On the road

Нещо съм се бъгнала. Болна съм или поне се чувствам болна на етапи. Времето е едно такова, есенно. Хич не ми е юли. Искам юли! Искам слънце, топлички галещи лъчи. Искам да съм на море и да се събуждам от шума на вълните. Искам да ида на почивка, на която да не ме безпокоят с глупости. Вече не мога даже да се отпусна и да се наслаждавам като ида някъде. Свикнала съм времето ми да е разчетено до последната секунда. Полежавам си покрай басейна, например, и непрекъснато поглеждам часовника, все едно някой ме гони. Не се наемам да определям кое е нормално, но за мен това не е нормално. Гледам само пътя между нас и офиса – сив път, сив град и сиви хора. Гадни, мъчнички, коварни човечета. Като съм наред и времето е наред някак успявам даже да ги харесвам и обичам. Сега ме дразнят. Всичко ме дразни. Не искам кой знае какво все пак. Имам простички желания. Не искам вила на Хавайте или да стана милионер на 25. Благодаря, дръжте си желанията и си хабете здравето за тях. Искам само малко спокойствие, уют и тишина. И мъничко любов сгушена помежду им. В крайна сметка искам невъзможно много, нали?

Мне, никой не съм пребивала (почти) и намерение нямам. Снощи обаче по покана на Божидар се включих в едно организирано от него мериоприятие, за да се науча какво да правя ако някой се опита да пребие мен. Не съм фен на разните  бойни спортове/изкуства, аз съм спокоен човек, принципно. За щастие не ми се е случвало и някой да ме нападне. Но нека бъдем реалисти, дори да не ни се вярва, на всеки от нас може да се случи да бъде притиснат на улицата, ограбен, изнасилен или нещо подобно. "Чук-чук" на най-близкото дръвце да не се слува никога… И все пак нека приемем, че се случи. Какво ще направите? Лично аз казах, че ще се обърна и ще бягам панически. А може и просто да мигам. Или да се паникьосам. или и трите. Но със сигурност няма да ми хрумне да направя нещо или ако ми хрумне не съм убедена, че ще е особено ефективно. Ето тук се намесва Крав Мага – израелска система за самозащита при нападение. Повтарям – при нападение! Крав Мага предполага, че ние сме в ролята на жертва и се основава на естествените реакции на човека, когато го изненадат и нападнат. Разработена за оцеляване на израелските войници тази система е изключително ефективна в такива ситуации. Освен при ръкопашен бой има и модули за обучение ако сте заплашен с огнестрелно или хладно оръжие. По нея могат да се обучават всички, не изисква физическа подготовка или някаква особена сила. Идеята е да отблъснете нападателя, да го изненадате с това, че отвръщате и той да ви остави на мира или пък евентуално да си осигурите пространство за бягство. И така да се спасите. Да си спасите не само портфейла понеже нападателя ви може да не иска само това…

Колкото до личното ми усещане за Крав Мага – интересно, наистина ефективно и не особено изтощаващо. Никога не би ми ми хрумнало, че мога да реагирам ако ми опрат пистолет в гърба. Е след една тренировка още не ми хрумва.:) Но пък ми показаха, че с малко постоянство мога да се науча как да се опазя в такава ситуация. Имаше само един проблем в цялата работа – групичката ни беше малка и само от познати. А все някой трябва да играе нападателя нали? Та, за да се упражнявам трябваше да удрям по не особено приятни места Майк Рам. Майк, съжалявам! Наистина не исках да те удрям Пък и как да млатиш Майк, той със сигурност не изгежда като the bad guy. Надявам се, че като направят курсове в скоро време ще сме повече хора и ще има някой не-симпатичен (me потрива ръчички:)

В крайна сметка нашата малка група снощи погледна една такава бойна ситуация от малко по-различен ъгъл. Не през очите на безпомощната жертва, която ще се остави на съдбата, а със знанието че можем да противодейтваме. А всъщност ключето за развръзката е точно в тази малка частица съзнание, че вече не се приемаш за безпомощен.

Какво да кажа – същото място, на същата дата, донякъде същите хора, но различна ситуация Когато миналата година отидох на екскурзия с НБУ за първи път не си и представях, че тя така ще промени живота ми. Ще си призная, че миналата година тръгнах на това пътуване с много неясна представа, с почти никакви очаквания и всъщност се оказа, че ми хареса безобразно. Не бях ходила някъде съвсем сама  от приблизително 3-4 години. Е, не че бях сама. Освен мен имаше още автобус и половина хора, всичките непознати. Това е ситуацията към сутринта. Вечерта познавах повечето, като с някои сме приятели и до днес. В един дори се влюбих И макар че миналата година се чувствах страхотно сама и свободна, на място което сутринта даже не знаех къде точно на картата е, тази година с радост повторих трипа с човека, който се оказа моята половинка.

Но да минем на формалната част. Добринище е малко градче, в близост до Банско, но за разлика от него не е претъпкано с ужасяващо много, разнообразни и неприличащи си по нищо лъскави хотели (мразя Банско, да се уточним). В градчето страхотен минерален басейн, с воден бар, спа център и не знам още какво. Иначе е близо до ски писти, доколкото разбрах зимата е предпочитано местенце. Като за спане се намират доста евтини семейни хотелчета, ние си имаме едно любимо – "Алпиец". 

.

Изключително мили хора са собствениците, миналата година даже ни предотавиха барбекю в двора, механа и прибори, за да си направим вечеря. Облиззз Жалко, че този път ремонтираха механта и не можа да се получи същия купон

Иначе за хапване най-известното заведение е "Македонската кръчма", където междувпрочем е малко скъпичко. За сметка на това разполага с доста голяма градина, жива музика, доколкото си спомням на горния етаж има и хотелски стаи, всичко това в стар бълагрски стил. С две думи може да се наядеш, да пийнеш, да въртиш хора до 3-4 и да се замъкнеш да си легнеш Относно разните хранителни магазини, денонощен няма, но пък отварят доста рано и са наистина много

Друго интересно за Добринище е, че е близо до връх Безбог, до който може да се направи превод. За съжаление ние за втора година пропускаме тази част- миналата година поради липса на време, тази заради стабилно мрачните облаци. Интересна алтернатива е съчетаването на ходенето  с рафтинг – Кресненското дефиле е на около 40 км. Също така може да се посетят известните със старовремските си къщи селца Ковачевица и Лещен.

С две думи, отидете, забавлявайте се на чист планински въдух, топнете се басейна и се насладете на гостоприемството на хората. Пожелавам ви да запазите толкова приятни спомени колкото са нашите от това чудно местенце

Не обичам да мрънкам ама това вече на нищо не прилича.Ама  Viva-tel/com или каквото са сега, прекалиха с търпениято ми, а ако нещо е в състояние да ме вбеси това е некачествено, бавно и невежливо обслужване. Като за начало хората особено в нашата страна трябв ада се научат как да разговарят с клинетите си, което явно убягва на повечето фирми и институции. Могат и да се замислят сериозно как да направят процеса по-бърз, лесен и коректен, а не обратното. Все пак идеята е да сме си взаимно полезни и доволни, не да измамим всеки!

Да се върна аз на моята история. Имам си аз две карти към Vivacom, които не използвам и искам да си прекратя договора. Той естествено е изтекъл и е продължен за още година (предполагам) без никой да е  поискал съгласието ми, но това го имах пред вид, доколкото знам всички оператори правят така. Отивам аз, плащам таксата и се опитвам да разбера как да деактивирам картите. "Ами звъните нa 123 и те ще ви дадат код за прекратяване" -ми отговаря служителят. "После идвате при нас да ни кажете кода и готово". Моля? Аз съм на място, във Vivacom център и трябва да се обадя на същите хора, разбирате ли, и после да се върна. На всичкото отгоре, естествено, докато се задейства цялата система (която явно не е особено бърза и гъвкава), "евентуално" щяло да мине време, та трябвало да си платя и следващата такса, за времето дето те ще се туткат. И така ща  на ща, трябва да спазя процедурата. Обаждам се аз на операторката казвам си номера и имената. И ествено очаквам нещата да приключат със записването на един код и връщането му във офиса им. Да ама не. След като казвам какво искам, женицата ме пита:"Отговор на таен въпрос?"

-"Моля?". Имало таен въпрос в договора! Е помня ли аз преди година и малко какво съм написала. Не помня много ясно. А въпросът е култов -"Коя е любимата ми книга?". Че тя да не е една? Казах една, не била тя. Попитах не може ли по нормалния начин – с ЕГН или номер на лична карта – Не. Как така не?! Откъде, аджеба, да знам какво съм написала. Не ми е и хрумвало, че ще ме попитат такова нещо и зяпнах. След като се оказа, че не е каквото предполагам, сега се ровя из спомените си, но не мога да се сетя какво съм написала. Понеже явно няма друг начин може да пробвам да им се обаждам на всеки 2-3 мин, да казвам книга-предположение и да видим кога ще позная. Съмнявам се, че ще им е  особено приятно…

В крайна сметка, сега трябва да си намеря договора, да се обадя на оператора, да ида до Vivacom, да им платя още колкото там такси трябва и тогава евентуално да се оттърва от тях! Разбирам, че с това моткане ще ми вземат още 10-тина лева, ама заслужават ли си нервите за тях?