On the road

Бясна съм, та едвам пиша! И то защото съм безсилна и нищичко не мога да направя! Мога само да предупредя останалите, поне да знаят. Ето и историята:

Преди няколко дни – в четвъртък, по стечение на обстоятелствата се сдобих със смартфон – HTC Tattoo, симпатично телефонче а.к.а. лъскава играчка за моментите, когато нямам друго занимание. Понеже имам една служебна M-tel-ска карта и определео не съм доволна от обслужването им, бавните действия на консултантите и вечните опашки, реших да си взема отделна програма за новия телефон. Vivacom съм ги отписала по известни причини, а и не ми трябват безплатни минути към тях. Така се спрях на Globul. Половинката ползва техните услуги, решихме, че тъкмо ще имаме безплатни минути между нас двамата, а и ще се наслаждавам на мобилния интернет, от който той беше сравннително доволен. И така отиваме ние в Germanos, Mall of Sofia, и обясняваме на консултанта, който ни предложи услугите си, какво искаме. Той предлага няколко алтернативи и накрая се спираме на GLOBUL Max програма + пакет GoWeb Unlimited , дори аз известно време се колебая този последния пакет с 10 или 25 Mb максимална скорост да си взема и се спирам на 25-те Mb. Отбелязвам, че това е пакет с 25 Mb на максимална скорост и неограничен интернет.  През това време с Марио обстойно обясняваме, че основно ще ползвам телефона за интернет услуги и затова го мислим толкова. Подписвам си аз договора. Питам трябва ли да платя нещо- не, плаща се като излезе фактура. Трябва ли да чакам за активацията – не, активно е веднага. Дори впечатлени от бързата процедура ние си потегляме и след час- два аз си включвам новата играчка. Опитваме се да оправим настройките на мобилната мрежа, но нещо не се получва, основно заради разликите между задаваните опции при HTC Tattoo и HTC Hero, съответно се отбивам до друг офис на Globul. Косултатнтът проверява, оправя нещата (бях пропуснала едно тикче за активация, което не видях). Понеже не  съм особено запозната с разните стандарти обяснявам на човека с каква програма съм и питам дали има значение през GPRS ли минава трафика, отоговарят ми, че щом е през Globul всичко ми е покрито. Съответно аз заминавам за провинцията щастлива, че имам връзка със света. 

И така до снощи, когато получавам sms, който ми съобщава, че съм на прага на кредитниия си лимит! Нека уточня, говорила съм два пъти, с номер, който се предполага да ми е безплатен. Влизаме в първия срещнат магазин, за да попитаме какво се случва – консултантката дори не знае какво предлага въпросния пакет, може само да ми каже сметката 44 лв., което аз вече знам. Звъня на оператор, обяснявам си проблема, казват да почакам. Стоически чакам 10 мин, докато ми съобщат, че заявка за Go Web пакет при тях няма. Иии, милост моя зяпва….

Честно казано не се и надявах, че ще ми коригират сметката, но днес посетихме същия Germanos, за да попитаме как се е случило това. Въпросния консултант не е на работа и ни посреща едно момиченце, обясняваме проблема. Тя проверява едно известно време – не и е ясно какво съдтржат пакетите, които съм си поискала. Констатира се, че за допълнителния пакет трябвало да полълня отделна молба и не може да се направи нищо друго освен да я попълня днес и да си платя сметката. Управителя естествено го няма…Момичето си няма и идея какво мога да направя. Единствено ми остава да се обадя отново на оператор и да попитам. Вдигат ми с едно мило "Добър ден", след като си обяснявам проблема вече никак не миличко ме питат "И сега какво искате от мен?". Обяснявам, че търся някакво разрешение. Е, да ама нямало. Нямам документ, нямам и sms (разбирате ли тая услуга се активирала след 24 часа с sms от тях!!!), не съм се била осведомила дали е активирано всичко. Аз питах ли преди да си тръгна активно ли е? – Питах. Ама не мога да го докажа. Процедура да ми помогнат някак естествено няма.

So, аз си оставам без едни 50 лева. Не ме е яд за тях. Яд ме е, че вместно да се отнесат коректно, да разберат какво е станало и да помогнат на клиента те вдигат ръце и казват "Ами, аз не знам, не мога да ви помогна". Добре де какво правиш там като не знаеш. И тоя дето те е взел на работа за какво те е сложил там. От няколкото служители на въпросния оператор, с които говорих само този, който ми направи договора знаеше какво точно предлагат програмите и пакетите, за които питаме. Само, че явно е пропуснал ценнат информация, че не ги е кативирал. Някак си. Останалите си ровеха по 10 мин. из файловете, за да проверят за какво иде реч. Как да имаш доверие на каквото и да е в тая държава след като след вече подадената молба днес и въпроса ми кога най-сетне ще имам безплатен интернет ми беше отговорено "Ами не знам, може би довечера, ама все пак се обадете на оператор да ви потвърдят!".

Бясна съм!!! Заради некомпетнтността, заради фалша, заради наглостта. И заради това, че в нашата държавица си безсилен пред всичките тези неща!

Историята-продъжение:

Понеже след цялата тая сага вчера тези мили хорица ми вдигнаха пак кръвното, пиша и допълнение към поста.

Значи както се разбира от горното писание вчера вече 100% сигурно подадох молба, както е трябвало да стане още миналата седмица, за въпросния интернет пакет. Отвеяното момиче в магазина не ми даде копие, наложи се да си поискам, но все пак си имам, та сигурна съм – молба има. Съответно, понеже никой не ми каза сигурен час за активиране на услугата, звъня аз снощи на оператор, като се надявам за тия 6-7 часа да са я пуснали. Жената с най-категоричен тон ми казва, че не съм си активирала такова нещо! Обяснявам, че не може да е вярно, активирала съм го с писмена молба. Чакане, ровене и познайте какво се оказва. "Ооо, ами съжалявам, имате молба, но колегите са объркали звеното, до което трябва да се прати и сме им я върнали. Можете да се обадите утре привечер да проверите пак." МОЛЯЯЯ??? Операторката продължава:"Нищо не можем да направим, ще се наложи да почакате да ви подадат молбата като хората". OMG! OMG! OMG!

Час след този разговор получих смс, който ми пожелава приятно сърфиране. О.о. Активиран ли е пакета, не е ли, вече няма как да вярвам. Та понеже вече съм си патила, днес сутринта пак звъня на оператор с дежурния въпрос — "Активиран ли ми е Go Web?". Проверка и ми отговарят следното "Да, активирал се е. Днес след 10:30 можете да го ползвате." What the hell!!! Как така ми пращат смс снощи, а се оказва, че услугата не е активирана! Цитирам официалния сайт с информация за услугите на Globul (понеже в заявката за услуга тия неща не ги пише, пише вижте актуалния към датата на подписване сайт!) -"Пакетът става активен с получаването на SMS потвърждение, а стойността на абонамента автоматично се добавя към месечната сметка."  И какво, ако снощи след смс-а си бях пуснала интернет днес щях да имам 100 лева сметка, нали? ОМГ и спрведливостта, и лоялността и всите там подобни неща, които би трябвало да се спазват в отношенията с клиентите!

Празнуват си хората July Morning. Всеки гледа да посрещне първото юлско утро на открито, по възможност на море. Любопитна съм какво влагат хората в това. Всички знаем каква е идеята, не това ми е чудно. Чудно ми е какъв смисъл има за отделната личност. Безспорно има много хора, за които това е още една вечер-сутрин за напиване на плажа. Има и такива, които просто са повлечени от тълпата. Но има и такива, за които наистина значи нещо.

За мен лично е July Morning е празник на живота. На радостта, че посрещаш изгрева на слънцето и си жив. Че някаква висша сила, каквато и да е тя, ти е дала възможността да напишеш своята история на този свят. Ако в нашия мил, покрит със смог и задушен от високи сгради град имаше възможност да гледам изгрева всяка сутрин, щях да ставам. Само че не може и затова го правя когато и където се вижда истински изгрев. Но July е различно, July е символ. Символ на онзи пълнокръвен, пулсиращ във вените живот. На горещо лято, на написани с огнена пръчка истории, на думи за любов по пясъка. Символ на свобода. На пращящите съчки в огъня вечер, когато морския бриз задуха и се свиваш неволно от студена тръпка. На полета на човешката душа и вярата, че няма невъзможни неща.

Има един миг, в който света е само една картина – палещи лъчи, които оставят бляскава диря по кристалната вода. И желание. Желание да попиеш цялото това чувство. Да прегърнеш високите скали, да погалиш розовата зора, да пиеш от до болка синята вода. Желание да пипнеш безкрая и той да остане в сърцето ти. Да прибереш спомена, да го загърнеш внимателно и грижовно да го съхраниш на дълбоко. За да може да го вадиш, когато зимата бие в прозорците и надеждата сякаш си е тръгнала. July е капчица живот в съществуването.

Гледал ли си как огненият диск слънцето бавно се показва над морето, там където синевата на водата и небето се сливат? Чувството е изтръпващо до мозъка на костите. Величие, на което си свидетел. Седиш на скалите и се чудиш колко мъничък и нищожен си пред гледката на събуждането на цял един свят. Невероятна красота, която оцветява спомените ти. И се чувстваш благословен. Защото July е и благодарност. Благодарсност, че живея, че дишам, че слънцето гали настръгналата ми от утринния хлад кожа.Че имам възможност да променя света. Поне моя свят.

А какво е за вас?

Нещо съм се бъгнала. Болна съм или поне се чувствам болна на етапи. Времето е едно такова, есенно. Хич не ми е юли. Искам юли! Искам слънце, топлички галещи лъчи. Искам да съм на море и да се събуждам от шума на вълните. Искам да ида на почивка, на която да не ме безпокоят с глупости. Вече не мога даже да се отпусна и да се наслаждавам като ида някъде. Свикнала съм времето ми да е разчетено до последната секунда. Полежавам си покрай басейна, например, и непрекъснато поглеждам часовника, все едно някой ме гони. Не се наемам да определям кое е нормално, но за мен това не е нормално. Гледам само пътя между нас и офиса – сив път, сив град и сиви хора. Гадни, мъчнички, коварни човечета. Като съм наред и времето е наред някак успявам даже да ги харесвам и обичам. Сега ме дразнят. Всичко ме дразни. Не искам кой знае какво все пак. Имам простички желания. Не искам вила на Хавайте или да стана милионер на 25. Благодаря, дръжте си желанията и си хабете здравето за тях. Искам само малко спокойствие, уют и тишина. И мъничко любов сгушена помежду им. В крайна сметка искам невъзможно много, нали?

Мне, никой не съм пребивала (почти) и намерение нямам. Снощи обаче по покана на Божидар се включих в едно организирано от него мериоприятие, за да се науча какво да правя ако някой се опита да пребие мен. Не съм фен на разните  бойни спортове/изкуства, аз съм спокоен човек, принципно. За щастие не ми се е случвало и някой да ме нападне. Но нека бъдем реалисти, дори да не ни се вярва, на всеки от нас може да се случи да бъде притиснат на улицата, ограбен, изнасилен или нещо подобно. "Чук-чук" на най-близкото дръвце да не се слува никога… И все пак нека приемем, че се случи. Какво ще направите? Лично аз казах, че ще се обърна и ще бягам панически. А може и просто да мигам. Или да се паникьосам. или и трите. Но със сигурност няма да ми хрумне да направя нещо или ако ми хрумне не съм убедена, че ще е особено ефективно. Ето тук се намесва Крав Мага – израелска система за самозащита при нападение. Повтарям – при нападение! Крав Мага предполага, че ние сме в ролята на жертва и се основава на естествените реакции на човека, когато го изненадат и нападнат. Разработена за оцеляване на израелските войници тази система е изключително ефективна в такива ситуации. Освен при ръкопашен бой има и модули за обучение ако сте заплашен с огнестрелно или хладно оръжие. По нея могат да се обучават всички, не изисква физическа подготовка или някаква особена сила. Идеята е да отблъснете нападателя, да го изненадате с това, че отвръщате и той да ви остави на мира или пък евентуално да си осигурите пространство за бягство. И така да се спасите. Да си спасите не само портфейла понеже нападателя ви може да не иска само това…

Колкото до личното ми усещане за Крав Мага – интересно, наистина ефективно и не особено изтощаващо. Никога не би ми ми хрумнало, че мога да реагирам ако ми опрат пистолет в гърба. Е след една тренировка още не ми хрумва.:) Но пък ми показаха, че с малко постоянство мога да се науча как да се опазя в такава ситуация. Имаше само един проблем в цялата работа – групичката ни беше малка и само от познати. А все някой трябва да играе нападателя нали? Та, за да се упражнявам трябваше да удрям по не особено приятни места Майк Рам. Майк, съжалявам! Наистина не исках да те удрям Пък и как да млатиш Майк, той със сигурност не изгежда като the bad guy. Надявам се, че като направят курсове в скоро време ще сме повече хора и ще има някой не-симпатичен (me потрива ръчички:)

В крайна сметка нашата малка група снощи погледна една такава бойна ситуация от малко по-различен ъгъл. Не през очите на безпомощната жертва, която ще се остави на съдбата, а със знанието че можем да противодейтваме. А всъщност ключето за развръзката е точно в тази малка частица съзнание, че вече не се приемаш за безпомощен.

Какво да кажа – същото място, на същата дата, донякъде същите хора, но различна ситуация Когато миналата година отидох на екскурзия с НБУ за първи път не си и представях, че тя така ще промени живота ми. Ще си призная, че миналата година тръгнах на това пътуване с много неясна представа, с почти никакви очаквания и всъщност се оказа, че ми хареса безобразно. Не бях ходила някъде съвсем сама  от приблизително 3-4 години. Е, не че бях сама. Освен мен имаше още автобус и половина хора, всичките непознати. Това е ситуацията към сутринта. Вечерта познавах повечето, като с някои сме приятели и до днес. В един дори се влюбих И макар че миналата година се чувствах страхотно сама и свободна, на място което сутринта даже не знаех къде точно на картата е, тази година с радост повторих трипа с човека, който се оказа моята половинка.

Но да минем на формалната част. Добринище е малко градче, в близост до Банско, но за разлика от него не е претъпкано с ужасяващо много, разнообразни и неприличащи си по нищо лъскави хотели (мразя Банско, да се уточним). В градчето страхотен минерален басейн, с воден бар, спа център и не знам още какво. Иначе е близо до ски писти, доколкото разбрах зимата е предпочитано местенце. Като за спане се намират доста евтини семейни хотелчета, ние си имаме едно любимо – "Алпиец". 

.

Изключително мили хора са собствениците, миналата година даже ни предотавиха барбекю в двора, механа и прибори, за да си направим вечеря. Облиззз Жалко, че този път ремонтираха механта и не можа да се получи същия купон

Иначе за хапване най-известното заведение е "Македонската кръчма", където междувпрочем е малко скъпичко. За сметка на това разполага с доста голяма градина, жива музика, доколкото си спомням на горния етаж има и хотелски стаи, всичко това в стар бълагрски стил. С две думи може да се наядеш, да пийнеш, да въртиш хора до 3-4 и да се замъкнеш да си легнеш Относно разните хранителни магазини, денонощен няма, но пък отварят доста рано и са наистина много

Друго интересно за Добринище е, че е близо до връх Безбог, до който може да се направи превод. За съжаление ние за втора година пропускаме тази част- миналата година поради липса на време, тази заради стабилно мрачните облаци. Интересна алтернатива е съчетаването на ходенето  с рафтинг – Кресненското дефиле е на около 40 км. Също така може да се посетят известните със старовремските си къщи селца Ковачевица и Лещен.

С две думи, отидете, забавлявайте се на чист планински въдух, топнете се басейна и се насладете на гостоприемството на хората. Пожелавам ви да запазите толкова приятни спомени колкото са нашите от това чудно местенце

Не обичам да мрънкам ама това вече на нищо не прилича.Ама  Viva-tel/com или каквото са сега, прекалиха с търпениято ми, а ако нещо е в състояние да ме вбеси това е некачествено, бавно и невежливо обслужване. Като за начало хората особено в нашата страна трябв ада се научат как да разговарят с клинетите си, което явно убягва на повечето фирми и институции. Могат и да се замислят сериозно как да направят процеса по-бърз, лесен и коректен, а не обратното. Все пак идеята е да сме си взаимно полезни и доволни, не да измамим всеки!

Да се върна аз на моята история. Имам си аз две карти към Vivacom, които не използвам и искам да си прекратя договора. Той естествено е изтекъл и е продължен за още година (предполагам) без никой да е  поискал съгласието ми, но това го имах пред вид, доколкото знам всички оператори правят така. Отивам аз, плащам таксата и се опитвам да разбера как да деактивирам картите. "Ами звъните нa 123 и те ще ви дадат код за прекратяване" -ми отговаря служителят. "После идвате при нас да ни кажете кода и готово". Моля? Аз съм на място, във Vivacom център и трябва да се обадя на същите хора, разбирате ли, и после да се върна. На всичкото отгоре, естествено, докато се задейства цялата система (която явно не е особено бърза и гъвкава), "евентуално" щяло да мине време, та трябвало да си платя и следващата такса, за времето дето те ще се туткат. И така ща  на ща, трябва да спазя процедурата. Обаждам се аз на операторката казвам си номера и имената. И ествено очаквам нещата да приключат със записването на един код и връщането му във офиса им. Да ама не. След като казвам какво искам, женицата ме пита:"Отговор на таен въпрос?"

-"Моля?". Имало таен въпрос в договора! Е помня ли аз преди година и малко какво съм написала. Не помня много ясно. А въпросът е култов -"Коя е любимата ми книга?". Че тя да не е една? Казах една, не била тя. Попитах не може ли по нормалния начин – с ЕГН или номер на лична карта – Не. Как така не?! Откъде, аджеба, да знам какво съм написала. Не ми е и хрумвало, че ще ме попитат такова нещо и зяпнах. След като се оказа, че не е каквото предполагам, сега се ровя из спомените си, но не мога да се сетя какво съм написала. Понеже явно няма друг начин може да пробвам да им се обаждам на всеки 2-3 мин, да казвам книга-предположение и да видим кога ще позная. Съмнявам се, че ще им е  особено приятно…

В крайна сметка, сега трябва да си намеря договора, да се обадя на оператора, да ида до Vivacom, да им платя още колкото там такси трябва и тогава евентуално да се оттърва от тях! Разбирам, че с това моткане ще ми вземат още 10-тина лева, ама заслужават ли си нервите за тях?

Тия дни нещо съм се смахнала. Първо – мързи ме много за моята личност, аз не съм особено мързеливо създание. Половинката твърди, че щом ме е налегнал такъв мързел значи е време да стана програмист (хахаха, не знам как се интегрира тук онова присмиващото се човече). Та програмист няма да стана, но може да се позанимавам да почета рзните технически неща у нас. Някой ден.

Което ме води до второто странно – чета като побесняла. Мне, не се шегувм. Захапала съм едни книги за вампири – и за това не се шегувам, и чета, че чак не мога да се оттърва от тях. Пометох 4 за два дни, сега излезе петата и съм като в умопомрачение. Мне, не твърдя че имат някакъв велик смисъл за живота, вселената и всичко останало. И честно казано малко ме касае. Просто разказът е толкова напрегнат, че поглъща всяка част от съзнанието ми. Та зомбирала съм се с четене, не че е лошо. Просто малко изкривява реалните неща и ме побиват тръпки от тъмното, ама ще ми мине.

Трето – ще ходя в Италия. Защо? – Идея си нямам. Болоня ми звучеше добре? Или се поддадох на импулса да се махна от тук, поне за мъничко. Или просто приключенският дух си каза думата.А може би получих странен факс от каквото има там горе Все тая де, сутринта си купих билети за Болоня, Италия и ще ходя да разгледам какво има там следващитя месец. Винаги ме е блазнила идеята за Италия, има толкова много древна култура и история по тия земи. Направо подскачам от кеф, че ще си осъществя тази мечта, а когато се радвам на нещо, се радвам с цялото ми сърце. Мъничката ми италианска радост беше провокирана всъщност от ниските цени на Wizz Air , макар че така и не схванах как тъй билетът е 30 лева, а таксата за обработване на плащането – 40. Но нека не придиряме, на почти харизан кон няма какво да му гледам на зъбите.

С две думи  – шантави дни. Демонични истории, инстинкстивни дестинации, размити очертания. Шантава личност и шантави случки.

Няма какво да  кажа за Dio – достатъчно ще се изпише за него тия дни. Мога да кажа само, че ми напълни душата на 31.12.2006-та, когато сподели посрещането на Новата година с нас, лудите български фенове, събрали се в Каварна, за да присъстват на концерта му. Поклон, Dio, аплодисменти и дано си на по-добро място

Я, Диди ме била поканила да пиша два пъти и аз да не знам! Странна работа! Като тая последнта  година. Странна, объркана, година, която много ме промени. Или просто извади на бял свят какво съм аз, не се знае. През изминалата година се опънах на себе си, нещо което не вярвах, че ще направя. Изправих се срещу Аз-то и му ударих едно шамарче да се събуди. И сега ми е добре.
Осъзнах, че не ме е страх, само си внушавам и че е вярно, колко издръжлива е човешката природа. Това май е най-важното, което ми се е случило. Пуснах някаква част от себе си на свобода и се оказа, че никак не е толкова мен, колкото съм си мислела. Сега знам. И съм стъпила здраво на моята си реалност. И си я обичам. Много

Ето и другите странни неща (много за една година)

Местих се два пъти – не било страшно – събираш някой и друг куфар и някой и друг кашон с книги, изхвърляш останалото и си готов.

Установих, че ми харесва да уча. И ми е интересно. И някак стана така, че обичам НБУ.

Обиколих много места, тествах рафтинга, летях с парапланер, катерих се – все неща, от които се ужасявам. Страхотни са!

Но едно нещо остана същото – не съжалявам. За нищичко не съжалявам. Така съм го чувствала и така съм видяла мига. Радвам се, че съм последвала себе си в това. Както беше казал някой велик човек – Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си. Аз се радвам, че намерих начин как. Радвам се, че стигнах до тук. Защото тук, ама точно тук се чувствам на мястото си.

P.S. Не знам защо, но се сетих точно за рази песен:

Последната седмица луднах от работа. Ама наистина много работа. По мои спомени от четвъртък сутринта до сега (понеделник на обяд), съм спала сумарно към 17 – 18 часа, пътувала съм със сигурност поне 13 и съм работила през повечето от останалите. И не, не се оплаквам, аз обичам работата си. Просто съм на мнение, че няма нужда да се стига до тази истерия всели път. 

Не за това обаче почнах да пиша. Цялата работна лудница включваше и едно трипче до Варна – един ден, спане, път и работа. И не, и от това не се оплаквам, обичам пътя. Макар да се благослових доста пъти през 7-те часа в автобуса към Варна вчера, в който опитите ми да поспя се увенчаваха с максимален успех  5-6 минути. Та исках да разкажа за прозрението, което се появи в неспалата ми и крайно замотана от умора глава.

Както вече споменах, обичам да пътувам. Даже май прекалено. Обичам самия път, промяната на пейзажа, очакването. Дестинацията даже не е особено важна. А и обожавам Варна – Варна, морето, сините вълни. Няма да обяснявам колко обичам морето. Обичам го заради безкрайността, заради това, че не може да се обхване с поглед. Мога да стоя и да гледам вълните с часове и да се опитвам да запечатам безкрая в мислите си. Но не мога и затова се връщам пак. Макар че май няма как да запомниш всеобхватността като картинка, можеш само да я почувстваш.

Но нека оставя любовта ми към морето и да се върнем на пътя. On the road както се казва. По пътя за Варна си припомних нещо, което в София не виждаме много често – България е нереално, божествено, приказно красива страна. С долините и лъкатушещите из тях рекички. С редящите се планински вериги и снежните върхове. С мъглата в долините, която позволява да се видят само штрихи от река и сгушилото се покрай нея селце. Като катртина от фентъзи филм, в който тепърва ви предстои да се докоснете до приказния свят. Вълшебен свят, току що събудил се под лъчите на априлското слънце. Зелен, цветен на места, на места син, на места обагрен от розова зора. И аз се радвам с цялото си сърце, че съм се родила и израсла в този свят.

България е приказно, нереално, красива страна. И е крайно време да се махна от нея.

Мне, не си противореча. Никак. Поне не много за абсурдното противоречие, в което живеем. България е приказна страна и ужастна държава, пълна с неуверени, дребнави, научени да живеят в мизерия хора. Освен с красиви гледки е пълна и с такива тип Fallout 3 – кадри на земята след унищожението на цивилизацията. Пълна е с изоставени къщи, с рушащи се заводи, със съборени магазини и ресторанти. Пълна е с бедни и мизерстващи хора, които са загубили или никога не са имали вяра в себе си. Новините ни са пълни с кражби и убийств, с лъжливи изказвания, с лъжлива справедливост, с лъжливи обещания. Няма даже да се опитвам да си синтезирам мнението за това как представят обществото ни в така наречените риалити предавания по така наречените ни телевизии. И откровено казано – писна ми. Не искам и не мога вече да се опитвам да живея нормален живот в нашата абсурдна реалност. Не мога да гледам как хората погубват най-ценното си – живота. И как е спряло да има значение за тях, защото първо се налага да се борят, за да съществуват и не им остава кога да живеят.

Да, радвам се и съм благодарна на съдбата, че съм се родила в България, защото това възпита в мен един по-добър, по- несломим и по-силен човек. Ако наистина това което не ни убива ни прави по-силни, опитите са ме направили достатъчно силна. Сега е време да си събера багажчето, да хвана първата идея, с която се почувствам добре и да рискувам с един напълно нов живот, поне за да вифя какво е. А нещата, с които се чувствам добре се оказват добри, или поне предчувствието ми дава сила да ги съградя такива.