On the road

Аспарух и Марио ме поканиха да пиша в поредния блог мийм озаглавен "Как чета?". Лично аз нямам особени навици за четене или както там се казва, чета когато мога и където мога, но съм се опитала да отговоря на поставените в тази игра въпроси. Четете повече и с удоволствие

Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Зависи, когато съм гладна, хапвам нещо с книгата в ръка. Няма да седна да вечерям четейки, макар че съм го правила като малка. Понеже смяташе, че пропилявам много време в четене, а не в писане на домашни, баба не даваше да чета. Тогава четях на масата докато ям или се заключвах в банята. Сега избягвам да го правя, по-скоро хапвам бих хапнала нещо като солети или пуканки, нещо към което просто да протягам ръка и да докато чета.

Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Със сигурност нямам любимо питие за книга, ако това е целта на въпроса . Обичам да чета сутрин докато си пия кафето, разсънвам се и започвам деня с ведро настроение, но по това време чета повече блогове отколкото книги. Вечер понякога пия чаша вино и или биричка като чета, но ако книгата ми е интересна избягвам, за да не заспя

Q: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Не си отбелязвам нищо. Даже наскоро установих съществуването на книгоразделители. Обикновено помня страницата или горе-долу по размера на книгата, мястото където съм я затворила. Колкото до оттбелязване на пасажи, никога не драскам по книги, помня каквото ми е интересно. Или помня приблизително къде съм го видяла.

Q: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Предимно художествена, напоследък преобладава фентъзи – Пратчет, Мартин и тнт. Освен това обожавам историческа литаратура, поезия. Чета и нехудожествена литература, по-скоро свързана с учене – икономика, стопанска история и други подобни.

Q: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Зависи къде съм и колко е интересна книгата. Има книги които "захапвам" и толкова. Тогава чета като в умопомрачение – единствената цел е да се отвори книгата и да се върна в разказа. В такива случаи не пускам освен ако книгата не свърши или няма някаква много критична причина, която налага да я оставя. Из пътуванията ми насам натам също чета и тогава обикновено се налага да спра по средата на главата, но няма как.

Q: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Ооо и още как. Дори по-скоро ако книгата ме дразни. Има автори, на които изчитам една книга на "един дъх", а следващата не ми допада и я захвърлям на втората глава. Случвало се е да се насиля да прочета книга, която не ми е по вкуса – не е особено добра идея

Q: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Предимно чета литература на български, а чак толкова непознатите и странни думи в българския езин са обяснени под линия. Когато става дума за чуждоезична литература проверявам думи само ако става въпрос за нещо с учебно съдържание, художествената литература се чете по-лесно и дори да не знам някоя дума, тя се подразбира от текста.

Q: Какво четеш в момента?

Ооо, ами труден въпрос . Препрочитам "Qvo vadis" на Сенкевич, чета последната книга от поредицата "Vampire diaries" на английски. От една година не мога да мръдна от средата на последния том на поредицата "Песен за огън и лед" , но конкретно нея ще се наложи да я дочета в името на следващата. Не съм дочела "Пътеводител на галактическия стопаджия", който също ми е интересен, но не ме грабна достатъчно. Влача и едно книжле на Пратчет в чантата си. Та доста неща .

Q: Коя е последната книга, която си купи?

"Vampire Diaries The return: Nightfall" запалих се изключително много по тази поредица, изчетох всичко на български  за една седмица, сега чакам да излезе следващата.

Q: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Явно не съм

Q: Имаш ли си любимо място/време за четене?

Вечер/сутрин в леглото и навсякъде, и по всяко друго време

Q: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

И двете стига да са завършени. Много мразя поредица, която ми е станала интересна, последната киига е свършила загадъчно и увлекателно и се оказва, че трябва да чакам някой да напише следващата.

Q: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Имам си любима книга – "Qvo vadis", която бих препоръчала на всеки, но всъщност обичам толкова много книги, че надали има такава, която бих препоръчвала на всички. Същото важи за авторите.

Q: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

По поредици обикновено, също и по автори. Все още не съм особено свикнала с електронния четец, но и там са по автори.

Днес, докато се протягах на ставане от топличкото легълце, някак си се сетих за поканата да се включа в тази блог щафета. Те тия покани напоследък валят като из ведро, но аз освен, че не смогвам да пиша по всичките, за някои даже не разбирам, че са ме поканили. Някъде дълбоко в съзнанието мми  обаче беше останал споменът за поста на Диди по въпроса и реших, че е време да отговоря на поканата.

Един свеж ден е в ставането рано, преди изгрева. Обичам да гледам как изгрява слънцето, обичам дните със синьо като лазур бебе и малките, пухкави бели облачета, обагрени в розово от зората. Обичам изгрева и да усещането за изпълнения с живот свят наколко, разбущащ се, протягащ, се в стремежа си към новото начало. Обичам да осъзнавам щастието, че съм тук, че съм млада и здрава и мога да усетя прекрасното чувство да се протегнеш сутрин.

Един свеж ден е в горещия  дъх по врата ми и топлата целувка за добро утро. Прегръдка, закачливо плесване и малко спорт за закуска. Доза смях, топлина, оттенък страст, щипка любов – идеалната рецепта с точния човек.

Един свеж ден е в горещите струи вода, когато вляза под душа. В топлината и свежестта, с които ме зарежда, в изтръпването, когато притичвам през хладната още стая, за да се облека.

Един свеж ден е горещата, горчива глътка кафе на крак, пред огледалото, докато се приготвям да изляза. В музиката, която се лее от колоните зад мен, макар че много добре познавам мелодията, и ме кара да подскачам, да си тананикам, макар че не ме бива или направо да си пея на глас, за ужас на околните.Даже и в нервното потропване до вратата, което ме подсеща, че пак закъснявам, но не ми пука особено.

Един свеж ден е излизането навън. Хлания полъх на утринния вятър, топлите слънчеви лъчи и ароматът на цъфнал люляк (нямам никаква идея защо точно люляк). Животът, ритъмът на разбуждащия се град, който те повлича във вихъра си.

Един свеж ден е просто радостта, че съм жива и имам цял нов ден пред себе си.

 Inspiration moment : Distorted Eletric Field

Обичам да пиша. За мен е изразяване на емоция, на откровение, на желание, на всичко, което няма кому да кажа. Но не мога да пиша без песен. Всеки пост си има песен. Парче, което въртя от начало до край, хиляди пъти, изтисквам думите от него, чувството се преплита със звука. Не мога да пиша ако свърши песента. Ако свърши песента лебеда на музата умира. Изсмуквам от музиката живота, като сока от парченце зрял, сочен, напоен с лятото плод.

Той обича да ми свири. Влага в музиката си оная емоция, която аз влагам в писането. Слушам как мелодията се лее наоколо и се опитвам да се абстрахирам от това, което си представям аз. Опитвам се да погледна през неговите очи. Да видя какво го е вдъхновило. Да попия чувството.

Не разбирам от ноти, нямам музикална дарба. За мен музиката му е усещане. За мен нотите не са до, ре, ми, фа. За мен са онази, с която казва, че ме обича, онази, че му липсвам, онази, която изразява колко е щастлив. Не разбирам музиката, като музикантите. Разбирам я със собсвените си видения.

Обичам да затворя очи и да слушам как се леят акордите. Да оставя съзнанието да ме отведе в онова състояние преди съня, когато не знаеш сънуваш ли или мечтаеш. Когато песента може да задържи и да направлява съня. Когато съзнанието ми търси пътя към него по слух. Да се рея. Обичам да се слея с музиката му.

Всеки пост си има песен. Всяка негова импровизация си има пост. Без значение дали е написан на хартия, почувстван в сърцето или преживян в съня. То е просто сън в неговия сън. Мечта за ръка с неговата мечта. Любов  сгряваща нашите сърца.

Този пост участва в седмичния Blog Challenge. Класирането се определя на базата на броя коментари и гласове в Svejo и TopBlogLog, така че ако ви е допаднала интерпретацията ми можете да гласувате както намерите за добре.