Закаляващо цамбуркане

April 2nd, 2012

 

 

 

Този уикенд беше посветен на малко поизоставените ми посещения на разни мероприятия на Йога клуб "Скорпион". В събота имаше насрочена дата за 108 слънчеви упражнения – нещо, за което вече съм писала, а в неделя беше ежегодното т. нар. "Закаляващо цамбуркане". Фокусът на настоящия пост пада повече на второто събитие, което ще остане в историята като "Първоаприлската шега на природата", защо – ще ви разкажа след малко.  :)

Основно идеята, както всяка година, беше да се качим над водопада Скакля – намира се в Стара планина, до село Заселе, малко след Своге ако се придържате към пътя по Искърското дефиле, да се изкъпем под водопада и да похапнем и поиграем йога на поляната. Всичко това добре, освен прогнозата за времето. След всичкото слънце напоследък си представях събитието в съвсем друга светлина, но още при събуждането ми в неделя установих, че надеждата за жега е миниатюрна. Все пак реших да тръгна, не е като да не мога да преживея някакво си облачно време. И тъй, приготвих сандвичи и термос чай и потеглих към централна гара, където беше първоначалната среща на групата, за да се каим заедно на влака. Както беше уговорено, потеглихме навреме и пристигнахме на гара Бов, откъдето започва маршрутът към водопада, а именно Вазовата екопътека. Не съм съвсем убедена каква точно трудност се води тази пътека, аз лично съм я минавала вече доста пъти, но си е стабилно ходене – по мои сметки за около час и 40 мин., като разбира се зависи от темпото и атмосферните условия. В случая всичко беше нормално, докато природата не реши да се пошегува с нас за първи април и не заваля сняг :)

Докато се изкачим всичко беше наред, пък и аз винаги съм казвала, че качването не ме притеснява, имам проблем със слизането, особено по хлъзгав, наклонен и мокър терен. Да не говорим като съм тръгнала с кецове, понеже не ми е минало през ума, че може да се стигне до сняг. Както и да е, качихме се до крайната точка и седнахме да похапнем от разнообразните домашно приготвени вкусотии, които всеки от групата беше донесъл. Имаше няколко вида сладки с ядки, които възнамерявам да се опитам за приготвя тези дни, както и разни други лакомства от най-разнообразни съставки. Еднственото лошо на ситуацията беше, че докато седяхме снега започна да се сипе съвсем сериозно, а след поход човек изтива бързо и съответно започнахме да се смръзваме. Точно тогава се появи и нашето спасение – две много любезни и мили жени ни поканиха да посетим дома им и да се сгреем. Отново искам да изкажа искрените си благодарности за това, влизането на топло, миризмата на чай, точно като в хижа накрая на дълъг преход ме накара да отворя страхотна усмивка :) Който е ходил по планини ме разбира, като се добереш до такова място празнуваш живота :) Освен чая ни посрещнаха и със страхотни домашни козунак и баница, както и невероятно домашно мляко. Отново благодарая милия жест, докато хапвахме и гледах как се сипят снежинките през прозореца се сетих за Коледа у баба – някак нетипично за първи април :)

След като се сгряхме и благодарихме на домакините потеглихме надолу, за да не изпуснем влака и да замръкнем в Бов :) Тук вече започна частта, от която ме беше страх. Ужасявам се от точно такова слизане и определено нямаше да съм жива ако не беше милия човек, който ме крепи да не си счупя врата по целия път надолу. :) Трябва да му призная, че има завидно спокойствие и търпение – аз не съм от мълчаливите изплашени хора :) Бавно и славно слязохме, слава Богу без злополуки. Тук е и мястото тържествено да обещая, че ще си купя стабилни трекинг обувки, преди някога отново да ми хрумне да правя подобни лудости :) . В селото набързо си взехме кафе и се метнахме на влака за вкъщи, а аз още ръсех сняг от чантата си :)  

Трябва да отбележа, че мероприятието не беше точно каквото си го представях, присъствала съм на ходене на това място в слънчеви пролетни дни и е наистина прекрасно да влезеш под водопада тогава. Това се оказа не толкоз залакаляващо цамбуркане, колкото закаляващо напръскване, снеговалеж и пързаляне, но все пак страшно много се радвам, че го напраих. Тези походи освен тялото някак каляват душата, правят един специфичен рефреш на ежедневието. Правят ни някак по спокойни, смирени и усмихнати :) По този повод, поздравления на всички, които бяха там, за да го преживеят!

Поздравления и на спортен клуб "Скорпиoн", че въпреки гадното време се събрахме около 60 души доброволци за прехода:)

Posted in Personal, Trips | No Comments »

The secret trip – Barca

January 25th, 2012

 

 

 

Преди около месец моя милост имаше рожден ден. Това обикновено води до две неща – аз съм гига ентусиазирана, понеже много обичам рождения си ден, а Марио – ужасен понеже мрази да избира подаръци :D Затова аз му предложих да избере пътуване до някъде за подарък и просто да идем на малка разходка. Разбира се, за да бъде все пак подаръка изненада, решихме, че аз няма да знам къде отиваме Това всъщност се оказа голямо приключение, понеже нещо от порядъка на месец трябваше да избягваме тая тема и да не се споменава нищо нито за полети, нито за хотел. Все пак тайната успя да се опази до момента на стигане до летището – не, че нещо ама решихме, че ако ме качи на самолета с вързани очи ще го приберат някъде задълго :D Така всъщност имах месец да гадая къде бих могла да се озова. Трябва да кажа, че имах други предположения и изненадата се запази напълно и беше особено приятна. Барселона е моя мечта отдавна, макар че е по-скоро лятна дестинация според мен. Завърших испанска паралелка и работих около 4 години в испанска фирма, а така и не бях ходила в Испания, което се оказа, подпомогнало избора на дестинация.И така с цялата тая предистория и един самолет на Wizz Air на 9-ти декември вечерта се озовахме в Барса.

Половинката беше предвидил, че няколко дена в такъв град ще са свързани с доста обикаляне, поради което беше резервирал Barcelona Cards – карти, които дават право на свободен достъп до цялата транспортна мрежа на града, 16 free туристически обекта и намаление от много други – забележителности, хранене, клубове, магазини и прочие. Тази идея много ми хареса и засега съм решила да я ползвам във всеки град, където се предлагат подобни карти – доколкото знам има в повечето големи европейски градове с много туристически атракции. Та така след кацането отидохме да се сдобием с картите, към които има и карта на града както и мъничък справочник и се запътихме да търсим хостела си.

Както казахме, дестинацията е избрана по факта, че говоря езика. Тук искам да направя уточнение – не говоря езика!. В Барселона се говори каталан, а каталана не е испански Той е някаква странна и уникална смесица от френски и испански, която се говори доколкото ми е известно само в тази испанска провинция. Навсякъде има надписи на каталан, испански и английски, което си е забавно предвид факта, че все пак се намираш в Испания. Независимо от тоя факт се справях доста добре с разбирането и питанията как да стигнем до някъде, а хората бяха страшно мили – за 4-те дни там никой не е отказал да ни упъти, да помогне с разчитане на карта и прочие – напротив – хората правят всичко възможно да ти помогнат, оставят си работното място, питат някой друг ако не са сигурни, изобщо направиха ми страхотно впечатление в тази насока.

Но да се върна към разказа, който продължава с намирането на хотела. Барселона е града с най-уреден транспорт, който съм виждала някога. За все пак краткия си престой се возихме на автобус, метро, трамвай, влак, гондолина, лифт иии… все още мисля, че пропускам някое От аерогарата има няколко начина за транспорт, както установихме: аеробъс- ходи от терминала (1,2 и 3) до Plaza Espana, който струва 5 евро и не е включен в картата, градски автобус и трамвай. Според това, накъде сте се запътили има избор как да комбинирате транспорта. Поне според мен няма смисъл от 5-те евро за специалния летищен автобус, понеже нормалния градски транспорт е достатъчно редовен и удобен. Нашия хостел се намираше по средата между двата основни площада в града – Plaza Espana и Plaza Cataluna, което доста улесни предвижването – градски атобус до Plaza Espana и оттам метро, като се оказа, че хостела е на около 100 метра от метростанцията. За съжаление не мога да кажа, че беше особено добър, а парите никак не бяха малко. Основно чистотата и това, че първата вечер банята ни не функционираше ми смъкна мнението, иначе наистина локацията беше страхотна, а това, че нямаше включена закуска се компенсираше с ползването на кухня и наличието на супермаркет съвсем наблизо. Така или иначе за подобен род дестинация, където хотела е само място за хвърляне на багажа и няколко часа сън, не беше особен фактор. Намерихме го, оставихме си нещата и поехме на разходка за вечеря.

Средата на декември в Барселона беше нещо от порядъка на 15-18 градуса, чудно за зиморничава натура като мен. Намерихме си малка пицария, където хапнахме и се прибрахме да планираме идните три дни, които имахме на разположение. Понеже както споменах имахме 16 безплатни туристически обекта, решихме да видим кои от тях би ни било интересно да посетим, кои от останалите ще посетим така или иначе и да ги комбинираме по някакъв начин. Отбелязахме ги на картата и по това кои се комбинират най-лесно като локация решихме как ще организираме обикалянето, за да ни остане и някакво време да се насладим на самата атмосфера на града.

 

За първия ден бяхме решили да започнем от пристанищната част, La Rambla и паметника на Колумб. И така, сутринта се качихме на метрото, за да стигнем до първата дестинация – монумента на Кoлумб. Frее обектите включваха качване на върха на паметника, от който се открива страхотна гледка към целия град. Следващото, което бяхме решили да опитаме бяха гондолините – малки лодки, които правят 30 минутно турче около пристанището и също са включени в безплатните обекти. Повозихме се, разгледахме пристанището и се върнахме към обикалянето. Марио държеше на ботаническата градина, което ни срещна с поредното разнообразие в транспорта – супер странно влакче, което започва маршрута си под земята и има трасе от само една спирка. Ботаническата градина е наистина прекрасна, но обикалянето ни скапа, даже аз не си усещах краката, поради което решихме да тестваме и лифта. 

За съжаление се оказа, че не сме се качили на трасето му, което минава покрай паметника на Колумб – виждаше се от пристанището и изглеждаше наистина зашеметяващо високо. Все пак разходката с лифта даде малка почивка на краката ни, а и се насладихме на наистина прекрасна панорама на Барселона. Следващ в списъка беше музея на шоколада, като по пътя до него минахме и през Arc de Triomf – много впечатляваща арка с прекрасен парк. Музеят на шоколада представя историята и способите за направа на всякакви видове шоколад, но по-впечатлващото бяха множеството шоколадови скулптори – мисля, че най се радвахме на разните анимационни герои изработени от шоколад. Купихме си по един шоколад освен входното билетче – шоколадче и съвсем скапани потеглхме да търсим вечеря. Нямам идея как, но се озовахме на La Rambla, където установихме, че сме близо до единия наргиле бар, който Марио беше открил в интернет. Ще кажете ама какво общо има Барселона с наргиле? Ами нищичко Ама пък ние много го обичаме! След известно лутане в едни тесни улички из нещо като арабски квартал, който не изглеждаше никак сейв, намерихме въпросния марокански бар и си поръчахме заветното наргиле. Няма да обяснявам за това, колко съмнително изглеждаше мястото само ще спомена, че оглеждайки се Марио, каза тихичко следното:"Пушим, плащаме и като излезем тичаме до главната улица" Слава Богу нищо лошо не ни се случи, даже успяхме да се сдобием с тютюн за наргиле от един много симпатичен индийски магазин и да вечеряме суши Типично, тъй, по испански :)

To be continued…

Posted in Trips | 2 Comments »

Да видиш Цариград

November 4th, 2011

Напоследък с половинката все повече започваме да се притесняваме за влечението ни към ориенталските култури. Не само заради това:

Е и заради това :D Но и заради любовта ни към наргиле, суши, арабски сладки и тнт. Но в крайна сметка въпроса винаги може да се разреши с преместване някъде на изток, аз си имам нинджа фейс, а както е явно Марио е напълно неразличим от местните :D . Тоя офтопик за начало всъщност предшества разказа ми за едно пътуване, което по стечение на обстоятелствата и разните протести и неуредици в Гърция ни заведе в Истанбул – един град съчетание на много култури, народи, история, котки и какво ли още не. Историята е простичка – не съм търсила хотели и прочие, влязох в първата турстическа агенция (под офиса ми) и попитах какво предлагат. Колебаех се между популярните дестинации наоколо – Гърция, Орхидското езеро, Замъка на Дракула и Истанбул. Първоначално не се бях спряла на него, понеже ми се видя доста ходене за 3 дни (а както знаем ходенето е противопоказно за програмист), но няколко дни преди пътуването се оказа, че всъщност е единствената ми опция. И така на 27 вечерта потеглихме снабдени с няколко карти от гига въодушевения ми шеф и разказите и препоръките на няколко наши познати. По принцип бях закупила екскурзията от "Прометей тур", но всъщност пътувахме с техен партньор – "Денис Травел". С качването в автобуса екскурзоводката започна със следните думи " И сега да поздравим нашият шофьор Цанка!" – мисля, че някъде тук нещо в Марио се сви :D Трябва обаче да признаем, че Цанка освен, че беше забавна и мила, караше доста добре и сме си живи и здрави у дома, за което и благодарим. Няколко часа след тръгването ни раздадоха програмки за идните дни, които щяхме да прекараме в Истанбул. За моя голяма изненада те се различаваха доста от предварително получената програма, което доста ме ядоса, защото объркваше плановете ми да имаме един изцяло свободен ден, независимо от групата. Освен това престоя ни в самия град се съкращаваше, заради задължително ходене до някакъв мол (WTF!). След като попитах се оказа, че всъщност всички освен нас са закупили ваучери пуснати от "Денис Травел" в един от групоните – dalavera.bg и реално програмата е различна, защото са заплатили значително по-малка сума и явно

а) таргет групата беше друга (имаше 3 посещения на разни места за пазаруване, което липсва в моята оферта) и

б) всичко в самия Истанбул се плащаше доста солено.

Искам да отбележа, че ние си изкарахме супер, просто не получих точно това, за което бях платила, което по принцип има навика да ме вбесява. И то при положение, че бях изискала договор, на който да бъде специално отбелязано, че програмата трябва да се спазва.

Всъщност основната причина, по която разказвам това е, че по принцип аз не бих взела ваучер за почивка от групон сайт, особено когато се отнася за излизане от сраната. Обаче както видяхме, хората с ваучери получиха същото като нас и реално автобуса и хотела, което беше основното включено си бяха напълно наред. Доколкото виждам тия дни има пусната пак такава оферта за скромните 99 лв. – път и 2 нощувки, така че ако някой има желание да се разходи до този наистина много красив град, може спокойно да се възползва, вместо да дава двойно повече пари, както направих аз :) (http://www.dalavera.bg/726/istanbul-istoriya-i-tsvetove-99-lv-za-2-noshtuvki-zakuski-v-hotel-3-i-strahotna-organizirana-programa-za-8-mi-dekemvri-vmesto-za-198-lv-50-otstapka)

Май е време да се върна към разказа ми за Истанбул. С някоклко спирания по трасето в 7 часа сутринта най-сетне бяхме пред хотела. По щастлива случайност получихме стая веднага и тупнахме да спим за следващите два часа, преди да започне програмата. Първата част от нея – пешеходната разходка обикновно е включена в цената на самата екскурзия и позволява да се видят повечето известни забележителности на града, които са доста близо една от друга. Аз бях поприлистила няколко пътеписа и картите, но това така или иначе се обезсмисли от екскурзовода ни, който доста обширно ни разказваше за повечето забалежителни монументи по пътя. Истанбул е съчетал в себе си истoрия от Рим, Византия и Османската империя – има ужасно много за гледане и научаване за него. След излизане от хотела ни в квартал Лалели (където обикновено са хотелите резервирани от бг агенциите) посетихме последователно университета, Капалъ Чарши – най-големия закрит базар в града, Хиподрума, Синята джамия, Египетския обели,. Змийската колона и т.нар. Германски фонтан. Няма да описвам всяко едно от тези неща понеже за тях има достатъчно информация из нета. Основният ни извод от тази обиколка е, че беша наистина впечатляващо, Синята джамия е огромна и особено вътре уникално красива (както и гледката към нея от страната на Св. София). Другият ни извод е, че не обичаме да търчим след екскурзовод :) Мисля, че поне за мен нещо в 3-те часа разкази за политика, история и прочие, за разходка, която се минава за 30 мин., просто убива целия ефект на това, което разглеждам. Много е възмжно да е породено от факта, че вече бях изчела доста по темата, но все пак сме замислили следващо ходене в Истанбул, при което да обикаляме сами, за да не се налага да бързаме и да губим по толкова време в седене пред някой паметник.

След като приключи безплатната част, групичката ни беше разпусната за свободно време, с изключение на тези, които си бяха платили да видят Св. София и Топкапъ (двореца на османските султани до 1856, когато е построен Домалбахче Сарай). Тук искам да отбележа нещо друго, важно за хората посещаващи Истанбул с организирана екскурзия – ориентацията в града и по дестинациите хотел – забележителност  – хотел е много лесна – има една трамвайна линия, трябва ви само да запомните името на спирката, на която ви е хотела, евентуално карта, за да си визуализирате маршрута и познания по някакакъв чужд език, макар че и на български сигурно ще се оправите. Казвам това, защото бг агенциите предлагат редица турчета из града, които са доста солидно заплатени и според мен тотално незаслужаващи си парите. Основната причина за това е, че билета за трамвая струва 2 лири, с него можете да идете почти навсякъде, а цените които бихте платили за вход на самото място, което искате да разгледате са значително по-малко отколкото с предложенията на агенцията. Пример: разходка с корабче по Босфора от агенцията – 17 евро, а ако отидеш и св качиш сам на турско корабче – 12 лири + 4-те лири в двете посоки с трамвая (за информация една лира е около 0.80 ст. в момента, сами можете да си сметнете разликата). Ние нямахме особено желание да влизаме в Св. София и Топкапъ, след 10 часа път и 3 часа обикаляне. Погледнахме ги отвън и се отправихме да намерим най-важното, за да е престоя ни наистина приятен – автентично турско кафене с наргиле. След едно любезно нарисувано на салфетка обяснение от сервитьора в ресторанта, където обядвахме, успяхме да открием нашето място – Çorlulu Ali Paşa Medresesi, което ни беше препоръчано от Све, за което сме и искрено благодарни. Удоволствието да седнеш да пиеш тръпчиво-сладкия турски лимонов чай и да пушиш наргиле след цял ден обикаляне е неописуемо. А чая е направо божествен. Както и самата обстановка разноцветните лампи, дивначетата, служителя, който ловко минава между масите, с менче пълно с въглени, за да добавя на наргилетата на посетителите. Всичко се изпълнява с учудваща бързина при положение, че заведението е почти винаги пълно. Пълно, колко да е пълно – "няма места" не съществува в турския речник – един клиент е помолен да се премести, от някъде се появява малка шарена масичка и вече има място за още едни посетители. Едно известно време просто седяхме, блажено пушещи ябъко-ментовия аромат и наслаждавайки се на атмосферата. Един град, особено град с толкова различна култура трябва да се почувства и това не става с ходене в редичка и слушане на факти. За нас основния спомен от Истанбул ще си стане това заведение, което посетихме още няколко пъти до края на престоя ни. Даже явно правехме впечатление на местни с броениците, които Марио донесе от Саудитска Арабия :)

Çorlulu Ali Paşa Medresesi.

Общо взето в пушене на наргиле, търсене на храна и разходка мина времето ни до единствената екскурзия, която записахме – тази до Домалбахче Сарай (последния дворец на османските султани, днес музей, изключително творение на архитектурата), която взехме, защото се опасявахме, че без екскурзовод няма да можем да влезем. Посетихме двореца на втория ден на обяд. Домалбахче е нещо, което трябва да се види – величествен е по един начин, който надали мога да опиша. С огромните си порти, с фонтана с лебедите, със симетрично подредените украси и предмети из него. Разгледахме няколко зали с различни предназначения – за чакане на аудиенция, за аудиенция, за почивка. Всяка с мебели в различен цвят и полилей в същите багри. Видяхме картини на известни личности, сътворени от велики за времето си художници и се полюбувахме на гледката към Босфора от малките прозорчета с цветно стъкло. На тръгване видяхме най-големия полилей в балната зала на двореца, в която някога султана е приемал важнит си гости. Тази зала, която с големината си малко изкривява усещането за 3D и 2D пространството, в днешни дни се ползва за големи международни конференции като Г20, балове и тържества.

След тази екскурзия си направихме кратка разходка около моста Галата. Ядохме сандвичи с риба, които ми бяха препоръчани. Продават се директно от корабче до брега и представляват риба в хлебче с лук и наистина са доста добри (ако обичате риба и лук де). После минахме през Египетския пазар, който общо взето е луда блъсканица на  много хора – купуващи и продаващи разнообразни стоки, по едни сякаш безкрайни малки улички. Лично на мен това ми докарча клаустрофобия или както там се нарича фобия от много хора на тясно място. Когато успяхме да се измъкнем към трамвайната спирка аз се бях уредила със страхотен бял суичър за 15 лири, а половинката с доволно голям дюнер, така че все пак и търговията не подминахме :) На път за хотела се отбихме при ей тия вафли (гофрети според мен), които се оказаха уникално вкусни, ако някой знае къде в София може да се намерят, ще се радваме да сподели:

Waffle

Вечерта ни разбира се приключи в Çorlulu Ali Paşa Medresesi., където си дадоха да пушим The Nargile-то:

 

The Nargile

Последния ден от пътуването ни мина в ходене до мол – Форум (нищо интересно) и минаване през Одрин на път към България, където имахме твърде малко време и видяхме джамията Семилейме само отвън, но поне успяхме да си намерим кафене с наргиле и храна и да оползотворим престоя.

В заключение искам да кажа, че Истанбул определено не е град, който може да се види за един уикенд. Освен многото забележителности, които предлага, човек наистина трябва да има врме да се разходи, за да усети самата атмосфера. Затова и ние стигнахме до извод, че ще го посетим пак. Така и не успяхме да хапнем в някое традиционно турско заведение, ядохме само някакви неща на крак. Не се качихме на корабче и не тествахме един ресторант с наргилета, който ни препоръча един местен почитател на water pipe. С две думи имаме запланувани неща за правене там. Така че поне за нас това беше един много хубав трип, който имаме намерение да повторим :)

Posted in Personal, Trips | No Comments »

Хотел Бохема

October 18th, 2010

 

Hotel-Bohema-pool

 

 

Добро понеделнишко утро! Ентусиазма, с който съм заредена за тази седмица произтича от страхотния уикенд, който изкарах в Хотел Бохема в Родопите. Съответно сега възнамерявам да ви разкажа за него и за прекрасното хотелче, което открихме. И, да, правя му реклама, то си има нужда.

Както доста други места, това малко хотелче, не е сред първите резултати из големите сайтове за хотели, което го прави трудно за откриване. Тук е мястото да кажа, че дължа спецални благодарности на Диди, че ми прати линк към сайта, понеже иначе никога нямаше да го видя. Както обикновено бях прекарала няколко часа в търсене на хотел за уикенда, тъй като за мое учудване хората са се самозабравили с цените и се оказа доста трудно да намеря точното място. Впечатлява ме раздаването на някакви трицифрени цени за една нощувка. Разбирам да е някакъв мега страхотния хотел с великото спа и нечовешките заблежителности. По мои наблюдения обаче, се оказва, че хората си правят примерно сауна и парна баня, категоризират ги като туристически обект с повечко звезди и оттам нататък тия неща не се поддържат кой знае колко. Естествено това не важи за всички, но е така в по-малките и не специлано създадени за спа хотели, които пък не падат по-долу с цените. Та по тази причина бях запретнала ръкави да търся нещо по-просто – "СПА" не щем, искаме само басейн с гореща вода и понеже бях чувала за Огняново, като добро място за това, се насочих натам. И така запазихме си стаи в Хотел Бохема и в събота на обяд потеглихме с половинката и двойка наши приятели.

Тук искам да спомена нещо за пътя – НЕ МИНАВАЙТЕ ПРЕЗ ПЕРНИК! Никога, ама никога в живота си не съм виждала толкова коли на едно място. А като се има предвид, че живея и работя на центъра на София, задръстванията са ми ежедневие. Това обаче, беше епично. Огромна колона от коли, 2:30-3 часа за няколко километра, изобщо – КОШМАР!. По едно време надеждата, че ще стигнем до храна и ще се измъкнем, умира. Залагахме на хората, които поеха към един Shell в далечината, гледахте филм, изядохме един Pomber, който иначе никога не бих яла :) . Както казах, беше епично. Да кажем, че тръгнахме в 11, стигнахме в 6 и сме минали общо 230 км. :)

Hotel-Bohema-jacuziЦелта на нашия трип – Огняново е на около 15 км от Гоце Делчев, някъде, хмм, в нищото :) . Колкото до Хотел Бохема, той е малко след самото село, сиреч съвсем в нищото. За сметка на това доста преди самото село има табели и разни надписи по стените, които указват пътя. Лично аз трябва да си призная, че бях доста скептично настроена. След всичко това, което споделих за цените на хотелите, хайде сега да си представите следното – хотел с 3 басейна, един с 39 градуса вода, един детски, с няколко градуса по-хладен и един за плуване – около 29-30 градуса. Обадихме се предварително да попитаме няколко жизненоважни неща – има ли wi-fi – има; има ли отопление – има камина, която отоплява цялата сграда + подово отопление; в колко затваря басейна- не затваря; има ли спалня в стаята?- да; колко струва нощувката?-40лв. (за двамата)- хахаха. Ще ме извините, че бях скептична, нали? :) То пък взе, че се оказа, че всичко си е точно така! Направо да не повярва човек! Стаите са хубави, има си сушилня за банските, невероятно топло е ( аз спах на отворен прозорец в планината, което с моята зиморничавост е силно непостижимо по принцип). В баните има минерална вода, персонала е много любезен. Не ни изгониха в 12, казаха, че така и така в неделя не пристигат посетители и може да постоим още. Сервират храха и пиене до басейна, като всичко се начислява на стаята и няма нужда да разнасяш пари по хавлия и бански. Изобщо не можах да намеря никаква издънка, а аз съм критична. Из коментарите в нета имаше разни лоши отзиви за кухнята – е, не е вярно! Хората готят страхотно, ресторанта им е супер уютен, с камина и леко регенце. Похапнахме 3 пъти доста доволно там, дори смея да върдя, че никак не е спъпо. И специално да отбележа – закуска имаше мекици и палачинки, ммм :) .

Hotel-Bohema-pool2Hotel-Bohema-breakfast

С две думи- таралянкането 3 часа в задръстване си заслужаваше напълно. Поплувахме, покиснахме се в горещия басейн, дори седяхме там до след полунощ, пийвайки биричка и разтоварихме се в добра компания. Изобщо, след такъв уикенд човек е много по-склонен да приеме сивия, намусен и не особено дружелюбен вид на София. Честно казано, какво ми пука за времето и хората на вън, събрала съм си вътрешна толина да ме грее :) .

Hotel-Bohema-weHotel-Bohema-we2

Колкото до пропагандата на хотела, ще ме извините, но си заслужава. Ако имате време и желание посетете го, уникално местенце, където да си починете и да се отпуснете в това хладно и мрачно време. И, да, рекламата ми е напълно безкористна :)

Have a wonderful monday :)

Posted in Trips | 4 Comments »

Last summer breath

September 27th, 2010

 

 

И тъй лятото мина и замина в пътувания, водни паркове, неистова жега (дори на мен ми беше топло!). През цялото лято драпах да дойде момента за море, което бяхме планирали в края на август. За първи път осъществявам намерението си да не ходя на почивка в България по няколко всеизвестни причини. Та по този повод се отпрaвихме към Айвалък, Турция, на около 800 км. от София, сиреч най-близкия до България курорт и всъщност доста наизвестен спрямо Кушадасъ и Мармарис.

За първи път ходя в чужбина на море и за първи път ходя на такъв тип почивка. Честно казано имах доста смесени очаквания по няколко причини. Първо отиваш на майната си, даваш едни пари предварително и толкоз. Тук си знаем начина – нарамваш багажа, отиваш в набелязаното градче/селце на морето, харесваш си къща-хотел и толкоз. Ако не ти хареса обратната процедура и хоп в друга къща. Докато ораганизираната почивка предполага някаква неизбежност – отиваш там и толкоз. Освен ако нямаш една доста стабилна сума бекъп. Другото е, че не знаеш до колко хотела на снимките отговаря на действителността и посмъртно няма как да разбереш. Нашия го видях на няколко места с три различни броя звезди :) . Трето не знаеш езика и както се оказа, това никак не е много приятно, понеже англоговорящите се броят на пръстите на едната ми ръка. Но в интерес на истината като подписах договора и дадох парите в агенцията, тия всичките притеснения изчезнаха. Не че нещо се е променило, но вече нямах избор.

И така на 27 август се понесохме с автобус към мечтаната морска почивка. Очаквах 15-те часа път да са доста по-лоши, но откровено казано не ги усетих толкова зле. Помня Одрин в 2-3 през нощта. Като от приказка на Шехерезада – кадри на огромните като замъци джамии, видени през сън. Бих отишла, изглеждаше невероятно красиво. А може и да съм го сънувала :) . Разсъних се на ферибота, с който стигнахме до Азия. И той е някак мистичен мощем. Автобуса се качва на нещо, което се отделя от брега. Заради близките светлини на града е някак нереално, сякаш всичко е нормално докато не се загледаш в черното надолу и не видиш отблясъците на водата.

Към 10 сутринта пристигнахме в Айвалък, оставихме си багажа и се настанихме около басейна да чакаме нaстаняването. Ако пътувате по тази дестинация трябва да имате предвид, че 90% от агенциите комбинират автобуса за Айвалък с този за Кушадасъ, което автоматично предполага да пристигнете в хотела в нещо от порядъка на 2-3 през нощта и да чакате до 14 часа за настаняване. За наш късмет точно на тази дата се оказало, че има достатъчно желаещи да пътуват към Айвалък и се сформира отделен автобус. Получихме си стаята околко 12, сиреч точно преди обяд и всичко вече беше уредено.

И… какво да кажа, 7 км. плажна ивица, храна 4 пъти на ден, пиене докато можеш да посочиш какво искаш, басейн на 4-тия етаж на хотела. Такива ми ти работи :) . Не се оплаквам, ама никак. Основно много ми хареса отношението на хората. Услугите наитина са на много високо ниво, персонала е любезен и си върши работата много съвестно. Кърпите ни се сменяха всеки ден, камериерката се извиняваше по 100 пъти, че не е смогнала да влезе докато ни няма, храната беше направо превъзходна-не мазни боклуци, от които да ме боли корем. Изобщо цялостно хотела беше много над очакванията ми. Трябва да призная, че не изглежда като по снимките, но всичко си му беше наред.

Колкото до самия курорт, реално мястото, на което се намират повечето хотели предлагани от българските агенции е Сарамсаклъ – нещо като градче, което се е сформирало по продължение на плажната ивица. Ако очаквате дискотеки и барове със сигурност не е вашето място. Имаше едно малко увеселително паркче (няма да се кача скоро на гондола, потръпк!), една дискотека, в която не посмяхме да влезем и няколко, да ги наречем пазарчета. Купихме известно количество прахосъбирачки, за доста по-малко пари отколкото по нашето Черноморие. Трябва да отбележа , че за пръв път виждам такова разнообразие от магнити! И това е. Но пък е спокойно и доста приятно за почивка.

Направихме и две разходки по време на престоя – един ден на обиколка с корабче и разходка до Шейтан Софраси- трапезата на дявола, от където има невероятна гледка към островчетата и особено красив залез. Денят на корабчето беше незабравим, никой не говори английски, аз и Марио запасени с едно англо-турско разговорниче се опитваме да разберем къде отиваме :) Беше забавно, а и самият персонал на борда го правеше още по-интересно. Имаше разнообразни игри – от забавления за децата до състезания по разни "turkish dances"  за възрастните. Направи ми впечатление с какво желание и усмивка работеха хората на корабчето, като слезеш вечерта искаш директно да идеш да си купиш още един билет :) Изобщо това беше най-хубавия ден от цялата почивка – смях, танци, невероятно красива гледка и безумно чиста вода :)

 

Другото интересно по време на почивката беше запознанството ни с двойка турци, няколко години по-големи от нас. Те бяха едни от най-добре справящите се с английския хора, които срещнахте, сиреч набора им от думи се ограничаваше до 30-40, а не 5-6 :) . С помощта на разговорничето, което ни подариха, лаптопа и Google Translation успяхме да поговорим с тях. Оказа се, че английския просто не е толкова популярен, колкото при нас. Илми и Аслаан, кредитен инспектор и адвокат, казаха, че не използват друг език осен турски в работата си, което за нас е някак странно. Споменаха, че се учи английски няколко години в училище, но по наши наблюдения и децата нямаха никакви познания. Все пак успяме да разберем, че горещо ни препоръчват да посетим Анталия или Аланя догодина, наскоро даже получих разни линкове за тези курорти от тях. За сега ще продължаваме да има пишем мейли :)

 

И така след още няколко дни плицикане, игра на фризби и плуване в басейна се понесохме пак наобратно. Извод- пътя на връщане е много по- трудно поносим. Той естествено си е същия, ама вече не пътуваш към морето. Пътуваш към есента, работата, университета, лошото време и ония 5-6 месеца, през които на мен ми е константно студено. Пък и точно като с магическа пръчка температурата на границата беше нещо от порядъка на 15 градуса. А си тръгнахме от Азиатска Турци на 34 :) Бързо напомняне какво ни чака.

Довършвам поста днес, тъй като така или иначе навън е сумрак като в 7 сутринта, на мен още ми е сънено и се замислих за лятото. Само че вече май е време да се примиря, че е свършило и да се подготвям за работа. Пък догодина ще повторим, ще отидем в Анталия или Кушадасъ, да видим какво е там и да се насладим на още една почивка заобиколена от турско гостоприемство и добро обслужване. Даже вече съм си набелязала хотели :) . А българското Черноморие, сървиса и тнт. са ме загубили за доста години напред.

Posted in Love, Trips | No Comments »

София-Мусала-София

August 23rd, 2010

 

 

 

 

 

Миналия уикенд осъществих една моя мечта-изкачих се на най-високата точка на България-връх Мусала. Преживяването беше страхотно! Също така страшно, уморително, клатещо се в междуградско бусче, препечено на слънце и последвано от мускулна треска, но все пак страхотно. Никой не може да обясни разумно защо хората правят тези неща-да тръгнеш да се катериш само и само да си се покатерил. Може да е за адреналина, може да е за битката със себе си, може да е от желание да се доближиш до природата. Пък може да е и всичките, и още колкото искате други неща. Важното е, че без значение от какво е породен, стремежът да стигнеш върха те дърпа нагоре и все по-нагоре. И когато изпъплиш с последни сили удовлетворението, което изпитваш си заслужава усилията. В моя случай е малко помрачено от ужаса как ще се върна, но все пак е невероятно :)

Все пак нека оставя лиричните отклонения, понеже целта на поста е по-скоро информативна. Лично аз доста порових в деня преди да потеглим, за да разбера как се стига и се радвам, че познавам хора, които са ходили и ми дадоха инфо, защото иначе имаше да се чудя много време. Първо така и не разбрах защо няма директен автобус София-Боровец. Явно е някаква бг недомислица, понеже наистина не се сещам с какво друго да си го обясня. В момента единствения начин да се стигне (освен ако си нямате кола и шофьор) е да се качите на автобусче (да кажем междуградска маршрутка) от Автогара Юг до Самоков, където пък да се прехвърлите на подбно бусче за Боровец. Недоумението ми за липсата на директен транспосрт се основава на факта, че в Самоков 80% от едното бусче се прехвърля в другото, за следващите 10 км. до Боровец. Освен това хората, особено уикенда, са наистина много, аз и Марина пътувахме на една седалка, имаше прави хора, а и по пътя шофьора спираше, за да обяснява, че няма повече място. Все пак това е положението, затова ако сте планирали този трип без кола станете рано и се опитайте да се качите на някое от първите бусчета-първото е в 7, след това са на половин час до 19:00. Задължително гледайте някой да пази места докато плащте и си оставяте раниците в багажника, понеже хората са наистина много и се борят да седнат с всички сили :) . Също така ако не знаете пътя и както и аз не сте фен на многото завои, седнете някъде напред, иначе ще съжалявате :) .

И така, след ставането в 4:30, висенето на метрото половин час да чакам закъсняващата ми приятелка, бутането с многото хора и завоите, към 8:30 сме в Самоков. Притичваме до следващото бусче, аз се съвземам от студения въздух и след още 10 мин, клатушкане сме в Боровец. Тук следва една огромна опашка за лифта, понеже касиерката поспала час повечко и след още час сме на Ястребец. Действието се развива в 10:30, което се вписва в графика ни и потегляме с бодра стъпка. Целта ни е да се върнем преди 5:30 в Боровец, понеже бусчетата за Самоков са  през час, като последното е в 6:30 и е много вероятно да няма места.

Пътят за върха може да се раздели на 3 части. Първата е съвсем лек преход, ние го взехме за около 40 мин. и спряхме да си починем на хижа Мусала. Не видях особено много от хижата, доколкото разбрах голямата сграда е в процес на довършване, само малката функционира. Тук пътя се разделя на две и въпреки че питахме доста хора, никой не можа да даде сигурен отговор накъде е по-добре да тръгнем. В крайна сметка избрахме левия маршрут. Не Правете Това!  Тръгнете по десния ;) . Макар и малко по обиколен, е доста по-лесен. Пътя който избрахме ние се оказа едни огромни, почти отвесни камънаци, които не са особено приятни. Слава Богу на връщане хванахме по другата пътека, иначе не знам как щях да сляза.

Час и нещо след хижата се появява заслон "Ледено езеро". Тук отново имате 2 опции – пътека и камънаци. Не избирайте пътеката! Не и ако нямате стабилни обувки, както повечето хора, които като мен бяха тръгнали с маратонки. На пръв поглед камънаците изглеждат по-лоша идея и хората долу казаха, че по тях е по-трудно. Според мен обаче са значително по-добрия избор, понеже има опънато стоманено въже, за което може да се хванеш. За сравнение, пътеката е сипей, пързаля се ужасно много, няма абсолютно нищо, за което да се хванеш и качването по нея е едно от най-лошите неща, които съм преживявала ever. Както и да е – оцелях! Не видяхме гледката от най-високия връх в България, понеже по едно време ни обгърна мъгла, но все пак си заслужаваше. Имам си и печат :)

 

На връщане си бяхме направили изводите и минахме по въжето, където слизането не беше чак толкова опасно и след заслона продължихме по по-леката пътека. Макар че отново бързахме, успяхме да разгледаме, снимахме появяващите се от време на време езера и общо взето си отдъхнахме. В 16:30 се качихме на лифта за връщане, съвсем в графика. И така общо взето около 19 часа благополучно се завърнахме в София, от 14 на околко 30 градуса :)

Виждам, че писанието стана обемничко, затова просто завършващо ще кажа, че ако все пак ви хрумне да направите този трип без кола е добре да тръгнете рано и да ходите стегнато. Иначе няма как да стане. Enjoy :)

 

P.s. Добавям една снимка с инфо за хижите и телефоните, които бяха на една табела по пътя, може на някой да са му полезни :

Posted in Trips | No Comments »

Low Cost – самолетни билети и дестинации

July 11th, 2010

 

През последните дни получих доста въпроси относно евтините билети, които успях да резервирам за трипа ни до Италия, така че реших да блогна какво научих за тези резервации. Надявам се да е полезно инфо за хората, които биха желали да си намерят по-неограбващо бюджета им пътуване.

Резервация:

Ровила съм из много сайтове за самолетни билети, low cost и не чак толков, но основния ми опит е с Wizz Air. Основното при закупуване на стабилно евтин билет е да запазите места поне месец, месец и половина по-рано. Авиокомпаниите разпродават местата в самолета по ред на закупуване, сиреч първите, които резервират билети за въпросния полет получават най-евтините. За ваше успокоение в самолета няма места, сиреч и дали сте си взели билет за 40лв. или билет за 80 лв. все сте на едно място. Споменавам го, за да не ви хрумне, че ако си вземете билет за 20 лева ще ви сложат в багажника или ще ви вържат под самолета – всички са на едно място, не се тревожете.

Освен ранната резервация трябва да внимавате и за други неща. Конктретно при Wizz Air след момента на посочване на дестинацията и бланката за имената ви, се появява един списък с разнообразни услуги, които авиокомпанията предлага. В повечето случаи това са:

1.Pre-boarding- да ви извикат по рано на борда- не ви трябва, полетите даже не са пълни, а и няма какво толкова да се случи ако се качите 5 мин по-рано или по-късно. 

2. Wizz Flex- позволява да променяте резервацията си – не ви трябва, можетете да сте сигурни, че ако ви се наложи да променяте нещо като дата и час на полет ще ви одерат кожицата, така че гледайте да не стигате до там.

3. Wizz- таксита, автобуси, хотели – по-добре разучете транспорта на страната, която ще посетите и огледайте www.hostelbookers.com и  www.hostelworld.com – по-евтини хотели и хостели, с малко четене ще си намерите подходящо местенце на прилична цена.

4. Допълнително място за краката – о, я стига глупости!

5. Застраховка – не е задължителна, да отбележа, понеже явно повечето хора я смятат за такава, пожелателна е. Ако толкова държите в SDI примерно правят за по 2-3 евро. Имате и симпатичния вариант, който аз използвам- застраховката ми върви с кредитната карта, активира се с покупка извън страната и важи 3 месеца. Ако още сте в чужбина просто правите нова транзакция след 3-те месеца и, хоп, получавате нови 3 :)

Така, след всичките тези глупости, идва формата за името на пътника. Попълнете я внимателно, това вече е важно. Ако за вашата дестинация има опция уеб чекиране, препоръчвам него. От вас се иска само да попъллните данните си за бордните карти 7 дни преди полета. Системата ви изпраща едно pdf файлче, което трябва да принтнете и ето, че си имате бордна карта. Носете въпросната бордна карта, тя е в два екземпляра – един, който предавате на гейта за авиокомпанията и един за вас. Това ви спестява едни 10 евро и ако нямате багаж освен ръчния- чакането за чек-ин на летището.

Значи полълнили сте всичко това и е време да си платите. За ваше учудване, като цъкнете на опцията да платите с карта автоматично билета ви се оскъпява с 40 лева- за обработка на плащането (WTF!). Тук , с Wizz Air поне, единствения трик е следния – направете си профил в самия сайт. Профила показва резервациите ви и профие, но важното е, че чрез него можете да заявите, че искате да преведете парите в банка. Така получавате код на резервацията и 24 часа време да направите транзаакцията. При Wizz Air най-изгодно това е в ДСК, така таксата за плащане е 20 лв, пак по-добре от предходния вариянт.

Дестинации:

Wizz Air  е подходящ за Италия, Германия, в някои случаи и за Лондон. По принцип е неизгоден за близки дестинации тип Прага и Будапеща, до там с кола е по-добре по последни изчисления. Също могат да се проверят и не low cost компаниите – австрийските авиолинии и Lufthanza, макар че вариянта да уцелите нещо заслужаващо си е неприлично малък.

Easy Jet е по-изгоден за Лондон. На сайта им има и една много симпатична опция, която ви дава най-ниските възможни цени през различните месеци. Така знаете,че ако в плановете ви не фигурира някаква точна дата може да тествате всички опции докато видите кой е най-евтиният полет.

Забележка:

Трябва да имате още нещо предвид – ниско тарифните компании не кацат на основните летища. Обикновено използват малки летища и то не в самия град, към който сте се насочили. Така че проверете къде каца самолетът ви, колко далече е това от целта ви и какъв транспорт ви трябва, за да стигнете. Има вариянт транспорта от летището до града, в който отивате да е по-скъп отколкото би ви излезнал самолетният билет от авиокомпания, която каца на централно летище. ;)

Засега толкова :) . Надявам се скоро и от България да въведат полети на Ryanair, с тях има билети по 5-10 евро :)

Ако имате опит или по-добри идеи за резервациите ще се радвам да споделите в коментарите.

Приятно летене :)

Posted in Trips | 11 Comments »

Italy-what a wonderful world

July 9th, 2010

 

 

 

 

По случайност и едни доста евтини самолетни билети тази година реших да спра да чакам и да отида да видя как живеят хората в някоя нормална европейска държава. И така резервирах билети, изпечатах карти, намерих сносен хотел и с половинката се отправихме на пътешествие преди няколко дена. Особено полезен ми беше един пост от Блога на Юруков и туристическия сайт на Болоня, където може да си създадеш маршрут с обектите, които искаш да видиш в града.

Полет:

Не бях пътувала със самолет, на няколко пъти ми се размина през последните години, та ми беше малко притеснено и доста интересно. Е, интересно е първите 20 минути :) После достигнах до заключение, че няма за какво да се тревожа- ако ще се мре поне е сигурно, че ще се мре, ако не – супер, и в двата случая не мога нищо да сторя. Така спрях да зяпам полюшващото се крило на голямата птица и спокойно стигнахме във Форли.

Перипетии:

Бяха ми обяснили, че Болоня, което беше реалната ни цел, е на съвсем мъничко разстояние от летището, на което кацат полетите на WizzAir. Е оказа се час търсене на автобус за гарата, 20-тина минути в него, половин час чакане на влак, час във влака и много лутане докато намерим хотела. Като цяло идеята беше, че има аеробъс от летището до гарата, но той бил веднъж дневно(обикновено сутрин) така че няма смисъл да го търсите. Има друг, нормален градски автобус, №2, ще ви кажат, че не ходи на самата гара, не им вярвайте. Ходи на 300 метра от нея, не е проблемно, а и другия вариянт е такси за 11 евро :) . Въпросният автобус май има някакви билети, но не знам колко струват понеже и двата пъти шофьора нямаше и си пътувахме free, той каза, че е на негова отговорност :) . На гарата се ориентирахме лесно с помощна та едно момиче, с което се запознахме. Влакчето до Болоня беше симпатично, в Италия повечето влакове са климатизирани, сравнително чисти и удобни. Билета е околко 5 евро, няма дата и час на самия билет, само дестинация така че трябва да се завери преди пътуването на една жълта машинка на гарата. Другото, което ме впечатли беше наличието на машини за напитки и някаква лека храна – два броя, както и една машина за сладолед и това на всеки перон, за съжаление невъзможен лукс в България. Признавам, че ги зяпах като невиждала, даже си взех някакъв чипс, за да видя как работи :)

 

 

След пристигането в Болоня се отправихме към заветния хотел. Само че се оказа малко по-трудно отколкото предполагах. Автобусите са удобни и минават често, билетчето – 1 евро за 60 мин се взима от машинка в автобуса. Обаче ние нещо не уцелихме спирката и се лутахме колко 2 часа по едни много симпатични кръстовища без пешеходни зони. В крайна сметка го открихме. Хотел Fiera, който запазих през www.hostelworld.com е симпатичен, малко старичък хотел. През този сайт нощувка + закуска беше 15 евро на човек, доста скромно за Италия. Иначе си имаше всичко спалня, баня, телевизор, климатик (от преди Втората светона, но климатик). Хората бяха мили, дадоха ни адаптер за нашия стандарт на контактите, закуската беше пекрасна, изобщо доволна съм, въпреки шума от оживената улица долу и скърцането на допотопния климатик. Повтарям цената беше толкова през hostelword, през други сайтове съм го виждала на по 20 + евро. Така е за повечето хотели и хостели, зависи от договорите, които всяка компания е сключила с тях, така че се оглеждайте внимателно при резервации.

След кратка почивка и душ се отправихме към центъра на Болоня, макар че вече беше късно. Видяхме главния площад, около който са повечето забележителности, но само отвън за съжаление. Хапнахме от невероятния италиански сладолед на Via San Stefano, няма нищо общо с "италианския" сладолед тук. Набелязахме си цел за следвашия ден-двете най-известни кули в Болоня, едната от които е отворена за посетители, но  работи само до 6 след обяд и се прибрахме с намерение да станем рано и да видим повече неща на втория ден.

Ден втори:

Сутрин в Болоня – 25+ градуса, аз – безумно щастлива, Марио – нацупен понеже му  е топло. :) И отново – автобус, влак, автобус. Цел- Равена и плажовете покрай нея :) . Но този път вече знаехме кое, къде, как, поне горе-долу. Стигнахме на плажа в последното преди пристанището селце – Marina de Ravenna, където се попекохме 2 часа. Заключение са морето – много мръсно. Може би заради течениято, силния вятър и близкото пристанище, но водата влачеше клони и всякакви болкуци. Не ни хареса никак и скоро си стегнахме нещата и се върнахме в Равена, за да видим нещо и от нея. Равена е малко градче, за сметка на което много красиво. Хората си живеят в едни малки 2-3 етажа къщички с градинки. По центъра, също както и в Болоня има много исторически сгради, повечето от средновековието. Създава много спокойна и ведра атмосфера. Посетихме само Teatro Algieri, Tombo di Dante и Музея на мозайките, не сме влизали в последния заради ограниченото време.

 

 

С малко повече късмет успяхме да се върнем в Болоня навреме, за да се качим на кулата от която се открива страхотна гледка към целия град. Билетчето е 3 евро, стъпалата 498, ако сте със слабо сърце и ужас от високи, тесни стълби не е за вас :) . Извод – заслужава си, макар че в канската жега в Италия качването не е най-приятното нещо на света.

 

 

До края на вечерта обиколихме още веднъж центъра, наснимахме всичко отвън, влязохме и в Basilica de San Stefano и напазарувахме от един супермаркет. Доста по-евтино е отколкото тук. Една бира, някаква тяхна марка беше мисля, е околко 80 цента, като бутилката е 0.660 l. О, щях да забравя пихме по един коктейл на "aperativo"- нещо като хепи ауър от 6 до 8 по баровете – взимаш си пиене и получваш някаква храна с него. Беше приятно и явно е доста популярно, баровете по малките улички бяха пълни с хора от всякакви възрасти, които бяха седнали на по чашка.

Ден последен:

Автобус, влак, автобус, самолет, такси – вкъщи  :) .По пътя се запознахме с една учителка по музика, на която помогнахме с багажа. Срещнхме познати бълагри, с които прекархме много интересно времето в самолета, разказвайки си за пътешествието из Италия. Изобщо всичко беше страхотно. И тогава се върнахме в България…

Мне, не си мразя страната. И въпреки че се влюбих в Италия, не е заради страната. Не е за уредената им инфраструктура, заради малките им къщички с подредени градинки, заради красивите средновековни замъци или огромните катедрали. Заради хората е. Хората са мили, спокойни, вежливи, излъчващи някаква доза интелект и изтънченост. Хората помагат. Като се обърнете с въпрос не ви гледат лошо, а обясняват. Ако не знаят се обаждат на някой познат, за да ви упътят. Хората се извиняват ако ви бутнат, не ви газят. Хората не гледат да ви прецакат на всяка крачка. От тях струи спокойствие. Карат си по малките тесни улички с техните колелца с кошници, които знаят че ще намерят на място като се върнат да си ги вземат от паркинга. След работа сядат на същите тия улички да пият коктелче или на площада да погледат филм на лятната сцена или на някой фонтан да полслушат уличните музиканти. Размотават се вечер с късичките им малки дрешки и са усмихнати. Слънчеви, спокойни хора в една слънчева, нормална страна. И да, когато лелката на летището ме прегази, за да стигне преди мен на гишето се сетих, че е българка. Не намирам нищо очарователно в това. Отвращава ме. Отращава ме липсата на възпитание, на учтивост, на ителигнтнст над тая на мекотело. Отвращава ме кича, превзетостта, наглостта. И колкото и да ми разправяте, че България си заслужава заради хората, позволете ми да не се съглася. Не си заслужава, те в бошлинствто си не са хора.

 

P.S. Тук са всичките снимки от трипа София-Болоня :)

Posted in Love, Trips | 5 Comments »

Holiday with the sweetheart

May 12th, 2010

Нещо странно се случва с тоя блог. Съвсем сме закъсали с неописани пътувания и аз и блога :) . Май е време да се опитам да понаваксам, че пак ще стане мешаница и ще забравя къде съм ходила. За по-лесно мисля да почна от последната разходка из нашата китна страна, не за друго, ама поне помня детайли, докато другите така и така съм ги забравила. :)

Този благословен от нас, работещите със стандартнно работно време, 4-дневен уикенд, естествено с половинката решихме да се махнем от прахоляка и шума на София. На първо време се запътихме към Чирпан, близо до който живеят дядо ми и баба ми, за да отпразнуваме именния ден на дядото :) . Позагледахме се в новия мол на Цариградско, но не се решихме да влезем да видим какво е положението и отпрашихме. Движението, естествено беше ужасяващо. Всичко живо се спасява от София както може. За деня при баба и дядо няма да обяснявам – мога да постна една снимка с многото храна, ама още нямам никакво желание да я виждам, така че ще пропусна :) .

На следващата сутрин, след като преживяхме със сетни сили на стомасите закуската на баба, потеглихме отново. Таргет – Костенец. Някак си обаче се отпиляхме да поразгледаме по пътя :) :

Чирпан – няма какво толкова да се види, особено за мен, живяла съм там 15 години. Посетихме музея на Яворов, един от любимите ми поети, може би най-великият за мен в любовната лирика. Като малка съм прекарвала много време в този музей, но не бях слушала беседата на изключително отзивчивият и мил уредник на музея. Историята на Яворовия живот ни бе  разказана с плам, до най-малки детайли, начина на говорене на този човек ни върна век назад, за да проследи лутанията на една творческа душа. Незаменимо приятно прежцивяване! Ако имате път към този край, посетете музея – ще научите интересни неща, ще се насладите на гостоприемство и сърдечност. Ако имате нужда от упътване – уредника на музея поддържа сайт с изключително изчерпателна информация за него, за Яворов, за културните мероприятия в Чирпан и редица други интересни събития и факти.

 

 

Стара Загора – нямам никаква,ама никаква идея защо ми хрумна да ходим до Стара Загора. Просто на едно кръстовище ми се видя удачно :) . То така и така е близо, та решихме да отскочим. Ходила съм няколко пъти в града на липите, но съм била много мъничка, за да помня каквото и да е. Още веднъж съм минавала в 7-ми клас май, на някаква екскурзия, ама и той ми е смътен спомен. Та сега мога да кажа с чисто сърце – очарована съм :) Много зеленина в центъра, просторна пешеходна зона, някакъв рок клуб, че даже и банда, която се говеше за концерт на някакво подиумче в центъра. Свежа  работа ;) .

Още две неща ме впечатлиха в Стара Загора – автомата за паркиране, каквито тук си нямаме – пускаш монети на машинката, тя ти дава билетче и си един спокоен човек. Не се главоболиш стигнал ли е sms-а за синя зона и тоя дето си си взел билетче то него, дали наистина работи за "Паркинги и гаражи". Чиста работа.

Другото нещо – огрооомен исторически музей. И то в доста странна и не типична, наклонена абе не като музей сграда. 4 Етажа история – от 6000 г. пр. Хр. до Втората световна война минават пред очите в подровбности. Особено ми хареса приземния етаж с останки и възтановки от времето на Древен Рим и Елада – всеки с вкусовете си, аз обичам антична история. :)

 

 

 

И така в късния следобед се приземихме малко след Пчелинските бани – на около 10-тина км от Костенец, по един път, който според gps-a го няма и се движите през полето. Е малко е спорно ама го има ;) . Настанихме се в хотела, за който аз имах известни подозрения поради разни не особено мили коментари из интернет пространството. Другото нещо, което ме попритесни беше, че ми казаха с почти 40 лв. по-ниска цена от тази на сайта им. Но понеже нямах особен избор – целокупният "беден" български народ беше решил да напълни де що види хотели и навсякъде другъде, където звъннах (а аз съм упоритичка и звънях на едно 30-тина места, поне) нямаше места. Оказа се обаче, че съм намерила страхотно местенце за почивка – чисти стаи, обзаведени със старинен привкус – ковано желязо и красиво изрисувани дървени мебели,

 

 

горещ минерален басейн навън, минерална вода и масажиращи душове в банята, вътрешен басейн. Изобщо много приятно място – особено плицикането нощем в топлата вода, докато се излежаваш в ръцете на любимото създание, зазяпан към небето в търсене на падаща звезда :) . Оф, замечтах се :) .

 

 

Та изкарахме един страхотен ден, начипахме се и на сутринта и потеглихме към София. На прибиране наминахме да видим Траянови врата – антична крепост (а и проход по магистралата). Останките от крепостта са също древни, като стоежа на магистрала Тракия :) ))-  от времето на римския император Траян. Освен един паметтник в чест на българските войни, загинали на тази крепост при битката на 17 август 986 г., когато разгромяват византийският император Василий II няма никава следа от поддръжка и тази историческа забележителност е трудна за откриване. Слава богу , има поне табели по лекинко разбития път. Дано някое умно културно министерство се сети да поддържа тези древни паметници по българските земи.

 

И така с най-различни приятни впечатления и хубави спомени завърши Гергьовденския трип. Сега седенето в офиса е малко нетипично, ама надеждата за петък крепи човека :) . Замечтавк :) ))

Posted in Trips | 3 Comments »

Ниш

February 17th, 2010

 

 

 

 

Днес съм се събудила в някакво креативно настроение и реших да разкажа за още един скорошен трип, че и без това започнаха да се натрупват. Идеята се зароди по любимия ми начин, сиреч седяхме си, един приятел каза " Хайде да идем в Сърбия", аз казах " Ми ок, хайде да кажем на другите"  и… отидохме :) Та така зародената идея се реализира в една неделна утрин преди две-три седмици. Таргета – "един манастир до границата", причнина "ходи ни се някъде", натежал аргумент "не съм излизала в чужбина". С тази оценка на ситуацията, паспортите и двама приятели, и естествено без нито един динар се запътихме към границата. Макар с малко нежелание (правопропорционално на нежеланието ни да им дадем някое и друго евро) братята сърби ни пуснаха да влезем на тяхна територия. И така, ето че милост моя получи първия си печат в международния паспорт, мина граница за първи път и се озова в Сърбия. И… разбира се нищо кой знае какво ново не произтече от това. Продължихме си по същия път, със същите къщи, само се добавиха различно написани табели и някой и друг автосервиз в повече (броихме ги до 34-тия :) .

Но нека се върна на таргета – "един манастир до границата", всъщност е Погановския манастир, малък живописен манастир в близост до ждрелото на река Ерма в сръбската и част. Ходила съм няколко пъти на ждрелото на Ерма у нас, невероятна красота. Това в Сърбия е доста по-дълго, пътя се вие през него по доста опасен , особено ако си зад волана, има странни полутунели и изобилие на красиви гледки.

За манастира – наистина много красиво местенце, малък параклис, който погледнахме, купихме си по картичка и си тръгнахме. С две думи отидохме, видяхме, пипнахме. И понеже това се случи в към 11:30, а имахме цял ден пред себе си решихме да се разходим до Ниш. Защо ли? Ами не за някаква величайшая културна цел, както може би сте си помислили, а за нещо много по-човешко – храна :) . Пътя до Ниш също минава покрай река – Нишава. И също е осеян с тунели, по мои спомени 13 на брой. Колкото до самия град, нищо кой знае какво различно от българските градове. Намерихме си доста бързичко един ресторант – " Стара Сърбия". Цялостно изглеждаше добре, даже малко по- лъскаво отколкото се предполагаше. За сметка на това цените не бяха високи, а обслужаването на доста високо ниво, сервитьора даже се постара да говори с нас на английски като се установи, че българо-сръбския не му върви особено. Скоро ни сервираха – огромни плескависи (също важен таргет за деня,) пържени картофи и страхотна, потна, студена бира, при това евтина. Какво му трябва на човек (както обичам да казвам :)

След обяда поразгледахме Ниш – нищо кой знае какво, нормален средно голям град. Особеното – нищо, ама нищичко не работи в неделя. Това е престъпление! Не може да няма един сувенир откъде да си купи човек. Обиколката из града – минахме по пешеходната зона, прекосихме реката, за да видим старинната крепост от римско време, после съборена и изградена отново от мюсюлманските завояеватели (това ми го каза една любезна кака в единствения работещ магазин, откъдето си взех картичка). За мое съжаление не можах да си задоволя потребността да си купя отварачка – сувенир, но ще го преживея някак. За тези, които не знаят – събирам отварачки от различни градове, така културно, ако някой ходи някъде и се сети за мен :)

Пребиваването в Сърбия завърши с инфарктно червената зона, в която си седеше стрелката на горивото, липсата на бензиностанция за една "крааатка" дестинация от 40-тина километра, липсата на динари, които както казахме не се бяхме сетили да си обменим преди да тръгнем, а тези, които успяхме да обменим по пътя похарчихме през деня. В крайна сметка се прибрахме по живо, по здраво, без да се налага да бутаме колата или да тестваме  любезността на чичковците в многото автосервизи по пътя, за което искрено благодаря на щастливата звезда, под която съм родена :)

Posted in Personal, Trips | No Comments »