Напоследък с половинката все повече започваме да се притесняваме за влечението ни към ориенталските култури. Не само заради това:
Е и заради това 
Но и заради любовта ни към наргиле, суши, арабски сладки и тнт. Но в крайна сметка въпроса винаги може да се разреши с преместване някъде на изток, аз си имам нинджа фейс, а както е явно Марио е напълно неразличим от местните . Тоя офтопик за начало всъщност предшества разказа ми за едно пътуване, което по стечение на обстоятелствата и разните протести и неуредици в Гърция ни заведе в Истанбул – един град съчетание на много култури, народи, история, котки и какво ли още не. Историята е простичка – не съм търсила хотели и прочие, влязох в първата турстическа агенция (под офиса ми) и попитах какво предлагат. Колебаех се между популярните дестинации наоколо – Гърция, Орхидското езеро, Замъка на Дракула и Истанбул. Първоначално не се бях спряла на него, понеже ми се видя доста ходене за 3 дни (а както знаем ходенето е противопоказно за програмист), но няколко дни преди пътуването се оказа, че всъщност е единствената ми опция. И така на 27 вечерта потеглихме снабдени с няколко карти от гига въодушевения ми шеф и разказите и препоръките на няколко наши познати. По принцип бях закупила екскурзията от "Прометей тур", но всъщност пътувахме с техен партньор – "Денис Травел". С качването в автобуса екскурзоводката започна със следните думи " И сега да поздравим нашият шофьор Цанка!" – мисля, че някъде тук нещо в Марио се сви Трябва обаче да признаем, че Цанка освен, че беше забавна и мила, караше доста добре и сме си живи и здрави у дома, за което и благодарим. Няколко часа след тръгването ни раздадоха програмки за идните дни, които щяхме да прекараме в Истанбул. За моя голяма изненада те се различаваха доста от предварително получената програма, което доста ме ядоса, защото объркваше плановете ми да имаме един изцяло свободен ден, независимо от групата. Освен това престоя ни в самия град се съкращаваше, заради задължително ходене до някакъв мол (WTF!). След като попитах се оказа, че всъщност всички освен нас са закупили ваучери пуснати от "Денис Травел" в един от групоните – dalavera.bg и реално програмата е различна, защото са заплатили значително по-малка сума и явно
а) таргет групата беше друга (имаше 3 посещения на разни места за пазаруване, което липсва в моята оферта) и
б) всичко в самия Истанбул се плащаше доста солено.
Искам да отбележа, че ние си изкарахме супер, просто не получих точно това, за което бях платила, което по принцип има навика да ме вбесява. И то при положение, че бях изискала договор, на който да бъде специално отбелязано, че програмата трябва да се спазва.
Всъщност основната причина, по която разказвам това е, че по принцип аз не бих взела ваучер за почивка от групон сайт, особено когато се отнася за излизане от сраната. Обаче както видяхме, хората с ваучери получиха същото като нас и реално автобуса и хотела, което беше основното включено си бяха напълно наред. Доколкото виждам тия дни има пусната пак такава оферта за скромните 99 лв. – път и 2 нощувки, така че ако някой има желание да се разходи до този наистина много красив град, може спокойно да се възползва, вместо да дава двойно повече пари, както направих аз 
(http://www.dalavera.bg/726/istanbul-istoriya-i-tsvetove-99-lv-za-2-noshtuvki-zakuski-v-hotel-3-i-strahotna-organizirana-programa-za-8-mi-dekemvri-vmesto-za-198-lv-50-otstapka)
Май е време да се върна към разказа ми за Истанбул. С някоклко спирания по трасето в 7 часа сутринта най-сетне бяхме пред хотела. По щастлива случайност получихме стая веднага и тупнахме да спим за следващите два часа, преди да започне програмата. Първата част от нея – пешеходната разходка обикновно е включена в цената на самата екскурзия и позволява да се видят повечето известни забележителности на града, които са доста близо една от друга. Аз бях поприлистила няколко пътеписа и картите, но това така или иначе се обезсмисли от екскурзовода ни, който доста обширно ни разказваше за повечето забалежителни монументи по пътя. Истанбул е съчетал в себе си истoрия от Рим, Византия и Османската империя – има ужасно много за гледане и научаване за него. След излизане от хотела ни в квартал Лалели (където обикновено са хотелите резервирани от бг агенциите) посетихме последователно университета, Капалъ Чарши – най-големия закрит базар в града, Хиподрума, Синята джамия, Египетския обели,. Змийската колона и т.нар. Германски фонтан. Няма да описвам всяко едно от тези неща понеже за тях има достатъчно информация из нета. Основният ни извод от тази обиколка е, че беша наистина впечатляващо, Синята джамия е огромна и особено вътре уникално красива (както и гледката към нея от страната на Св. София). Другият ни извод е, че не обичаме да търчим след екскурзовод Мисля, че поне за мен нещо в 3-те часа разкази за политика, история и прочие, за разходка, която се минава за 30 мин., просто убива целия ефект на това, което разглеждам. Много е възмжно да е породено от факта, че вече бях изчела доста по темата, но все пак сме замислили следващо ходене в Истанбул, при което да обикаляме сами, за да не се налага да бързаме и да губим по толкова време в седене пред някой паметник.
След като приключи безплатната част, групичката ни беше разпусната за свободно време, с изключение на тези, които си бяха платили да видят Св. София и Топкапъ (двореца на османските султани до 1856, когато е построен Домалбахче Сарай). Тук искам да отбележа нещо друго, важно за хората посещаващи Истанбул с организирана екскурзия – ориентацията в града и по дестинациите хотел – забележителност – хотел е много лесна – има една трамвайна линия, трябва ви само да запомните името на спирката, на която ви е хотела, евентуално карта, за да си визуализирате маршрута и познания по някакакъв чужд език, макар че и на български сигурно ще се оправите. Казвам това, защото бг агенциите предлагат редица турчета из града, които са доста солидно заплатени и според мен тотално незаслужаващи си парите. Основната причина за това е, че билета за трамвая струва 2 лири, с него можете да идете почти навсякъде, а цените които бихте платили за вход на самото място, което искате да разгледате са значително по-малко отколкото с предложенията на агенцията. Пример: разходка с корабче по Босфора от агенцията – 17 евро, а ако отидеш и св качиш сам на турско корабче – 12 лири + 4-те лири в двете посоки с трамвая (за информация една лира е около 0.80 ст. в момента, сами можете да си сметнете разликата). Ние нямахме особено желание да влизаме в Св. София и Топкапъ, след 10 часа път и 3 часа обикаляне. Погледнахме ги отвън и се отправихме да намерим най-важното, за да е престоя ни наистина приятен – автентично турско кафене с наргиле. След едно любезно нарисувано на салфетка обяснение от сервитьора в ресторанта, където обядвахме, успяхме да открием нашето място – Çorlulu Ali Paşa Medresesi, което ни беше препоръчано от Све, за което сме и искрено благодарни. Удоволствието да седнеш да пиеш тръпчиво-сладкия турски лимонов чай и да пушиш наргиле след цял ден обикаляне е неописуемо. А чая е направо божествен. Както и самата обстановка разноцветните лампи, дивначетата, служителя, който ловко минава между масите, с менче пълно с въглени, за да добавя на наргилетата на посетителите. Всичко се изпълнява с учудваща бързина при положение, че заведението е почти винаги пълно. Пълно, колко да е пълно – "няма места" не съществува в турския речник – един клиент е помолен да се премести, от някъде се появява малка шарена масичка и вече има място за още едни посетители. Едно известно време просто седяхме, блажено пушещи ябъко-ментовия аромат и наслаждавайки се на атмосферата. Един град, особено град с толкова различна култура трябва да се почувства и това не става с ходене в редичка и слушане на факти. За нас основния спомен от Истанбул ще си стане това заведение, което посетихме още няколко пъти до края на престоя ни. Даже явно правехме впечатление на местни с броениците, които Марио донесе от Саудитска Арабия
Общо взето в пушене на наргиле, търсене на храна и разходка мина времето ни до единствената екскурзия, която записахме – тази до Домалбахче Сарай (последния дворец на османските султани, днес музей, изключително творение на архитектурата), която взехме, защото се опасявахме, че без екскурзовод няма да можем да влезем. Посетихме двореца на втория ден на обяд. Домалбахче е нещо, което трябва да се види – величествен е по един начин, който надали мога да опиша. С огромните си порти, с фонтана с лебедите, със симетрично подредените украси и предмети из него. Разгледахме няколко зали с различни предназначения – за чакане на аудиенция, за аудиенция, за почивка. Всяка с мебели в различен цвят и полилей в същите багри. Видяхме картини на известни личности, сътворени от велики за времето си художници и се полюбувахме на гледката към Босфора от малките прозорчета с цветно стъкло. На тръгване видяхме най-големия полилей в балната зала на двореца, в която някога султана е приемал важнит си гости. Тази зала, която с големината си малко изкривява усещането за 3D и 2D пространството, в днешни дни се ползва за големи международни конференции като Г20, балове и тържества.
След тази екскурзия си направихме кратка разходка около моста Галата. Ядохме сандвичи с риба, които ми бяха препоръчани. Продават се директно от корабче до брега и представляват риба в хлебче с лук и наистина са доста добри (ако обичате риба и лук де). После минахме през Египетския пазар, който общо взето е луда блъсканица на много хора – купуващи и продаващи разнообразни стоки, по едни сякаш безкрайни малки улички. Лично на мен това ми докарча клаустрофобия или както там се нарича фобия от много хора на тясно място. Когато успяхме да се измъкнем към трамвайната спирка аз се бях уредила със страхотен бял суичър за 15 лири, а половинката с доволно голям дюнер, така че все пак и търговията не подминахме На път за хотела се отбихме при ей тия вафли (гофрети според мен), които се оказаха уникално вкусни, ако някой знае къде в София може да се намерят, ще се радваме да сподели:
Вечерта ни разбира се приключи в Çorlulu Ali Paşa Medresesi., където си дадоха да пушим The Nargile-то:
Последния ден от пътуването ни мина в ходене до мол – Форум (нищо интересно) и минаване през Одрин на път към България, където имахме твърде малко време и видяхме джамията Семилейме само отвън, но поне успяхме да си намерим кафене с наргиле и храна и да оползотворим престоя.
В заключение искам да кажа, че Истанбул определено не е град, който може да се види за един уикенд. Освен многото забележителности, които предлага, човек наистина трябва да има врме да се разходи, за да усети самата атмосфера. Затова и ние стигнахме до извод, че ще го посетим пак. Така и не успяхме да хапнем в някое традиционно турско заведение, ядохме само някакви неща на крак. Не се качихме на корабче и не тествахме един ресторант с наргилета, който ни препоръча един местен почитател на water pipe. С две думи имаме запланувани неща за правене там. Така че поне за нас това беше един много хубав трип, който имаме намерение да повторим
.jpg)
