Нещо странно се случва с тоя блог. Съвсем сме закъсали с неописани пътувания и аз и блога 
. Май е време да се опитам да понаваксам, че пак ще стане мешаница и ще забравя къде съм ходила. За по-лесно мисля да почна от последната разходка из нашата китна страна, не за друго, ама поне помня детайли, докато другите така и така съм ги забравила.
Този благословен от нас, работещите със стандартнно работно време, 4-дневен уикенд, естествено с половинката решихме да се махнем от прахоляка и шума на София. На първо време се запътихме към Чирпан, близо до който живеят дядо ми и баба ми, за да отпразнуваме именния ден на дядото . Позагледахме се в новия мол на Цариградско, но не се решихме да влезем да видим какво е положението и отпрашихме. Движението, естествено беше ужасяващо. Всичко живо се спасява от София както може. За деня при баба и дядо няма да обяснявам – мога да постна една снимка с многото храна, ама още нямам никакво желание да я виждам, така че ще пропусна .
На следващата сутрин, след като преживяхме със сетни сили на стомасите закуската на баба, потеглихме отново. Таргет – Костенец. Някак си обаче се отпиляхме да поразгледаме по пътя :
Чирпан – няма какво толкова да се види, особено за мен, живяла съм там 15 години. Посетихме музея на Яворов, един от любимите ми поети, може би най-великият за мен в любовната лирика. Като малка съм прекарвала много време в този музей, но не бях слушала беседата на изключително отзивчивият и мил уредник на музея. Историята на Яворовия живот ни бе разказана с плам, до най-малки детайли, начина на говорене на този човек ни върна век назад, за да проследи лутанията на една творческа душа. Незаменимо приятно прежцивяване! Ако имате път към този край, посетете музея – ще научите интересни неща, ще се насладите на гостоприемство и сърдечност. Ако имате нужда от упътване – уредника на музея поддържа сайт с изключително изчерпателна информация за него, за Яворов, за културните мероприятия в Чирпан и редица други интересни събития и факти.
.jpg)
Стара Загора – нямам никаква,ама никаква идея защо ми хрумна да ходим до Стара Загора. Просто на едно кръстовище ми се видя удачно . То така и така е близо, та решихме да отскочим. Ходила съм няколко пъти в града на липите, но съм била много мъничка, за да помня каквото и да е. Още веднъж съм минавала в 7-ми клас май, на някаква екскурзия, ама и той ми е смътен спомен. Та сега мога да кажа с чисто сърце – очарована съм Много зеленина в центъра, просторна пешеходна зона, някакъв рок клуб, че даже и банда, която се говеше за концерт на някакво подиумче в центъра. Свежа работа 
.
Още две неща ме впечатлиха в Стара Загора – автомата за паркиране, каквито тук си нямаме – пускаш монети на машинката, тя ти дава билетче и си един спокоен човек. Не се главоболиш стигнал ли е sms-а за синя зона и тоя дето си си взел билетче то него, дали наистина работи за "Паркинги и гаражи". Чиста работа.
Другото нещо – огрооомен исторически музей. И то в доста странна и не типична, наклонена абе не като музей сграда. 4 Етажа история – от 6000 г. пр. Хр. до Втората световна война минават пред очите в подровбности. Особено ми хареса приземния етаж с останки и възтановки от времето на Древен Рим и Елада – всеки с вкусовете си, аз обичам антична история.
.jpg)
И така в късния следобед се приземихме малко след Пчелинските бани – на около 10-тина км от Костенец, по един път, който според gps-a го няма и се движите през полето. Е малко е спорно ама го има . Настанихме се в хотела, за който аз имах известни подозрения поради разни не особено мили коментари из интернет пространството. Другото нещо, което ме попритесни беше, че ми казаха с почти 40 лв. по-ниска цена от тази на сайта им. Но понеже нямах особен избор – целокупният "беден" български народ беше решил да напълни де що види хотели и навсякъде другъде, където звъннах (а аз съм упоритичка и звънях на едно 30-тина места, поне) нямаше места. Оказа се обаче, че съм намерила страхотно местенце за почивка – чисти стаи, обзаведени със старинен привкус – ковано желязо и красиво изрисувани дървени мебели,
.jpg)
горещ минерален басейн навън, минерална вода и масажиращи душове в банята, вътрешен басейн. Изобщо много приятно място – особено плицикането нощем в топлата вода, докато се излежаваш в ръцете на любимото създание, зазяпан към небето в търсене на падаща звезда . Оф, замечтах се .
.jpg)
Та изкарахме един страхотен ден, начипахме се и на сутринта и потеглихме към София. На прибиране наминахме да видим Траянови врата – антична крепост (а и проход по магистралата). Останките от крепостта са също древни, като стоежа на магистрала Тракия ))- от времето на римския император Траян. Освен един паметтник в чест на българските войни, загинали на тази крепост при битката на 17 август 986 г., когато разгромяват византийският император Василий II няма никава следа от поддръжка и тази историческа забележителност е трудна за откриване. Слава богу , има поне табели по лекинко разбития път. Дано някое умно културно министерство се сети да поддържа тези древни паметници по българските земи.
.jpg)
И така с най-различни приятни впечатления и хубави спомени завърши Гергьовденския трип. Сега седенето в офиса е малко нетипично, ама надеждата за петък крепи човека . Замечтавк ))
