За Новата Година

December 31st, 2009

 

 

 

 

Както винаги, в края на годината, всичко живо е тръгнало да си прави равносметка как е минала изтичащата година. Преди малко, докато стоях под горещия душ, се замислих, че аз няма как да направя нещо такова. За мен 2009-та беше година на толкова промени, на толкова бързо случващи се промени, че и аз не знам какво стана. Знам, че направих много неща, с които не се гордея, но знам и че ако можех да се върна нямаше да променя нищо. Така е трябвало да стане и така съм го чувствала тогава. И в крайна сметка е довело до това какво съм аз днес и къде съм. А днес и тук аз съм щастлива. Така че нека оставим 2009-та на мира. Ще си спомням с радост много неща от нея и ще оставя в миналото някои грешки, които се надявам да не повтарям. Но всъщност не за старата година исках да пиша :)

Тя седеше до огромния прозорец с чаша ароматно кафе в ръка. От онова силно, горчиво кафе, което те кара да изтръпваш с всяка глътка. Кафе, чийто аромат обещава нов прекрасен ден . Гледаше озарената от първите лъчи планина и слушаше звуците навън. Затвори очи и се опита да ги различи: ромона на потока, поскърцването на старата круша отпред, шепота на листата, възбуденото пролетно гукане на птичките навън. И тихото, равомерно дишане от леглото зад нея. Усмихна се,отвори очи и се обърна към стаята. Рядко се събуждаше преди него, а толкова обичаше да го гледа как спи, да се промъква на пръсти, за да не го събуди, да го гали с поглед. Съвсем тихо, с невероятно внимание отвори вратата към терасата и излезе в хладото майско утро. Седна на малката дървена масичка и взе отворената книга от съседния стол. И преди да се загуби отново в историята, която четеше, се усмихна. На живота, на любовта, на новия ден.

Това рисува съзнанието ми за 2010. Това е моята мечта, а мечтите са безплатни нали? И днес аз съм щастлива, защото моята мечта изглежда възможна. А вашите?

IT създанието

December 25th, 2009

Откакто се помня излизам с разни различно специализирани в IT сферите мъже. Даже като се замисля, вече не знам какво се прави на среща с нормален представител на другия пол. Явно с  годините се придобива някакъв специфичен опит, то ща не ща все на такива създания попадам и  вече съм си изградила подход при общуването с тях. Та преди малко ме побутнаха да напиша препоръки за съвместно съществуване с IT-то и няколко наистина важни неща, които трябва да знаете преди да се захванете с това.

Като за начало трябва да се има предвид следното- при първия разговор, деликатно, освен бира (както пише в Наръчник за отглеждане на програмист), трябва и съвсем тихичко да споменете Пратчет. Всичко под IT небето чете Пратчет, е, и друго фентъзи чете понякога, но основно Пратчет. За целта трябва да сте чели поне някоя и друга книжка и съответно да можете да обсъждате героите. Така, стъпка първа е направена, то ви е забелязало и нещата имат правилна насока.

Фаза следваща – влизането в стаята на програмист, дизайнер, мрежов специалист или на каквото там сте попаднала (бтв отбележете си, че е много важно да запомните за какво точно се има той самият! Не дай си Боже да се объркате и да наречете програмиста – уеб дизайнер! Въх, смъртна обида!). Та влизате в стаята. Сега спокойно! Не припадайте! Има как да се стигне от вратата до бюрото, аз знам! Винаги има начин, въпреки че може да се наложи да прескочите най-различни неща като почнем от компютърни чарколяци и стигнем до завивките. *Забележка: Има вариант IT-то да е общувало с жени и да знае, че се плашат от това иначе толкова нормално състояние на жилището, та може първите няколко пъти стаята да е подредена по-добре и от вашата собствена. Е, не се радвайте прибързано, това е за заблуда на противника ;) . След като преодолеете обхваналият ви ужас от хаоса наоколо и успеете да се огледате ще видите задължително етажерка с книги някъде в стаята. Задължително са много дебели и на тях пише странни за вас неща – PHP, JAVA, FRAMEWORK, C++.Ако попитате, ще ви се обясни, че това са най-добрите, великите, полезните книги в споменатите области и ще ви се разясни задълбочено за какво иде реч. Та, ако ви настръхва косата от такива неща, по-добре не питайте:). Компонент следващ- етажерката фентъзи и книги на Пратчет- това даже няма да го коментирам. После поглеждате бюрото. Мне, не се опитвайте да си пуснете музика- има цялостна система за озвучаване на стаята (най-добрата!!!)- усилвател, 5-1 канален звук (О.о), няколко никому неизвестни джаджи, повечето ръчно модифицирани, и разбира се 10 копчета, които само той си знае за какво служат. Да отбележа, аз имам тренинг, вече знам поне копчето за увеличаване къде е :) ))А отбелязвам- IT нещото винаги е много музикално нещо, та няма да имате проблеми поне в тази област – ще обогатите знанията си за стиловете музика поне с няколко, които никога не сте чувала :) ))

И така да стигнем до сърцевината на обшуването с IT-то – неговият компютър – неговият живот. Не пипайте нищо, освен ако не ви се даде изрично позволение! То и да ви се даде, като се опитате да извършите и най-простата операция, ще разберете, че първо трябва да станете инженер (или да прекарате няколко години със създания от тази порода), за да се научите как се действа. Цаката е следната- всичко ама всичко, като се почне от операционната система и се стигне го най- нормалния видео плеър, е модифицирано, персонализирано и направено ама "супер яко"! То е "ама последната, най- новата, по-добра от всички други версии на най- качествения плеър". Не оспорвайте! Няма смисъл :) Същото ще ви се обясни и за най-новата технология в сферата, в която работи и най-новата игра- супер, дупер,мега, гига, тера яки са! Най-добрата препоръка, която мога да дам по въпроса, е да се опитате да разберете за какво иде реч. Не казвам, че ще е бързо или лесно, но ако сте преживяла всичко дотук и още имате интерес, значи си струва поне да пробвате.Та трябва да вникнете в различните вънуващи го неща (няма начин, ще се повредите малко, ама какво да се прави) и да намерите някакви общи интереси.

Тук му е мястото да се каже, че при все всичките тези неща, които може първоначално да ви ужасят, всъщност компютърното човече може да бъде страхотен приятел и страхотна половинка. Въпросът е да му дадете шанс и да вникнете в неговия свят :) Сега ако смятате, че си заслужава опита (заслужава си!), както сте седнала на бюрото, протегнете ръка и отворете шкафчето до краката си. Там ще видите голям класьор за дискове, прилежно надписани и подредени. Усмихнете се и предложете на мъжа до вас да гледате филм, той ще бъде безкрайно щастлив ;) **

 

 

*P.S.Като излезете от стаята, проверете си чорапите за жички и други миниатюрни чаркчета, опитът показва, че при всяко сглобяване остават някакви "излишни" неща от РС-то, човешко е:)))

**P.S. Прескочете няколкото страници в класьора, на които са дисковете с надписи Family Guy, The Simpsons и South Park- рано ви е за това :)

You can take my breath away

December 18th, 2009

 

 

 

Чувствам се особено щастлива днес. Спала съм 4 часа- идеална доза, свършила съм си работата вкъщи, изкъпала съм се. Имах време да се насладя на чая и закуската. Даже ходенето в снега до офиса не е проблем. И ме потупаха по главата, че съм изобретателна и с малко успех днес ще си свърша работата и после ще почивам. И сега стоя и пия огромна чаша с черен чай (не, не ми липсва кафето, което не бива да пия в момента заради постите, добре ми е), наслаждавам се на топлината в офиса, на добре свършената работа, на снежната красота навън…

 

И си пуснах това :

…Наскоро казах, че това е най-красивия начин, по който са ме будили някога. Просъница, в огромно уютно легло, топла ръка нежно спускаща се по гърба ми. Тихата мелодия от телефона е предназначена за събуждане, но по- скоро ме предразполага да се притисна още повече до горещото тяло до мен. Да почувствам  всяка точка на допир и да се разтопя от удоволствие. Прегръщал ли ви е така любим човек? Така че да искате да му дадете цялата си душа и да почувствате неговата,  да влее топлина във вените ви, да усетите горещия му дъх по извивката на врата си… И тихото, толкова силно зчучащо в сутрешния сумрак "Обичам те".Ако знаете за какво говоря ще разберете… Ако не представете си най-хубавия си спомен и се усмихнете и нека очите ви блестят от щастие като моите.!

Днес е един прекрасен ден :)

Осми Декември

December 13th, 2009

По принцип не тача много осми декември. Покрай работата нямам възможност да усетя типичният "студентски живот", но се оказа, че да почувстваш на колко си всъщност е приятно усещане.

Този 8-сми бяхме на Катарино- спа хотел между Банско и Разлог. Не съм фен и на луксозните и скъпи хотели, но не мога да не призная, че ми хареса безобразно. Два басейна, един вътрешен, и друг, който започва от закритата част и излиза навън. Да се потопиш в горещата вода и да гледаш заснежените върхове на планината, да усещаш как студените капки дъжд падат върху топлата кожа, когато се отпуснеш на повърхността…

 

 

 

 

 

 

 

Ммм, отнесох се. Та хотела: след басейна 2 вида сауна, 2 парни бани, топли шезлонги и релаксираща музика. Стаите – огромни, с огрооомно легло и вана (все неща, които вдигат много рейтинга в моите очи). Само едно не разбрах- как може, ама наистина как може, да няма wifi в стаите? И как да работя от там ако се наложи? Това е нормално във всеки средностатистически хотел, а в хотел 4 звезди с цена на нощувката 270 лв., е задължително!

Да се върна на разказа – на самия 8-сми имахме празнична вечеря (няма да коментирам обслужването), храната беше прилична, алкохола малко #нормалнаработа. Купона също вървеше, поне до момента с бруталната чалга…Но в крайна сметка основен е човешкият фактор, а как да не се забавляваш с курс програмисти :)

 

Втората вечер беше по-спокойна, но в никакъв случай по- лоша- билярд, мента със спрайт, приятна компания :)

Finaly, какво му трябва на човек?- За другите не знам, но за мен – топли камъни, гореща вода, парещи ласки.

Adobe Acrobat Professional

December 13th, 2009

Не пиша и нямам намерение да пиша за технически и компютърни истории- не разбирам кой знае какво, а и има достатъчно такива блогове. Ама наистина си заслужава да се блогне конкретния проблем.

Вчера ми се наложи да излея на преводаческата агенция, с която работим 500 страници технически текст за превод от испански на български. Освен спецификата на текста и многото терминология формата на файловете е PDF съответно няма как превода да се набира директно, което затруднява работата. Принципно аз използвам Abby Finne Reader за подобни проблеми – програма за оптично разпознаване на символи и прехвърляне на текст от документи ( сканирани файлове или съществуващи BMP, TIFF, JPG, GIF, PNG, PCX) в текстови редактор. В повечето случаи опитът показва, че дава доста бъгове- не разпознава символите или ги разпознава грешно, особено я объркват някои специфични символи, например в испанската азбука, както и таблици и чертежи, в които разбърква текста до безобразие. Общо взето при такава специфика на текста за каквато става дума е спорен въпрос дали е по-добре да хванеш и да пренапишеш всичко или да изпозваш Fine Reader.

Така се стигна до следващата идея- Аdobe Acrobat Professional. Което трябва да споделя, не е много лесно изпълнима идея. Така проблем първи- читава версия на въпросната програма- за мен най- добре работи Adobe Acrobat Professional 7.0, понеже при всичките ми идеи останалите няколко версии, които пробвах успяха само да акивират анти-вирусната.

Сега идва проблем следващ- да си намерите инструмента за редактиране на текста. Трябва да отбележа, че пробвах няколко души с доста сериозни тенически познания и всички ми казаха : "Не става". Е, става. Tools/ Advanced Editing/ TouchUp Text Tool е великата комбинация.

В крайна сметка си работи прилично, позволява работа директно върху pfd файла, което в случая е писане върху чертежите и таблиците без да ги размества. Надявам се да е полезно не само за моя милост.

П.С. Тук е време да отбележа с много малки, сладки буквички – PDF файловете трябва да се разкодират преди цялата тази церемония, дано да знаете как.

Станах на 22, свириха ми "Happy Birthday" на пиано, пътувах много, имам си 5 нови печата и безброй красиви спомени :)

Не си падам по големите купони за рождения ми ден от едно изестно време и зарова ми дойде като предварителен подарък концертът на Фронтеро в Суингин Хол на 3-ти. Така или иначе повечето хора, които държах да почерпя щяха да са там, оставаше да поканя още няколко и да празнуваме :) Получи се доста по-добре отколкото очаквах- изненади, бири, приятели, лудия ми шеф и невероятния ми прятел :)

Самия ден на РД-то посветiх на почерпка на близките и релакс. И тук идва най- хубавото- пътуването- подарък! Нямах никаква идея даже за посоката, още по малко какво ми е намислил! А да ви отвлече програмист в тъмното не си е работа!

Тайната направи пътуването няколко пъти по- вълнуващо, интересно и предизвикателно. Да видиш наведнъж Чудните мостове, Триград,  Дяволското гърло и Ягодинската пещара…си е невероятно. Скали проядени от реки преди хилядолетия, пещерни образования и подземни водопади, обредна зала под земята…Останах без дъх! И всичко това подплатено от дългия път, хотела работещ само за нас и кафето в Куртово Конаре…(scared)

В крайна сметка подаръкът постигна целта си- ще го помня вечно като най- наситеното преживяване на рождения ми ден и мога да кажа само едно голямо " Благодаря"

Не обичам зима и никога не съм обичала. Мразя студ и киша и неуредената и непочистена, кална София. Но един ден преди много време реших, че е значително по-красиво да отдавам внимание на нещата, които обичам, затова ще разкажа защо обичам декември.

Обичам декември заради топлата чаша капучино с канела, заради многото празници, заради рождения ми ден и ако щете заради коледните премии. Заради усещането за многото щастливи хора, които търсят украса и подаръци. Ще кажете, че съм романтична и наивна и това всъщност са същите отегчени хора, които срещам ежедневно по улиците. Може да сте прави, може и да го знам подсъзнателно, но този месец искам да си позволя да вярвам, че са като мен. Че изпитват същото удоволствие, когато купуват подаръци за  близките си и си представят усмивките им. Когато отделят време на най- малките детайли, за да вложат в тях парченце любов. И не, не искам да мисля за простотията и циганията по коледните базари- искам да виждам светлините и усмивките. Искам да е един по-добър месец за всички, изпълнен с ония безценни моменти, когато си с любимите си създания. Искам в забързания ми живот да има  време за дълго протягане сутри под завивката и коледни лампички. Да мога да си позволя ден за мързел, за коледни филми и смачк :) .

И не на последно място, да имам време да си спомня какво се случи тази година. Защото, Бог ми е свидетел, не знам. Нямам идея какви ги свърших и искам да си спомня, защото спомените са най-ценното ни, а аз съм на път да забравя. 

Та от днес се отдавам на магията на Коледа и ще гледам на студа навън с усмивка. Винаги мога  вместо сив, смръзнал се паркинг да виждам коледните лампички и да се грея на топлината на миниатюрния свещник дядо Коледа, нали?