On the road

Както винаги, в края на годината, всичко живо е тръгнало да си прави равносметка как е минала изтичащата година. Преди малко, докато стоях под горещия душ, се замислих, че аз няма как да направя нещо такова. За мен 2009-та беше година на толкова промени, на толкова бързо случващи се промени, че и аз не знам какво стана. Знам, че направих много неща, с които не се гордея, но знам и че ако можех да се върна нямаше да променя нищо. Така е трябвало да стане и така съм го чувствала тогава. И в крайна сметка е довело до това какво съм аз днес и къде съм. А днес и тук аз съм щастлива. Така че нека оставим 2009-та на мира. Ще си спомням с радост много неща от нея и ще оставя в миналото някои грешки, които се надявам да не повтарям. Но всъщност не за старата година исках да пиша

Тя седеше до огромния прозорец с чаша ароматно кафе в ръка. От онова силно, горчиво кафе, което те кара да изтръпваш с всяка глътка. Кафе, чийто аромат обещава нов прекрасен ден . Гледаше озарената от първите лъчи планина и слушаше звуците навън. Затвори очи и се опита да ги различи: ромона на потока, поскърцването на старата круша отпред, шепота на листата, възбуденото пролетно гукане на птичките навън. И тихото, равомерно дишане от леглото зад нея. Усмихна се,отвори очи и се обърна към стаята. Рядко се събуждаше преди него, а толкова обичаше да го гледа как спи, да се промъква на пръсти, за да не го събуди, да го гали с поглед. Съвсем тихо, с невероятно внимание отвори вратата към терасата и излезе в хладото майско утро. Седна на малката дървена масичка и взе отворената книга от съседния стол. И преди да се загуби отново в историята, която четеше, се усмихна. На живота, на любовта, на новия ден.

Това рисува съзнанието ми за 2010. Това е моята мечта, а мечтите са безплатни нали? И днес аз съм щастлива, защото моята мечта изглежда възможна. А вашите?

Откакто се помня излизам с разни различно специализирани в IT сферите мъже. Даже като се замисля, вече не знам какво се прави на среща с нормален представител на другия пол. Явно с  годините се придобива някакъв специфичен опит, то ща не ща все на такива създания попадам и  вече съм си изградила подход при общуването с тях. Та преди малко ме побутнаха да напиша препоръки за съвместно съществуване с IT-то и няколко наистина важни неща, които трябва да знаете преди да се захванете с това.

Като за начало трябва да се има предвид следното- при първия разговор, деликатно, освен бира (както пише в Наръчник за отглеждане на програмист), трябва и съвсем тихичко да споменете Пратчет. Всичко под IT небето чете Пратчет, е, и друго фентъзи чете понякога, но основно Пратчет. За целта трябва да сте чели поне някоя и друга книжка и съответно да можете да обсъждате героите. Така, стъпка първа е направена, то ви е забелязало и нещата имат правилна насока.

Фаза следваща – влизането в стаята на програмист, дизайнер, мрежов специалист или на каквото там сте попаднала (бтв отбележете си, че е много важно да запомните за какво точно се има той самият! Не дай си Боже да се объркате и да наречете програмиста – уеб дизайнер! Въх, смъртна обида!). Та влизате в стаята. Сега спокойно! Не припадайте! Има как да се стигне от вратата до бюрото, аз знам! Винаги има начин, въпреки че може да се наложи да прескочите най-различни неща като почнем от компютърни чарколяци и стигнем до завивките. *Забележка: Има вариант IT-то да е общувало с жени и да знае, че се плашат от това иначе толкова нормално състояние на жилището, та може първите няколко пъти стаята да е подредена по-добре и от вашата собствена. Е, не се радвайте прибързано, това е за заблуда на противника . След като преодолеете обхваналият ви ужас от хаоса наоколо и успеете да се огледате ще видите задължително етажерка с книги някъде в стаята. Задължително са много дебели и на тях пише странни за вас неща – PHP, JAVA, FRAMEWORK, C++.Ако попитате, ще ви се обясни, че това са най-добрите, великите, полезните книги в споменатите области и ще ви се разясни задълбочено за какво иде реч. Та, ако ви настръхва косата от такива неща, по-добре не питайте:). Компонент следващ- етажерката фентъзи и книги на Пратчет- това даже няма да го коментирам. После поглеждате бюрото. Мне, не се опитвайте да си пуснете музика- има цялостна система за озвучаване на стаята (най-добрата!!!)- усилвател, 5-1 канален звук (О.о), няколко никому неизвестни джаджи, повечето ръчно модифицирани, и разбира се 10 копчета, които само той си знае за какво служат. Да отбележа, аз имам тренинг, вече знам поне копчето за увеличаване къде е ))А отбелязвам- IT нещото винаги е много музикално нещо, та няма да имате проблеми поне в тази област – ще обогатите знанията си за стиловете музика поне с няколко, които никога не сте чувала ))

И така да стигнем до сърцевината на обшуването с IT-то – неговият компютър – неговият живот. Не пипайте нищо, освен ако не ви се даде изрично позволение! То и да ви се даде, като се опитате да извършите и най-простата операция, ще разберете, че първо трябва да станете инженер (или да прекарате няколко години със създания от тази порода), за да се научите как се действа. Цаката е следната- всичко ама всичко, като се почне от операционната система и се стигне го най- нормалния видео плеър, е модифицирано, персонализирано и направено ама "супер яко"! То е "ама последната, най- новата, по-добра от всички други версии на най- качествения плеър". Не оспорвайте! Няма смисъл Същото ще ви се обясни и за най-новата технология в сферата, в която работи и най-новата игра- супер, дупер,мега, гига, тера яки са! Най-добрата препоръка, която мога да дам по въпроса, е да се опитате да разберете за какво иде реч. Не казвам, че ще е бързо или лесно, но ако сте преживяла всичко дотук и още имате интерес, значи си струва поне да пробвате.Та трябва да вникнете в различните вънуващи го неща (няма начин, ще се повредите малко, ама какво да се прави) и да намерите някакви общи интереси.

Тук му е мястото да се каже, че при все всичките тези неща, които може първоначално да ви ужасят, всъщност компютърното човече може да бъде страхотен приятел и страхотна половинка. Въпросът е да му дадете шанс и да вникнете в неговия свят Сега ако смятате, че си заслужава опита (заслужава си!), както сте седнала на бюрото, протегнете ръка и отворете шкафчето до краката си. Там ще видите голям класьор за дискове, прилежно надписани и подредени. Усмихнете се и предложете на мъжа до вас да гледате филм, той ще бъде безкрайно щастлив **

*P.S.Като излезете от стаята, проверете си чорапите за жички и други миниатюрни чаркчета, опитът показва, че при всяко сглобяване остават някакви "излишни" неща от РС-то, човешко е:)))

**P.S. Прескочете няколкото страници в класьора, на които са дисковете с надписи Family Guy, The Simpsons и South Park- рано ви е за това

Чувствам се особено щастлива днес. Спала съм 4 часа- идеална доза, свършила съм си работата вкъщи, изкъпала съм се. Имах време да се насладя на чая и закуската. Даже ходенето в снега до офиса не е проблем. И ме потупаха по главата, че съм изобретателна и с малко успех днес ще си свърша работата и после ще почивам. И сега стоя и пия огромна чаша с черен чай (не, не ми липсва кафето, което не бива да пия в момента заради постите, добре ми е), наслаждавам се на топлината в офиса, на добре свършената работа, на снежната красота навън…

И си пуснах това :

…Наскоро казах, че това е най-красивия начин, по който са ме будили някога. Просъница, в огромно уютно легло, топла ръка нежно спускаща се по гърба ми. Тихата мелодия от телефона е предназначена за събуждане, но по- скоро ме предразполага да се притисна още повече до горещото тяло до мен. Да почувствам  всяка точка на допир и да се разтопя от удоволствие. Прегръщал ли ви е така любим човек? Така че да искате да му дадете цялата си душа и да почувствате неговата,  да влее топлина във вените ви, да усетите горещия му дъх по извивката на врата си… И тихото, толкова силно зчучащо в сутрешния сумрак "Обичам те".Ако знаете за какво говоря ще разберете… Ако не представете си най-хубавия си спомен и се усмихнете и нека очите ви блестят от щастие като моите.!

Днес е един прекрасен ден

По принцип не тача много осми декември. Покрай работата нямам възможност да усетя типичният "студентски живот", но се оказа, че да почувстваш на колко си всъщност е приятно усещане.

Този 8-сми бяхме на Катарино- спа хотел между Банско и Разлог. Не съм фен и на луксозните и скъпи хотели, но не мога да не призная, че ми хареса безобразно. Два басейна, един вътрешен, и друг, който започва от закритата част и излиза навън. Да се потопиш в горещата вода и да гледаш заснежените върхове на планината, да усещаш как студените капки дъжд падат върху топлата кожа, когато се отпуснеш на повърхността…

Ммм, отнесох се. Та хотела: след басейна 2 вида сауна, 2 парни бани, топли шезлонги и релаксираща музика. Стаите – огромни, с огрооомно легло и вана (все неща, които вдигат много рейтинга в моите очи). Само едно не разбрах- как може, ама наистина как може, да няма wifi в стаите? И как да работя от там ако се наложи? Това е нормално във всеки средностатистически хотел, а в хотел 4 звезди с цена на нощувката 270 лв., е задължително!

Да се върна на разказа – на самия 8-сми имахме празнична вечеря (няма да коментирам обслужването), храната беше прилична, алкохола малко #нормалнаработа. Купона също вървеше, поне до момента с бруталната чалга…Но в крайна сметка основен е човешкият фактор, а как да не се забавляваш с курс програмисти

Втората вечер беше по-спокойна, но в никакъв случай по- лоша- билярд, мента със спрайт, приятна компания

Finaly, какво му трябва на човек?- За другите не знам, но за мен – топли камъни, гореща вода, парещи ласки.

Не пиша и нямам намерение да пиша за технически и компютърни истории- не разбирам кой знае какво, а и има достатъчно такива блогове. Ама наистина си заслужава да се блогне конкретния проблем.

Вчера ми се наложи да излея на преводаческата агенция, с която работим 500 страници технически текст за превод от испански на български. Освен спецификата на текста и многото терминология формата на файловете е PDF съответно няма как превода да се набира директно, което затруднява работата. Принципно аз използвам Abby Finne Reader за подобни проблеми – програма за оптично разпознаване на символи и прехвърляне на текст от документи ( сканирани файлове или съществуващи BMP, TIFF, JPG, GIF, PNG, PCX) в текстови редактор. В повечето случаи опитът показва, че дава доста бъгове- не разпознава символите или ги разпознава грешно, особено я объркват някои специфични символи, например в испанската азбука, както и таблици и чертежи, в които разбърква текста до безобразие. Общо взето при такава специфика на текста за каквато става дума е спорен въпрос дали е по-добре да хванеш и да пренапишеш всичко или да изпозваш Fine Reader.

Така се стигна до следващата идея- Аdobe Acrobat Professional. Което трябва да споделя, не е много лесно изпълнима идея. Така проблем първи- читава версия на въпросната програма- за мен най- добре работи Adobe Acrobat Professional 7.0, понеже при всичките ми идеи останалите няколко версии, които пробвах успяха само да акивират анти-вирусната.

Сега идва проблем следващ- да си намерите инструмента за редактиране на текста. Трябва да отбележа, че пробвах няколко души с доста сериозни тенически познания и всички ми казаха : "Не става". Е, става. Tools/ Advanced Editing/ TouchUp Text Tool е великата комбинация.

В крайна сметка си работи прилично, позволява работа директно върху pfd файла, което в случая е писане върху чертежите и таблиците без да ги размества. Надявам се да е полезно не само за моя милост.

П.С. Тук е време да отбележа с много малки, сладки буквички – PDF файловете трябва да се разкодират преди цялата тази церемония, дано да знаете как.

Станах на 22, свириха ми "Happy Birthday" на пиано, пътувах много, имам си 5 нови печата и безброй красиви спомени

Не си падам по големите купони за рождения ми ден от едно изестно време и зарова ми дойде като предварителен подарък концертът на Фронтеро в Суингин Хол на 3-ти. Така или иначе повечето хора, които държах да почерпя щяха да са там, оставаше да поканя още няколко и да празнуваме Получи се доста по-добре отколкото очаквах- изненади, бири, приятели, лудия ми шеф и невероятния ми прятел

Самия ден на РД-то посветiх на почерпка на близките и релакс. И тук идва най- хубавото- пътуването- подарък! Нямах никаква идея даже за посоката, още по малко какво ми е намислил! А да ви отвлече програмист в тъмното не си е работа!

Тайната направи пътуването няколко пъти по- вълнуващо, интересно и предизвикателно. Да видиш наведнъж Чудните мостове, Триград,  Дяволското гърло и Ягодинската пещара…си е невероятно. Скали проядени от реки преди хилядолетия, пещерни образования и подземни водопади, обредна зала под земята…Останах без дъх! И всичко това подплатено от дългия път, хотела работещ само за нас и кафето в Куртово Конаре…(scared)

В крайна сметка подаръкът постигна целта си- ще го помня вечно като най- наситеното преживяване на рождения ми ден и мога да кажа само едно голямо " Благодаря"

Не обичам зима и никога не съм обичала. Мразя студ и киша и неуредената и непочистена, кална София. Но един ден преди много време реших, че е значително по-красиво да отдавам внимание на нещата, които обичам, затова ще разкажа защо обичам декември.

Обичам декември заради топлата чаша капучино с канела, заради многото празници, заради рождения ми ден и ако щете заради коледните премии. Заради усещането за многото щастливи хора, които търсят украса и подаръци. Ще кажете, че съм романтична и наивна и това всъщност са същите отегчени хора, които срещам ежедневно по улиците. Може да сте прави, може и да го знам подсъзнателно, но този месец искам да си позволя да вярвам, че са като мен. Че изпитват същото удоволствие, когато купуват подаръци за  близките си и си представят усмивките им. Когато отделят време на най- малките детайли, за да вложат в тях парченце любов. И не, не искам да мисля за простотията и циганията по коледните базари- искам да виждам светлините и усмивките. Искам да е един по-добър месец за всички, изпълнен с ония безценни моменти, когато си с любимите си създания. Искам в забързания ми живот да има  време за дълго протягане сутри под завивката и коледни лампички. Да мога да си позволя ден за мързел, за коледни филми и смачк .

И не на последно място, да имам време да си спомня какво се случи тази година. Защото, Бог ми е свидетел, не знам. Нямам идея какви ги свърших и искам да си спомня, защото спомените са най-ценното ни, а аз съм на път да забравя. 

Та от днес се отдавам на магията на Коледа и ще гледам на студа навън с усмивка. Винаги мога  вместо сив, смръзнал се паркинг да виждам коледните лампички и да се грея на топлината на миниатюрния свещник дядо Коледа, нали?