи, а слънцето носи надежда.

Иначе последния месец, освен слънчев беше свързан и с разни други положителни емоции. Не обичам да пиша обобщени постове, но иначе трябва да навлизам в детайли, а точно в случая няма нужда. Да, май беше някъде по средата между слънчевия и дъждовния сезон в нашия нов тропичен климат (синоптик.бг продължават да твърят, че ще е слънчево и ще вали всеки божи ден:). Но цялостно положението вече клони към лято.

Имаше един куп почивни дни, от които честно казано ми дойде до гуша и тъй като го казах сигурно няма скоро никакви в календара, но какво пък. Не за друго, но няколкото поредни отпускарски дни  тотално променят режима ми  - лягам си в 3-4 и ставам в 9-10. Реално пак спя малко, просто по различно време и после като трябва да стана в 6:30 някак не мога да се събудя цял ден. Не че се оплаквам де. Те си имаха своя чар – една много симпатична и спокойна София. Моля нека не спорим чия е и кой си отишъл по родните места . София е прекрасна през почивните дни – няма движение, задръствания, много начумерени бързащи хора и прочие, което е безкрайно релаксиращо. Особено за мен, като се има предвид, че живея в центъра и непрекъснато е мега шумно, няколко дни тишина изобщо не са лошо нещо. 

Имаше излизане в чужбина – ходенето ни до Германия, което е жизнено нужно на всеки няколко месеца, за да не се побърка човек . Да попътуваш няколко дни и да разгледаш друга страна винаги си е приятно преживяване, свързано с много емоции, нови запознанства и впечатления. Както споменах в поста ми по темата, точно този трип беше изключително приятен и полезен, както и много релаксиращ от напрежението във въздуха тук, въпреки цялата си натовареност с различни дейности. Да кажем, че беша парченце pure happiness. 

Имаше и друго положително – ПИБ пак ни изненадаха приятно с покана за предпремиера на новата част от хитовата поредица "Карибски пирати". Изключително мило е, че правят такива неща за блогърите и засега като гледам е доста рядко срещана практика изобщо банка в България да прави такъв PR – най-малкот,о за щастие или не, съм клиент на една голяма част от тях. По-скоро за нещастие, ама това е друга тема . Благодаря много на ПИБ и екипът им, който организира подобни мероприятия, не знам доколко това помага за дейността на банката, но мен определено ме спечелиха . Колкото до самия филм – определено надмина очакванията ми. Принципно харесвам поредицата, но очаквах тотално да се разводни, а и не харесах чак толкова третата част. Но тази определено беше много забавна, интересна и на мен лично ми допадна доста. Не съм очаквала във филма да има някаква екзистенциална дилема за живота, очаквах да е ненатоварващ и забавен и определено си получих дозата смях и разпускане Пък и все пак Джони Деп и Пенелопе Круз на едно място! (макар че мен ако питате и русалката никак не е за изпускане)  

Имаше и малко работа, доста контролни и тем подобни университетски неща, на които се задава втори тур, но няма как без това. Поради тази причина юни се очертава, как да се изразя, стимулиращо натоварен. Или поне така ми се иска да мисля, разбира се.

Имаше и редица лични емоции и преживявания, но това е мнооого друга тема. За сега мога само да се надявам, че и тя е слънчева  

Колкото до настъпващия юни, имам ред надежди за него. Основните им точки са намирането на нов апартамент, пренасянето и завършването на семестъра. Искрено се надявам най-сетне това с новото жилище да се случи, за да се наредят нещата по тази точка. Другото, което не е лошо да свърша, е да намеря някакъв приличен стимул за извънработна дейност. Като се има предвид, че съм спряла да излизам, "чета" 4 книги едновремено или 5, вече не знам, и нямам никакво желание да гледам сериали и прочие, поне не е лошо да си намеря креативно занимание. 

So, let the sunshine in, или нека бъде лято, както ви се нрави повече. Време е за слънце, за малко повече надежда, за много повече дейност и приятни емоции. Както и за някое и друго бягство от ежедневието, разбира се. 

Време е за приятни топли летни вечери с бяло вино с много лед и ягоди. И за любов. Enjoy

Пак не съм писала от едно известно време, макар че имам доста натрупани постове за пускане. Не бих казала и че се оплаквам от някаква прекалена заетост – просто в хода на нормалните ежедневни неща не остава особено много време да седнеш и да пишеш с желание, както предпочитам да го правя. Сред нещата които ме занимаваха напоследък обаче има едно доста важно и инстересно събитие, за което няма как да пропусна да споделя. И така, представям ви ESB Business Cup 2011

ESB Business Cup е състезание за студенти в областта на икономиката, финансите и бизнес администрацията, организирано от ESB Business School – икономически университет в Ройтлинген, Германия. Тази година то се състоя за първи път в международен план, което позволи на студенти от всички европейски страни да се включат и да покажат знанията си, както и да придобият много нови в процеса. Темата беше "Sustainable management" – как да развиваме бизнес в дългосрочен план, опазвайки природата, ресурсите и икономиката, как не само да бъдем "green", а да допринесем за устойчивото развитие в бъдеще.

Сега ще разделя поста на две – личното ми и сравнително емоционално мнение и някакво обобщение на нещата, които правеха впечатление:

Моята история:

Записването и отиването ми на състезанието всъщност беше сравнително случайно – колеги от НБУ ме попитаха дали бих искала да се запишем за участие, аз изчетох инфото на сайта на компетишъна, реших че би било интересно да опитаме и изпратихме CV-та. Реално погледнато нямаше как да се подготвим особено много, освен с четене на общи неща за темата, понеже sustainable management е доста обширно понятие, а това беше единственото, което се знаеше като насока. И така бяхме одобрени за участие и на дневен ред беше онлайн кръг, представляващ симулация на реална икономическа ситуация. Стоте отбора, участващи в състезанието, разделени на групи по 25 се бореха за първите 3 места в своята група, което ги изпраща на финал. Ние – "Green Roses BG" team

- се паднахме в група C и след около 3 часа бяхме излъчени за нейн финалист. Обобщено онлайн рунда представлява следното – отбора е в ролята на мениджърски екип, който трябва да създаде клон на голям корейски автомобилен концерн в Европа, като в задачата участват всички компоненти на една фирма – избор на модели, които да се произвеждат при навлизане на пазара, маркетинг, HR, сейлс, инвестиции, акции и дългове и тнт. Крайната цел е към 2022г. да се произвеждат автомобили с най-голяма икономическа печалба при най-ниски стойности на емисиите на CO2, съгласно директивите на Европейския съюз. На всеки 8 минути се сменя по едно 4-месечие, като играта започва през 2018. Има и още дузина условия, пазарни компоненти и допълнителна информация, които няма да описвам подробно, но основно идеята е да надвиеш конкуренцията на останалите 24 отбора в групата. С повече или по-малко късмет, разумни и не чак толкова стандартни решения успяхме да спечелим първото място в нашата група!Трябва да си призная, че не очаквах, понеже както казах нямаше почти никкаво инфо, съответно и нямахме представа какво точно ще се иска от нас. Имаше някакво известно време зяпане на стълбичката с победителите, която показва края на симулацията и после "Отиваме в Германияяяя!" )). Май забравих да отбележа – 16 финалисти отиват на последен кръг в Ройтлинген, 12- първите 3 от всяка група + 4 избрани по CV-та отбори. И така на 11-14 май трябваше да сме в Германия за финалния кръг. Резервирах билети през ebookers за което дължа специални благодарности на em4o, който ми помогна с много инфо за полетите, поради което успяхме да се вместим точно в сумата, която ни отпуснаха от ESB Business School за транспортни разходи.

    – Германия 11-14.05

Chez Airlines: Sofia- Prague – Stuttgart и време за среща с организаторите. Пътуването ни мина доста гладко, чакаха ни на летището с табелка , раздадоха ни карти за градския транспорт в Ройтлинген и хванахме автобуса натам. Да вмъкна – Ройтлинген е малко градче на около 45 мин. с автобус от Щутгарт, провинция Баден-Вюртемберг. Общо взето гледката включва основно малки, сладки къщички, като кукленски, много зеленина и…динозаври. Но за това после .

Пристигнахме благополучно и моите team mates се отправиха към хотела си, а аз към дома на моя host – Marli Stein. Първоначалната идея на организаторите била да пратят всички да нощуват при техни студенти, но понеже се оказало, че няма достатъчно места, запазили хотел. От нашия отбор аз бях "the lucky one" и имах възможността да остана в кампуса на университета, което беше значително по-добре за мен, понеже исках да видя как са нещата там, да съм наблизо и да мога да разгледам. И не сбърках в очакванията си, оказа се страхотно предимство:) Общежитието на Марли е изключително спретнато, подредено, на около 300 м. от учебните сгради, което ми беше адски удобно. Освен това тя също се оказа свестен човек, разведе ме из града, помагаше ми да се ориентирам из натоварената програма на двата дни финал и ми сготви някакво много яко традиционно немско ястие, чието има посмъртно не бих могла да произнеса .

След настаняването започна и програмата, която ни бяха подготвили от ESB, като първият таск беше барбекю за "добре дошли" Запознахме се с повечето участници и организатори, хапнахме от всякакви кухни, понеже всички бяха учтиво помолени да донесат нещо типично за страната си. Имаше едни невероятни словенски сладки, чиято рецепта трябва да изнамеря(Nom, nom). Много ми допадна интернационалния дух на събитието, както и организацията и отзивчивостта на хората от университета.

Няма да обяснявам особено подробно следващите два дни понеже имахме доста натоварена програма, а този пост и без това вече стана стабилно дълъг. Кратката версия е, че първият ден имахме case study поставено от Oliver Wytman -  третата по големина консултинг компания в света. Задачата приблизително беше да направим макро икономическа оценка на конкурентите на пазара и да дадем препоръки на наелата ни фирма, в каква насока да развива бизнеса си, като фаза 2 на проекта трябваше да обоснове това с цифри. Общото впечатление от задачата беше, че времето се оказа недостатъчно на всички, особено това за фаза 2, понеже отборите бяха наблегнали на текстовата част и това не доведе до осбено симпатични графики. Справихме се приблизително, изгледахме презентациите на всички останали и бяхме поздравени от компанията на следобедна coffee break, след което имахме няколко свободни часа. Лично аз, понеже умирам да правя снимки, обиколих града с Марли, за да разгледам. Ройтлинген е много красиво градче, основните му забележителности са една готическа катедрала, най-тесната улица на света, лично аз харесах много и един фонтан, който чрез миниатюрни скулптори представя традиционните за областта занаяти. И както казахме динозаврите. Така и не разбрах идеята да има огромни макети на динозаври из целя град, нещо като изложба на открито са, доколкото ми обясниха. Трябва обаче да им призная, че града придобива невероятен облик от съчетанието между малките улички със спретнати кукленски къщи и огромните динозаври

Ден втори – закуска, презентации, нова задача. Този път отборите бяха  размесени, като аз се паднах със сингапурец и белгиец. Тримата получихме задача да обясним в 3 флип чарта как бихме предложили да се популяризира темата за sustainable management в  университетите. Тази презентация мина значително по-лесно и гладко, което ме накара да се усетя колко малко се засяга презентирането из нашите висши учебни заведения. След представянето на всички отбори следваха презентации на спонсорите на събиието – IBM, Celesio, Axel Springer и Commerzbank. После по график дойде време за награждаване. За съжаление нашия отбор не бе сред спечелилите, но за мен преживяването и самото състезание като експириънс бяха напълно достатъчни. Последния ни ден в Ройтлинген завърши с вечеря, разходка и парти, всичките изпълнени с много смях и приятни впечатления.

На 14-сти в 5 сутринта пак – Ройтлинген – Щутгарт – Прага – София и "home sweet home". Трябва да отбележа, че няма нищо по-хубаво от близък човек, чакащ те на летището

Summary:

ESB Busines Cup 2011 беше много полезно, приятно и запомнящо се събиттие. В процеса си проличаха някои много тотални пропуски на нашето образование – нямаме нищо практически насочено, докато там трябва да имаш година стаж извън страната, за да се дипломираш; не учим презентационни умения, ама хич, последните презентации, които гледах в НБУ ме накараха да настръхна от ужас, а това да можеш да презентираш е ВАЖНО!; не правим case studies – да се опитаме да разработим реални ситуации, а вместо това учим извадки от закони и разтягаме локуми, които не съм убедена, че някой изобщо чете. С две думи пректическата ориентираност ми допадна много.

Друго което много ми хареса е доста по-лесната система за обмен на студенти. В университета в Ройтлинген срещнахме хора от цял свят, всички бяха учили някъде поне по година, дори повечето отбори бяха от смесени националности. Това според мен е незабравимо време, наситено с много полезен опит и знания.

Точка трета – организацията – безупречна. Поднасям благодарности на екипа, отговорен за успешното провеждане на състезанието – нещата се случваха точно по график, всичко беше уредено за комфортния ни престой в града, от картите за транспорта до храната. Общо взето се чувствах като на all inlclusive .Освен това винаги имаше някой, готов да реагира при въпроси, успях да поговоря за магистратури и да получа ценни препоръки. Желая им от все сърце да успеят да задържат състезанието като традиция и то да има голям успех.

И не на последно място – самия университет. ESB Business School е отличен с награда за най-добро бизнес училище в Германия, както казахме много практически насочен, свързан с много големи и развиващи се компании, които намират бъдещите си кадри сред неговите възпитаници. Организацията на всичко, от общежитията до залите за презентации – подредено, изпипано и приятно. Лично аз харесах много и самият кампус – зеленина, спокойствие, чистота.

Заключение: ESB Business Cup беше уникално преживяване, донесе ми много нови познати, нови знания и впечатления. Благодаря на организаторите още веднъж, на съотборниците ми и на студенстски съвет на НБУ, които цялостно помогнаха да се случи. Надявам се да има отзвук и догодина участниците да са още повече и състезанието още по-интересно и забавно.

Say welcome to sustainability to your life and be smart for better future!

Както споменах в предния пост освен всичко останало мисля да подновя ходенето си на тренировки по йога. Занимавам се с това от осми клас с известни прекъсвания, тренирах различни видове йога, ходих по състезания, по едно време бях на тренировки два пъти дневно. Напоследък основно правя някои неща вкъщи, защото нямам време да ходя в залата всеки ден. Всъщост това не е единствената причина. Основно преди тренирах спортна йога – тя е някакво съчетание на класическата с движения от  различни бойни изкуства и аеробика, и като цяло е значително по-динамична. Класическата тренировка поне в клуба, който посещавам е все пак натоварваща, но на мен лично не ми допада за всеки ден. Последните години тренировките по спортна йога бяха само в събота, а аз обикновено тогава не съм в града. 

Та така се получава, че нито имам особен стимул, нито време и си тренирам каквото ми дойде у нас. Има обаче нещo, което винаги ме кара да се вдигна и да отида в залата  – заниманието, посветено на опита да направим 108 пъти Слънчевите упражнения. Това е комплекс упражнения, който е много съществен за йога. Натоварва и раздвижва цялото тяло, поради което се изпълнява обикновено сутрин, срещу слънцето (откъдето и името му). Счита се, че така йогата приветства деня и изгрева – ще го намерите описано най-често като Sun Salutation. Прилагам картинка, която показва как точно се изпълняват въпросните упражнения.

Лично аз в  началото мразех тоя комплекс упражнения, ама с цялото си сърце . Това основно понеже той е с идея да се изпълнява бавно и да се следи вдишването и издишването при всяко движение, което на моято 17- годишно аз хич не се нравеше. После обаче осъзнах колко са раздвижващи и сега са неразделна част от ежедневната ми тренировка. Само, че едно е да  ги изпълниш 3 пъти, съвсем друго 108 .

Заниманието протича по следния начин – желаещите се събират, инструктурът обяснява в какво точно се състои комплекса от упражнения, понеже не всички знаят и дава старт. Обикновено има някой, не участващ в тренировката, който брои, като така не се позволява на групата да знае колко пъти са направени. Това всъщност е доста полезно, понеже на 30-стото вече ти се струват 300 и ако знаеш колко малко си направил всъщност, ще се откажеш. На 100-ното пък се съобщава, за да не вземе някой да се откаже на заветните 8 пъти преди постижението. И така след около час стискане на зъби сте поставили примерно личен рекорд. Аз съм го правила 3 или 4 пъти, вече не си спомням, но трябва да отбележа, че е няколко пъти по-натоварващо отколкото би му минало на човек през ума. Най-малкото защото на пръв поглед упражненията не са сложни и завъртяни, единственото което трябва да се научи е дишането с тях. Проблемът е, че натоварването при 108 изпълнения всъщност е доста голямо, реално даже 108 пъти да си вдигнете ръцете, пак ще е тегаво. А това тук си е цяло съчетание от различни движения, което го прави изтощително. Другото нещо е неизвесността – струва ти се, че е минала цяла вечност от началото, а ако се опиташ да преброиш и 10 повоторения си даваш сметка, че бройката изобщо не напредва бързо. Освен това лично при мен поради значително ниското ми кръвно, цялото това навеждане – изправяне в един момент довежда до пълен транс. Което е хубаво по някакъв начин – имаш около час само със себе си, мислите си и великата цел да не припаднеш Факт е, че повечето хора успяват. Някои естествено се отказват, но на мен не си спомням да ми е минавало през ума. Просто не обичам да губя.

В крайна сметка, постижимо е. Рекорда на клуба е 94 души от различни възрасти, успешно завършили 108-те пъти. Освен това е разтоварващо за мозъка и натоварващо за тялото. Така че, който иска да се пробва – следете сайта на клуб "Скорпион", където се отразяват предстоящите събития.

Хората, които ме познават знаят, че за мен стиловете музика нямат особено значение. Никога не съм се славела с някаква музикална дарба, не разбирам от неща от типа: "това има един какъв си бийт, значи е един кой си стил". За мен има два стила музика – музика, която харесвам и такава, която не харесвам. Толкоз. За сметка на това обожавам музиката, слушам много и разнообразни неща. Те основно са произтичащи от рок стилове, което започна преди много години, когато на един концерт реших, че това е моята музика. Оттогава насам нещата претърпяха доста промени. Тогава, като малки, самата мисъл, че в България може да дойдат Metallica, Manowar, Scorpions и тнт. много феймъс банди, беше почти невероятна. А ето, че в рамките на няколко години у нас се изредиха повечето велики рок и метъл групи. Знам, че те са необятно много, тук иде реч за примерно топ 20- 30 наистина световно известни групи (живи и не разпаднали се) . И не само това – те даже дойдоха по няколко пъти. Страхотна публика сме как да не дойдат отново Като хора, които са чакали с години да си видят любимата банда, феновете се раздават на тия концерти. Никога няма да забравя първия концерт на Manowar, не бях виждала толкова внушително събитие. Кара те да се чувстваш у дома, с всичките тези хора, които пеят с групата. Винаги съм се чувствала така и в Каварна. Все едно всичките ти приятели са се стекли на това иначе не особено известно място. Това е любимият ми град евър. Местните хора са усмихнати, организацията винаги перфектна, цените на всичко нормални. Преди концерт е като национално шествие. На всяка крачка срещаш познат от различна точка на страната. И най-вече хората не те гледат като извънземно, като в другите малки градове. Наистина усещането е като вкъщи. ( И, да, аз съм особено способна да се въодушевавам от такива неща, известно ми е)

Но не да разказвам за това колко страхотно преживяване бяха тия концерти, е идеята ми в момента. По-скоро исках да кажа, че е време да дойде някой нов. Не че нещо, но добрия стар рок омръзва. Ето казах го. Всичките тия групи бяха много велики първия път, супер яки втория път  и натам вече нещата нещо не са същите. Не, че няма да ида да ги слушам пак, ама съм ги слушала, слушала, та чак вече ги слушам само по концерти, и без това идват достатъчно често. А и някак си няма как да не е така, повечето от тия банди са правили музиката, с която са пораснали родителите ни, слушаме ги откакто сме били деца, слушаме ги ежедневно по малкото рок станции в нашата страна и в броящите се на пръстите ми рок клубове в София. Както каза един таксиджия една вечер, като се прибирах от Swingin Hall – "търсенето определя предлагането, има 100 чалга кръчми и 10-тина рок бара". Прав е човека, но с това няма как да се боря. То е безнадеждно.

Та цялостния смисъл на тоя пост беше – какво ще кажете някой да вземе да покани някоя млада известна група? Такава със свеж заряд и малко по-различно разбиране за звученето си. От добрия стар рок са се навъдили какви ли не стилове – инди, готик, прогресив, фолк. Има много и то добри нови банди, които си заслужава да се чуят.  Предполагам не е толкова трудно – щом могат да дойдат най-известните да дойдат и най-новите

Просто пример – аз харесвам Taylor Momsen (The Pretty Reckless). Тя е на 17, някак си не искам да чакам да стане на 70, за да я поканят в България

Същото се отнася за Muse, Metric и още доста подобни.

Много искам да видя нещо такова, а вие?