По случайност и едни доста евтини самолетни билети тази година реших да спра да чакам и да отида да видя как живеят хората в някоя нормална европейска държава. И така резервирах билети, изпечатах карти, намерих сносен хотел и с половинката се отправихме на пътешествие преди няколко дена. Особено полезен ми беше един пост от Блога на Юруков и туристическия сайт на Болоня, където може да си създадеш маршрут с обектите, които искаш да видиш в града.
Полет:
Не бях пътувала със самолет, на няколко пъти ми се размина през последните години, та ми беше малко притеснено и доста интересно. Е, интересно е първите 20 минути 
После достигнах до заключение, че няма за какво да се тревожа- ако ще се мре поне е сигурно, че ще се мре, ако не – супер, и в двата случая не мога нищо да сторя. Така спрях да зяпам полюшващото се крило на голямата птица и спокойно стигнахме във Форли.
Перипетии:
Бяха ми обяснили, че Болоня, което беше реалната ни цел, е на съвсем мъничко разстояние от летището, на което кацат полетите на WizzAir. Е оказа се час търсене на автобус за гарата, 20-тина минути в него, половин час чакане на влак, час във влака и много лутане докато намерим хотела. Като цяло идеята беше, че има аеробъс от летището до гарата, но той бил веднъж дневно(обикновено сутрин) така че няма смисъл да го търсите. Има друг, нормален градски автобус, №2, ще ви кажат, че не ходи на самата гара, не им вярвайте. Ходи на 300 метра от нея, не е проблемно, а и другия вариянт е такси за 11 евро . Въпросният автобус май има някакви билети, но не знам колко струват понеже и двата пъти шофьора нямаше и си пътувахме free, той каза, че е на негова отговорност . На гарата се ориентирахме лесно с помощна та едно момиче, с което се запознахме. Влакчето до Болоня беше симпатично, в Италия повечето влакове са климатизирани, сравнително чисти и удобни. Билета е околко 5 евро, няма дата и час на самия билет, само дестинация така че трябва да се завери преди пътуването на една жълта машинка на гарата. Другото, което ме впечатли беше наличието на машини за напитки и някаква лека храна – два броя, както и една машина за сладолед и това на всеки перон, за съжаление невъзможен лукс в България. Признавам, че ги зяпах като невиждала, даже си взех някакъв чипс, за да видя как работи
След пристигането в Болоня се отправихме към заветния хотел. Само че се оказа малко по-трудно отколкото предполагах. Автобусите са удобни и минават често, билетчето – 1 евро за 60 мин се взима от машинка в автобуса. Обаче ние нещо не уцелихме спирката и се лутахме колко 2 часа по едни много симпатични кръстовища без пешеходни зони. В крайна сметка го открихме. Хотел Fiera, който запазих през www.hostelworld.com е симпатичен, малко старичък хотел. През този сайт нощувка + закуска беше 15 евро на човек, доста скромно за Италия. Иначе си имаше всичко спалня, баня, телевизор, климатик (от преди Втората светона, но климатик). Хората бяха мили, дадоха ни адаптер за нашия стандарт на контактите, закуската беше пекрасна, изобщо доволна съм, въпреки шума от оживената улица долу и скърцането на допотопния климатик. Повтарям цената беше толкова през hostelword, през други сайтове съм го виждала на по 20 + евро. Така е за повечето хотели и хостели, зависи от договорите, които всяка компания е сключила с тях, така че се оглеждайте внимателно при резервации.
След кратка почивка и душ се отправихме към центъра на Болоня, макар че вече беше късно. Видяхме главния площад, около който са повечето забележителности, но само отвън за съжаление. Хапнахме от невероятния италиански сладолед на Via San Stefano, няма нищо общо с "италианския" сладолед тук. Набелязахме си цел за следвашия ден-двете най-известни кули в Болоня, едната от които е отворена за посетители, но работи само до 6 след обяд и се прибрахме с намерение да станем рано и да видим повече неща на втория ден.
Ден втори:
Сутрин в Болоня – 25+ градуса, аз – безумно щастлива, Марио – нацупен понеже му е топло. И отново – автобус, влак, автобус. Цел- Равена и плажовете покрай нея . Но този път вече знаехме кое, къде, как, поне горе-долу. Стигнахме на плажа в последното преди пристанището селце – Marina de Ravenna, където се попекохме 2 часа. Заключение са морето – много мръсно. Може би заради течениято, силния вятър и близкото пристанище, но водата влачеше клони и всякакви болкуци. Не ни хареса никак и скоро си стегнахме нещата и се върнахме в Равена, за да видим нещо и от нея. Равена е малко градче, за сметка на което много красиво. Хората си живеят в едни малки 2-3 етажа къщички с градинки. По центъра, също както и в Болоня има много исторически сгради, повечето от средновековието. Създава много спокойна и ведра атмосфера. Посетихме само Teatro Algieri, Tombo di Dante и Музея на мозайките, не сме влизали в последния заради ограниченото време.
С малко повече късмет успяхме да се върнем в Болоня навреме, за да се качим на кулата от която се открива страхотна гледка към целия град. Билетчето е 3 евро, стъпалата 498, ако сте със слабо сърце и ужас от високи, тесни стълби не е за вас . Извод – заслужава си, макар че в канската жега в Италия качването не е най-приятното нещо на света.
До края на вечерта обиколихме още веднъж центъра, наснимахме всичко отвън, влязохме и в Basilica de San Stefano и напазарувахме от един супермаркет. Доста по-евтино е отколкото тук. Една бира, някаква тяхна марка беше мисля, е околко 80 цента, като бутилката е 0.660 l. О, щях да забравя пихме по един коктейл на "aperativo"- нещо като хепи ауър от 6 до 8 по баровете – взимаш си пиене и получваш някаква храна с него. Беше приятно и явно е доста популярно, баровете по малките улички бяха пълни с хора от всякакви възрасти, които бяха седнали на по чашка.
Ден последен:
Автобус, влак, автобус, самолет, такси – вкъщи .По пътя се запознахме с една учителка по музика, на която помогнахме с багажа. Срещнхме познати бълагри, с които прекархме много интересно времето в самолета, разказвайки си за пътешествието из Италия. Изобщо всичко беше страхотно. И тогава се върнахме в България…
Мне, не си мразя страната. И въпреки че се влюбих в Италия, не е заради страната. Не е за уредената им инфраструктура, заради малките им къщички с подредени градинки, заради красивите средновековни замъци или огромните катедрали. Заради хората е. Хората са мили, спокойни, вежливи, излъчващи някаква доза интелект и изтънченост. Хората помагат. Като се обърнете с въпрос не ви гледат лошо, а обясняват. Ако не знаят се обаждат на някой познат, за да ви упътят. Хората се извиняват ако ви бутнат, не ви газят. Хората не гледат да ви прецакат на всяка крачка. От тях струи спокойствие. Карат си по малките тесни улички с техните колелца с кошници, които знаят че ще намерят на място като се върнат да си ги вземат от паркинга. След работа сядат на същите тия улички да пият коктелче или на площада да погледат филм на лятната сцена или на някой фонтан да полслушат уличните музиканти. Размотават се вечер с късичките им малки дрешки и са усмихнати. Слънчеви, спокойни хора в една слънчева, нормална страна. И да, когато лелката на летището ме прегази, за да стигне преди мен на гишето се сетих, че е българка. Не намирам нищо очарователно в това. Отвращава ме. Отращава ме липсата на възпитание, на учтивост, на ителигнтнст над тая на мекотело. Отвращава ме кича, превзетостта, наглостта. И колкото и да ми разправяте, че България си заслужава заради хората, позволете ми да не се съглася. Не си заслужава, те в бошлинствто си не са хора.
P.S. Тук са всичките снимки от трипа София-Болоня
.jpg)
