On the road

 Inspiration moment : Distorted Eletric Field

Обичам да пиша. За мен е изразяване на емоция, на откровение, на желание, на всичко, което няма кому да кажа. Но не мога да пиша без песен. Всеки пост си има песен. Парче, което въртя от начало до край, хиляди пъти, изтисквам думите от него, чувството се преплита със звука. Не мога да пиша ако свърши песента. Ако свърши песента лебеда на музата умира. Изсмуквам от музиката живота, като сока от парченце зрял, сочен, напоен с лятото плод.

Той обича да ми свири. Влага в музиката си оная емоция, която аз влагам в писането. Слушам как мелодията се лее наоколо и се опитвам да се абстрахирам от това, което си представям аз. Опитвам се да погледна през неговите очи. Да видя какво го е вдъхновило. Да попия чувството.

Не разбирам от ноти, нямам музикална дарба. За мен музиката му е усещане. За мен нотите не са до, ре, ми, фа. За мен са онази, с която казва, че ме обича, онази, че му липсвам, онази, която изразява колко е щастлив. Не разбирам музиката, като музикантите. Разбирам я със собсвените си видения.

Обичам да затворя очи и да слушам как се леят акордите. Да оставя съзнанието да ме отведе в онова състояние преди съня, когато не знаеш сънуваш ли или мечтаеш. Когато песента може да задържи и да направлява съня. Когато съзнанието ми търси пътя към него по слух. Да се рея. Обичам да се слея с музиката му.

Всеки пост си има песен. Всяка негова импровизация си има пост. Без значение дали е написан на хартия, почувстван в сърцето или преживян в съня. То е просто сън в неговия сън. Мечта за ръка с неговата мечта. Любов  сгряваща нашите сърца.

Този пост участва в седмичния Blog Challenge. Класирането се определя на базата на броя коментари и гласове в Svejo и TopBlogLog, така че ако ви е допаднала интерпретацията ми можете да гласувате както намерите за добре.

Чувствам се особено щастлива днес. Спала съм 4 часа- идеална доза, свършила съм си работата вкъщи, изкъпала съм се. Имах време да се насладя на чая и закуската. Даже ходенето в снега до офиса не е проблем. И ме потупаха по главата, че съм изобретателна и с малко успех днес ще си свърша работата и после ще почивам. И сега стоя и пия огромна чаша с черен чай (не, не ми липсва кафето, което не бива да пия в момента заради постите, добре ми е), наслаждавам се на топлината в офиса, на добре свършената работа, на снежната красота навън…

И си пуснах това :

…Наскоро казах, че това е най-красивия начин, по който са ме будили някога. Просъница, в огромно уютно легло, топла ръка нежно спускаща се по гърба ми. Тихата мелодия от телефона е предназначена за събуждане, но по- скоро ме предразполага да се притисна още повече до горещото тяло до мен. Да почувствам  всяка точка на допир и да се разтопя от удоволствие. Прегръщал ли ви е така любим човек? Така че да искате да му дадете цялата си душа и да почувствате неговата,  да влее топлина във вените ви, да усетите горещия му дъх по извивката на врата си… И тихото, толкова силно зчучащо в сутрешния сумрак "Обичам те".Ако знаете за какво говоря ще разберете… Ако не представете си най-хубавия си спомен и се усмихнете и нека очите ви блестят от щастие като моите.!

Днес е един прекрасен ден

Не обичам зима и никога не съм обичала. Мразя студ и киша и неуредената и непочистена, кална София. Но един ден преди много време реших, че е значително по-красиво да отдавам внимание на нещата, които обичам, затова ще разкажа защо обичам декември.

Обичам декември заради топлата чаша капучино с канела, заради многото празници, заради рождения ми ден и ако щете заради коледните премии. Заради усещането за многото щастливи хора, които търсят украса и подаръци. Ще кажете, че съм романтична и наивна и това всъщност са същите отегчени хора, които срещам ежедневно по улиците. Може да сте прави, може и да го знам подсъзнателно, но този месец искам да си позволя да вярвам, че са като мен. Че изпитват същото удоволствие, когато купуват подаръци за  близките си и си представят усмивките им. Когато отделят време на най- малките детайли, за да вложат в тях парченце любов. И не, не искам да мисля за простотията и циганията по коледните базари- искам да виждам светлините и усмивките. Искам да е един по-добър месец за всички, изпълнен с ония безценни моменти, когато си с любимите си създания. Искам в забързания ми живот да има  време за дълго протягане сутри под завивката и коледни лампички. Да мога да си позволя ден за мързел, за коледни филми и смачк .

И не на последно място, да имам време да си спомня какво се случи тази година. Защото, Бог ми е свидетел, не знам. Нямам идея какви ги свърших и искам да си спомня, защото спомените са най-ценното ни, а аз съм на път да забравя. 

Та от днес се отдавам на магията на Коледа и ще гледам на студа навън с усмивка. Винаги мога  вместо сив, смръзнал се паркинг да виждам коледните лампички и да се грея на топлината на миниатюрния свещник дядо Коледа, нали?