On the road

Наближава Великден и поради това преди около месец започнаха и Великденските пости. Аз не съм религиозна, още по-малко вярвам в средновековните идеи, че Господ иска да се мъчим. Та поради тази причина не спазвам подобни неща. На миналата Коледа обаче реших да съм солидарна с половинката и да спазя неговата идея за 10-дневен пост преди празника. Сега бях решила да го направя отнво. Но днес ги, хммм от..казах

Първо – разбирам идеята за пречистването, която сигурно е била много полезна едно време – от тежките свински меса, мазнини и тнт,  хората са минавали на плодове и зеленчуци. Само дето не знам как това да стане полезно за мен в днешни дни. Месо не обичам особено, ям само пилешко и риба. Не съм и от хората живеещи на KFC, пици и дюнери. Та в моя случай от менюто ми отпадат единствените стойностни храни – мляко, яйца и сирене. Та махаме всички протеини и аз 10 дена оставам на въглехидрати, разбирай картофи и ориз в разни вариации. Ми аз след 10 дена ще се търкалям! 

Второ – съгласна съм за зеленчуците и плодовете, ама ако може да не са гумени. А то явно не може. Домати и краставици тотално съм се отаказала да ям – те определено нямат вкус на такива, особено по това време на годината. Пробвах да вляза в магазина и да си взема нещо различно от солети (от които пак не може да се ядат всички видове – пише, че имали прах от водата на сирене – OMG!). Та пробвах със задушени зеленчуци и други такива, които се намират в магазина до офиса- ужас! Те са толкова мазни, все едно лелката им е изляла всичкото олио на света! И какво като е растително, питам аз? Пак ми става лошо от него.

Трето – поради дотук описаното милост моя остава на солети (някои!), зайо-байо, обикновени бисквити и тнт, чиста проба боклуци. Мнем, нищо полезно не виждам в това.

Четвърто – аз пия три неща – кафе, бира и айрян. И се оказва, че не може да пия никое. Ок, ще се наливам с вода. Вода и въглехидратна диета – ужас! Не просто ще се търкалям , някой ще трябва да ме търкаля

Пето – много, ама много мразя да съм ограничена от нещо, каквото и да е. По принцип, както вече казах, не изпитвам глад за месо. Като се каже, че не трябда да го ям 10 дена имам чувството, че от всяка, ама наистина всяка витрина ме гледат печени кокошки! Не се живее така и толкоз!

Та дотук с постите в моя живот. Добро ви утро, аз пия кафе и си хапвам млекце с него. Пък който си намери здравословни и морални причини да пости, радвам се за него и му желая успех

 Inspiration moment : Distorted Eletric Field

Обичам да пиша. За мен е изразяване на емоция, на откровение, на желание, на всичко, което няма кому да кажа. Но не мога да пиша без песен. Всеки пост си има песен. Парче, което въртя от начало до край, хиляди пъти, изтисквам думите от него, чувството се преплита със звука. Не мога да пиша ако свърши песента. Ако свърши песента лебеда на музата умира. Изсмуквам от музиката живота, като сока от парченце зрял, сочен, напоен с лятото плод.

Той обича да ми свири. Влага в музиката си оная емоция, която аз влагам в писането. Слушам как мелодията се лее наоколо и се опитвам да се абстрахирам от това, което си представям аз. Опитвам се да погледна през неговите очи. Да видя какво го е вдъхновило. Да попия чувството.

Не разбирам от ноти, нямам музикална дарба. За мен музиката му е усещане. За мен нотите не са до, ре, ми, фа. За мен са онази, с която казва, че ме обича, онази, че му липсвам, онази, която изразява колко е щастлив. Не разбирам музиката, като музикантите. Разбирам я със собсвените си видения.

Обичам да затворя очи и да слушам как се леят акордите. Да оставя съзнанието да ме отведе в онова състояние преди съня, когато не знаеш сънуваш ли или мечтаеш. Когато песента може да задържи и да направлява съня. Когато съзнанието ми търси пътя към него по слух. Да се рея. Обичам да се слея с музиката му.

Всеки пост си има песен. Всяка негова импровизация си има пост. Без значение дали е написан на хартия, почувстван в сърцето или преживян в съня. То е просто сън в неговия сън. Мечта за ръка с неговата мечта. Любов  сгряваща нашите сърца.

Този пост участва в седмичния Blog Challenge. Класирането се определя на базата на броя коментари и гласове в Svejo и TopBlogLog, така че ако ви е допаднала интерпретацията ми можете да гласувате както намерите за добре.

Както вече казах, аз съм човек с навици. Изградих ги през един труден период от живота ми, когато бях захвърлена в съвсем непознат за мен свят и най-общо казано търсех нещо, за което да се хвана и което да вкара в релси ежедневието. Така в нещо много жизнено важно се превърна ритуала на събуждането и разсънването сутрин. Това е едно от нещата, необходими, за да е денят ми усмихнат и ползотворен, без него се чувствам като прегазена. С годините се разви и допълни, но в общи линии :

Алармата- час преди излизането поне. Опитвам се да стана веднагам нарочно съм си сложила възможно най-дразнещата мелодия, за да не ме остави да заспя пак.

Тренировката- споменавах вече, че съм свикнала да си правя комплекс от упражнения вкъщи, за целта съм си купила малко килимче до леглото. Не е кой знае какво – 2 вида коремни преси, малко гръбни и комплекс йога (Слънчевите упражнения – препоръчват се сутрин за раздвижване). Физзарядката сутрин ме тонизира, старая се да я правя с усмивка, както са ме учили йогите

Банята – горещ душ, нехуманно горещ. И леден после…Контрастът е незаменимо усещане сутрин, ще се ужасите колко незаменимо ужасно Но е  много полезен за кръвообращението и определено събужда и подготвя за температурите извън банята (няма как да ви стане топло или студено, поне половин час след това още сте твърде стресирани, за да изпитвате нещо:)

Кафето – Обожавам кафе. Силно, горещо, крайно горчиво кафе, чисто без захари, сметани, млека и други развалящи вкуса притурки. По принцип не обичам еспресо, боли ме корем от него, но обожавам разтворимо кафе. Нес или не точно, обичам няколко вида. Водата в каната завира за 2 мин и ето че си имам голяма чаша горещо, ароматно кафе. Обичам да го пия бавно, докато се обличам и гримирам. Бавно и с кеф.

Закуската – хапвам овесени ядки с кисело мляко и евентуално някакъв плод или стафиди. Трябва да призная, че се научих да закусвам едва преди няколко години, преди това не можех. Но един период с фитнес активност го наложи като практика и сега се вбесявам ако сутрин ми няма млякото и паничката. Няма да изтъквам полезността на закуската и фибрите, и там другите истории, защото не го правя заради това – вкусно ми е (пояснявам защото са ме питали защо ям храната на заека:)

И накрая (определено не по важност) – сутрешният секс! Ооо, Бога ми, секса сутрин е фантастичен. И нем, не съм пристрастена към секса сутрин (обичам и тоя вечер, и след обед, и нощем . Просто сутрин прави света по- жив, по- енегичен и зареден.Той може да замести всичките тия неща по-горе. Той събужда, тонизира, раздвижва кръвта във вените. Той кара усмивката да не слиза от лицето, без да има нужда да си напомням да се усмихвам. Той кара едно такова чувство на лекота, на безгранично щастие, на надежда за новия ден да пълзи по тялото и да обгръща с топлината си цялото ти същество. Той те кара не просто да си вземеш душ, а да пееш под душа. Да излезеш и да имаш чувството, че летиш.  Да се чувстваш, все едно имаш крила и се носиш. Прави те спокоен и уравновесен (задоволен) човек, който по-трудно се пали от задръстванията сутрин, от човешката тъпотия, от житейските проблеми, като цяло. И това помага да си един по-добър човек с един по-усмихнат ден.

В крайна сметка навиците и собствените правила са хубаво нещо, регулират живота. Но всички понякога обичаме да нарушаваме правилата, нали? И когато го направим това ни кара да се чувстваме някак по-добре