Искам една от онези малки къщички на плажа, като по холивудските филми.. От онези с бамбуковите веранди. Искам да се наспя и да се будя наспана с онова усещане за слънцето, което гали кожата ми. С усещането, че имам време да се протегна като голяма мързелива котка и да усетя всеки сантимерър мен си. Да пия кафе на бамбуковата тераса и да гледам безкрайността на океана, която не мога да запомня и защото не мога да я запомня винаги ме кара да се връщам на брега.
Да докосна вълните, да почувствам бриза.
Нощем да гледам водата и да ме е страх, а мен много ме е страх, признавам си. Но пък не ме е страх да ме е страх, което все пак е по-добре.
И да заспивам в ония топли ръце, където съм защитена и не ме е страх от нищо.
И да знам, разбира се че знам, че ще ми омръзне. Че вечно стремящата се към нещо ново човешка душа ще иска още и още. Че дори да имаше рай хората пак биха го оставили, защото са хора.
Но днес…днес искам една от онези малки къщички на плажа…