On the road

Бясна съм, та едвам пиша! И то защото съм безсилна и нищичко не мога да направя! Мога само да предупредя останалите, поне да знаят. Ето и историята:

Преди няколко дни – в четвъртък, по стечение на обстоятелствата се сдобих със смартфон – HTC Tattoo, симпатично телефонче а.к.а. лъскава играчка за моментите, когато нямам друго занимание. Понеже имам една служебна M-tel-ска карта и определео не съм доволна от обслужването им, бавните действия на консултантите и вечните опашки, реших да си взема отделна програма за новия телефон. Vivacom съм ги отписала по известни причини, а и не ми трябват безплатни минути към тях. Така се спрях на Globul. Половинката ползва техните услуги, решихме, че тъкмо ще имаме безплатни минути между нас двамата, а и ще се наслаждавам на мобилния интернет, от който той беше сравннително доволен. И така отиваме ние в Germanos, Mall of Sofia, и обясняваме на консултанта, който ни предложи услугите си, какво искаме. Той предлага няколко алтернативи и накрая се спираме на GLOBUL Max програма + пакет GoWeb Unlimited , дори аз известно време се колебая този последния пакет с 10 или 25 Mb максимална скорост да си взема и се спирам на 25-те Mb. Отбелязвам, че това е пакет с 25 Mb на максимална скорост и неограничен интернет.  През това време с Марио обстойно обясняваме, че основно ще ползвам телефона за интернет услуги и затова го мислим толкова. Подписвам си аз договора. Питам трябва ли да платя нещо- не, плаща се като излезе фактура. Трябва ли да чакам за активацията – не, активно е веднага. Дори впечатлени от бързата процедура ние си потегляме и след час- два аз си включвам новата играчка. Опитваме се да оправим настройките на мобилната мрежа, но нещо не се получва, основно заради разликите между задаваните опции при HTC Tattoo и HTC Hero, съответно се отбивам до друг офис на Globul. Косултатнтът проверява, оправя нещата (бях пропуснала едно тикче за активация, което не видях). Понеже не  съм особено запозната с разните стандарти обяснявам на човека с каква програма съм и питам дали има значение през GPRS ли минава трафика, отоговарят ми, че щом е през Globul всичко ми е покрито. Съответно аз заминавам за провинцията щастлива, че имам връзка със света. 

И така до снощи, когато получавам sms, който ми съобщава, че съм на прага на кредитниия си лимит! Нека уточня, говорила съм два пъти, с номер, който се предполага да ми е безплатен. Влизаме в първия срещнат магазин, за да попитаме какво се случва – консултантката дори не знае какво предлага въпросния пакет, може само да ми каже сметката 44 лв., което аз вече знам. Звъня на оператор, обяснявам си проблема, казват да почакам. Стоически чакам 10 мин, докато ми съобщат, че заявка за Go Web пакет при тях няма. Иии, милост моя зяпва….

Честно казано не се и надявах, че ще ми коригират сметката, но днес посетихме същия Germanos, за да попитаме как се е случило това. Въпросния консултант не е на работа и ни посреща едно момиченце, обясняваме проблема. Тя проверява едно известно време – не и е ясно какво съдтржат пакетите, които съм си поискала. Констатира се, че за допълнителния пакет трябвало да полълня отделна молба и не може да се направи нищо друго освен да я попълня днес и да си платя сметката. Управителя естествено го няма…Момичето си няма и идея какво мога да направя. Единствено ми остава да се обадя отново на оператор и да попитам. Вдигат ми с едно мило "Добър ден", след като си обяснявам проблема вече никак не миличко ме питат "И сега какво искате от мен?". Обяснявам, че търся някакво разрешение. Е, да ама нямало. Нямам документ, нямам и sms (разбирате ли тая услуга се активирала след 24 часа с sms от тях!!!), не съм се била осведомила дали е активирано всичко. Аз питах ли преди да си тръгна активно ли е? – Питах. Ама не мога да го докажа. Процедура да ми помогнат някак естествено няма.

So, аз си оставам без едни 50 лева. Не ме е яд за тях. Яд ме е, че вместно да се отнесат коректно, да разберат какво е станало и да помогнат на клиента те вдигат ръце и казват "Ами, аз не знам, не мога да ви помогна". Добре де какво правиш там като не знаеш. И тоя дето те е взел на работа за какво те е сложил там. От няколкото служители на въпросния оператор, с които говорих само този, който ми направи договора знаеше какво точно предлагат програмите и пакетите, за които питаме. Само, че явно е пропуснал ценнат информация, че не ги е кативирал. Някак си. Останалите си ровеха по 10 мин. из файловете, за да проверят за какво иде реч. Как да имаш доверие на каквото и да е в тая държава след като след вече подадената молба днес и въпроса ми кога най-сетне ще имам безплатен интернет ми беше отговорено "Ами не знам, може би довечера, ама все пак се обадете на оператор да ви потвърдят!".

Бясна съм!!! Заради некомпетнтността, заради фалша, заради наглостта. И заради това, че в нашата държавица си безсилен пред всичките тези неща!

Историята-продъжение:

Понеже след цялата тая сага вчера тези мили хорица ми вдигнаха пак кръвното, пиша и допълнение към поста.

Значи както се разбира от горното писание вчера вече 100% сигурно подадох молба, както е трябвало да стане още миналата седмица, за въпросния интернет пакет. Отвеяното момиче в магазина не ми даде копие, наложи се да си поискам, но все пак си имам, та сигурна съм – молба има. Съответно, понеже никой не ми каза сигурен час за активиране на услугата, звъня аз снощи на оператор, като се надявам за тия 6-7 часа да са я пуснали. Жената с най-категоричен тон ми казва, че не съм си активирала такова нещо! Обяснявам, че не може да е вярно, активирала съм го с писмена молба. Чакане, ровене и познайте какво се оказва. "Ооо, ами съжалявам, имате молба, но колегите са объркали звеното, до което трябва да се прати и сме им я върнали. Можете да се обадите утре привечер да проверите пак." МОЛЯЯЯ??? Операторката продължава:"Нищо не можем да направим, ще се наложи да почакате да ви подадат молбата като хората". OMG! OMG! OMG!

Час след този разговор получих смс, който ми пожелава приятно сърфиране. О.о. Активиран ли е пакета, не е ли, вече няма как да вярвам. Та понеже вече съм си патила, днес сутринта пак звъня на оператор с дежурния въпрос — "Активиран ли ми е Go Web?". Проверка и ми отговарят следното "Да, активирал се е. Днес след 10:30 можете да го ползвате." What the hell!!! Как така ми пращат смс снощи, а се оказва, че услугата не е активирана! Цитирам официалния сайт с информация за услугите на Globul (понеже в заявката за услуга тия неща не ги пише, пише вижте актуалния към датата на подписване сайт!) -"Пакетът става активен с получаването на SMS потвърждение, а стойността на абонамента автоматично се добавя към месечната сметка."  И какво, ако снощи след смс-а си бях пуснала интернет днес щях да имам 100 лева сметка, нали? ОМГ и спрведливостта, и лоялността и всите там подобни неща, които би трябвало да се спазват в отношенията с клиентите!

През последните дни получих доста въпроси относно евтините билети, които успях да резервирам за трипа ни до Италия, така че реших да блогна какво научих за тези резервации. Надявам се да е полезно инфо за хората, които биха желали да си намерят по-неограбващо бюджета им пътуване.

Резервация:

Ровила съм из много сайтове за самолетни билети, low cost и не чак толков, но основния ми опит е с Wizz Air. Основното при закупуване на стабилно евтин билет е да запазите места поне месец, месец и половина по-рано. Авиокомпаниите разпродават местата в самолета по ред на закупуване, сиреч първите, които резервират билети за въпросния полет получават най-евтините. За ваше успокоение в самолета няма места, сиреч и дали сте си взели билет за 40лв. или билет за 80 лв. все сте на едно място. Споменавам го, за да не ви хрумне, че ако си вземете билет за 20 лева ще ви сложат в багажника или ще ви вържат под самолета – всички са на едно място, не се тревожете.

Освен ранната резервация трябва да внимавате и за други неща. Конктретно при Wizz Air след момента на посочване на дестинацията и бланката за имената ви, се появява един списък с разнообразни услуги, които авиокомпанията предлага. В повечето случаи това са:

1.Pre-boarding- да ви извикат по рано на борда- не ви трябва, полетите даже не са пълни, а и няма какво толкова да се случи ако се качите 5 мин по-рано или по-късно. 

2. Wizz Flex- позволява да променяте резервацията си – не ви трябва, можетете да сте сигурни, че ако ви се наложи да променяте нещо като дата и час на полет ще ви одерат кожицата, така че гледайте да не стигате до там.

3. Wizz- таксита, автобуси, хотели – по-добре разучете транспорта на страната, която ще посетите и огледайте www.hostelbookers.com и  www.hostelworld.com – по-евтини хотели и хостели, с малко четене ще си намерите подходящо местенце на прилична цена.

4. Допълнително място за краката – о, я стига глупости!

5. Застраховка – не е задължителна, да отбележа, понеже явно повечето хора я смятат за такава, пожелателна е. Ако толкова държите в SDI примерно правят за по 2-3 евро. Имате и симпатичния вариант, който аз използвам- застраховката ми върви с кредитната карта, активира се с покупка извън страната и важи 3 месеца. Ако още сте в чужбина просто правите нова транзакция след 3-те месеца и, хоп, получавате нови 3

Така, след всичките тези глупости, идва формата за името на пътника. Попълнете я внимателно, това вече е важно. Ако за вашата дестинация има опция уеб чекиране, препоръчвам него. От вас се иска само да попъллните данните си за бордните карти 7 дни преди полета. Системата ви изпраща едно pdf файлче, което трябва да принтнете и ето, че си имате бордна карта. Носете въпросната бордна карта, тя е в два екземпляра – един, който предавате на гейта за авиокомпанията и един за вас. Това ви спестява едни 10 евро и ако нямате багаж освен ръчния- чакането за чек-ин на летището.

Значи полълнили сте всичко това и е време да си платите. За ваше учудване, като цъкнете на опцията да платите с карта автоматично билета ви се оскъпява с 40 лева- за обработка на плащането (WTF!). Тук , с Wizz Air поне, единствения трик е следния – направете си профил в самия сайт. Профила показва резервациите ви и профие, но важното е, че чрез него можете да заявите, че искате да преведете парите в банка. Така получавате код на резервацията и 24 часа време да направите транзаакцията. При Wizz Air най-изгодно това е в ДСК, така таксата за плащане е 20 лв, пак по-добре от предходния вариянт.

Дестинации:

Wizz Air  е подходящ за Италия, Германия, в някои случаи и за Лондон. По принцип е неизгоден за близки дестинации тип Прага и Будапеща, до там с кола е по-добре по последни изчисления. Също могат да се проверят и не low cost компаниите – австрийските авиолинии и Lufthanza, макар че вариянта да уцелите нещо заслужаващо си е неприлично малък.

Easy Jet е по-изгоден за Лондон. На сайта им има и една много симпатична опция, която ви дава най-ниските възможни цени през различните месеци. Така знаете,че ако в плановете ви не фигурира някаква точна дата може да тествате всички опции докато видите кой е най-евтиният полет.

Забележка:

Трябва да имате още нещо предвид – ниско тарифните компании не кацат на основните летища. Обикновено използват малки летища и то не в самия град, към който сте се насочили. Така че проверете къде каца самолетът ви, колко далече е това от целта ви и какъв транспорт ви трябва, за да стигнете. Има вариянт транспорта от летището до града, в който отивате да е по-скъп отколкото би ви излезнал самолетният билет от авиокомпания, която каца на централно летище.

Засега толкова . Надявам се скоро и от България да въведат полети на Ryanair, с тях има билети по 5-10 евро

Ако имате опит или по-добри идеи за резервациите ще се радвам да споделите в коментарите.

Приятно летене

По случайност и едни доста евтини самолетни билети тази година реших да спра да чакам и да отида да видя как живеят хората в някоя нормална европейска държава. И така резервирах билети, изпечатах карти, намерих сносен хотел и с половинката се отправихме на пътешествие преди няколко дена. Особено полезен ми беше един пост от Блога на Юруков и туристическия сайт на Болоня, където може да си създадеш маршрут с обектите, които искаш да видиш в града.

Полет:

Не бях пътувала със самолет, на няколко пъти ми се размина през последните години, та ми беше малко притеснено и доста интересно. Е, интересно е първите 20 минути После достигнах до заключение, че няма за какво да се тревожа- ако ще се мре поне е сигурно, че ще се мре, ако не – супер, и в двата случая не мога нищо да сторя. Така спрях да зяпам полюшващото се крило на голямата птица и спокойно стигнахме във Форли.

Перипетии:

Бяха ми обяснили, че Болоня, което беше реалната ни цел, е на съвсем мъничко разстояние от летището, на което кацат полетите на WizzAir. Е оказа се час търсене на автобус за гарата, 20-тина минути в него, половин час чакане на влак, час във влака и много лутане докато намерим хотела. Като цяло идеята беше, че има аеробъс от летището до гарата, но той бил веднъж дневно(обикновено сутрин) така че няма смисъл да го търсите. Има друг, нормален градски автобус, №2, ще ви кажат, че не ходи на самата гара, не им вярвайте. Ходи на 300 метра от нея, не е проблемно, а и другия вариянт е такси за 11 евро . Въпросният автобус май има някакви билети, но не знам колко струват понеже и двата пъти шофьора нямаше и си пътувахме free, той каза, че е на негова отговорност . На гарата се ориентирахме лесно с помощна та едно момиче, с което се запознахме. Влакчето до Болоня беше симпатично, в Италия повечето влакове са климатизирани, сравнително чисти и удобни. Билета е околко 5 евро, няма дата и час на самия билет, само дестинация така че трябва да се завери преди пътуването на една жълта машинка на гарата. Другото, което ме впечатли беше наличието на машини за напитки и някаква лека храна – два броя, както и една машина за сладолед и това на всеки перон, за съжаление невъзможен лукс в България. Признавам, че ги зяпах като невиждала, даже си взех някакъв чипс, за да видя как работи

След пристигането в Болоня се отправихме към заветния хотел. Само че се оказа малко по-трудно отколкото предполагах. Автобусите са удобни и минават често, билетчето – 1 евро за 60 мин се взима от машинка в автобуса. Обаче ние нещо не уцелихме спирката и се лутахме колко 2 часа по едни много симпатични кръстовища без пешеходни зони. В крайна сметка го открихме. Хотел Fiera, който запазих през www.hostelworld.com е симпатичен, малко старичък хотел. През този сайт нощувка + закуска беше 15 евро на човек, доста скромно за Италия. Иначе си имаше всичко спалня, баня, телевизор, климатик (от преди Втората светона, но климатик). Хората бяха мили, дадоха ни адаптер за нашия стандарт на контактите, закуската беше пекрасна, изобщо доволна съм, въпреки шума от оживената улица долу и скърцането на допотопния климатик. Повтарям цената беше толкова през hostelword, през други сайтове съм го виждала на по 20 + евро. Така е за повечето хотели и хостели, зависи от договорите, които всяка компания е сключила с тях, така че се оглеждайте внимателно при резервации.

След кратка почивка и душ се отправихме към центъра на Болоня, макар че вече беше късно. Видяхме главния площад, около който са повечето забележителности, но само отвън за съжаление. Хапнахме от невероятния италиански сладолед на Via San Stefano, няма нищо общо с "италианския" сладолед тук. Набелязахме си цел за следвашия ден-двете най-известни кули в Болоня, едната от които е отворена за посетители, но  работи само до 6 след обяд и се прибрахме с намерение да станем рано и да видим повече неща на втория ден.

Ден втори:

Сутрин в Болоня – 25+ градуса, аз – безумно щастлива, Марио – нацупен понеже му  е топло. И отново – автобус, влак, автобус. Цел- Равена и плажовете покрай нея . Но този път вече знаехме кое, къде, как, поне горе-долу. Стигнахме на плажа в последното преди пристанището селце – Marina de Ravenna, където се попекохме 2 часа. Заключение са морето – много мръсно. Може би заради течениято, силния вятър и близкото пристанище, но водата влачеше клони и всякакви болкуци. Не ни хареса никак и скоро си стегнахме нещата и се върнахме в Равена, за да видим нещо и от нея. Равена е малко градче, за сметка на което много красиво. Хората си живеят в едни малки 2-3 етажа къщички с градинки. По центъра, също както и в Болоня има много исторически сгради, повечето от средновековието. Създава много спокойна и ведра атмосфера. Посетихме само Teatro Algieri, Tombo di Dante и Музея на мозайките, не сме влизали в последния заради ограниченото време.

С малко повече късмет успяхме да се върнем в Болоня навреме, за да се качим на кулата от която се открива страхотна гледка към целия град. Билетчето е 3 евро, стъпалата 498, ако сте със слабо сърце и ужас от високи, тесни стълби не е за вас . Извод – заслужава си, макар че в канската жега в Италия качването не е най-приятното нещо на света.

До края на вечерта обиколихме още веднъж центъра, наснимахме всичко отвън, влязохме и в Basilica de San Stefano и напазарувахме от един супермаркет. Доста по-евтино е отколкото тук. Една бира, някаква тяхна марка беше мисля, е околко 80 цента, като бутилката е 0.660 l. О, щях да забравя пихме по един коктейл на "aperativo"- нещо като хепи ауър от 6 до 8 по баровете – взимаш си пиене и получваш някаква храна с него. Беше приятно и явно е доста популярно, баровете по малките улички бяха пълни с хора от всякакви възрасти, които бяха седнали на по чашка.

Ден последен:

Автобус, влак, автобус, самолет, такси – вкъщи  .По пътя се запознахме с една учителка по музика, на която помогнахме с багажа. Срещнхме познати бълагри, с които прекархме много интересно времето в самолета, разказвайки си за пътешествието из Италия. Изобщо всичко беше страхотно. И тогава се върнахме в България…

Мне, не си мразя страната. И въпреки че се влюбих в Италия, не е заради страната. Не е за уредената им инфраструктура, заради малките им къщички с подредени градинки, заради красивите средновековни замъци или огромните катедрали. Заради хората е. Хората са мили, спокойни, вежливи, излъчващи някаква доза интелект и изтънченост. Хората помагат. Като се обърнете с въпрос не ви гледат лошо, а обясняват. Ако не знаят се обаждат на някой познат, за да ви упътят. Хората се извиняват ако ви бутнат, не ви газят. Хората не гледат да ви прецакат на всяка крачка. От тях струи спокойствие. Карат си по малките тесни улички с техните колелца с кошници, които знаят че ще намерят на място като се върнат да си ги вземат от паркинга. След работа сядат на същите тия улички да пият коктелче или на площада да погледат филм на лятната сцена или на някой фонтан да полслушат уличните музиканти. Размотават се вечер с късичките им малки дрешки и са усмихнати. Слънчеви, спокойни хора в една слънчева, нормална страна. И да, когато лелката на летището ме прегази, за да стигне преди мен на гишето се сетих, че е българка. Не намирам нищо очарователно в това. Отвращава ме. Отращава ме липсата на възпитание, на учтивост, на ителигнтнст над тая на мекотело. Отвращава ме кича, превзетостта, наглостта. И колкото и да ми разправяте, че България си заслужава заради хората, позволете ми да не се съглася. Не си заслужава, те в бошлинствто си не са хора.

P.S. Тук са всичките снимки от трипа София-Болоня

Празнуват си хората July Morning. Всеки гледа да посрещне първото юлско утро на открито, по възможност на море. Любопитна съм какво влагат хората в това. Всички знаем каква е идеята, не това ми е чудно. Чудно ми е какъв смисъл има за отделната личност. Безспорно има много хора, за които това е още една вечер-сутрин за напиване на плажа. Има и такива, които просто са повлечени от тълпата. Но има и такива, за които наистина значи нещо.

За мен лично е July Morning е празник на живота. На радостта, че посрещаш изгрева на слънцето и си жив. Че някаква висша сила, каквато и да е тя, ти е дала възможността да напишеш своята история на този свят. Ако в нашия мил, покрит със смог и задушен от високи сгради град имаше възможност да гледам изгрева всяка сутрин, щях да ставам. Само че не може и затова го правя когато и където се вижда истински изгрев. Но July е различно, July е символ. Символ на онзи пълнокръвен, пулсиращ във вените живот. На горещо лято, на написани с огнена пръчка истории, на думи за любов по пясъка. Символ на свобода. На пращящите съчки в огъня вечер, когато морския бриз задуха и се свиваш неволно от студена тръпка. На полета на човешката душа и вярата, че няма невъзможни неща.

Има един миг, в който света е само една картина – палещи лъчи, които оставят бляскава диря по кристалната вода. И желание. Желание да попиеш цялото това чувство. Да прегърнеш високите скали, да погалиш розовата зора, да пиеш от до болка синята вода. Желание да пипнеш безкрая и той да остане в сърцето ти. Да прибереш спомена, да го загърнеш внимателно и грижовно да го съхраниш на дълбоко. За да може да го вадиш, когато зимата бие в прозорците и надеждата сякаш си е тръгнала. July е капчица живот в съществуването.

Гледал ли си как огненият диск слънцето бавно се показва над морето, там където синевата на водата и небето се сливат? Чувството е изтръпващо до мозъка на костите. Величие, на което си свидетел. Седиш на скалите и се чудиш колко мъничък и нищожен си пред гледката на събуждането на цял един свят. Невероятна красота, която оцветява спомените ти. И се чувстваш благословен. Защото July е и благодарност. Благодарсност, че живея, че дишам, че слънцето гали настръгналата ми от утринния хлад кожа.Че имам възможност да променя света. Поне моя свят.

А какво е за вас?

Нещо съм се бъгнала. Болна съм или поне се чувствам болна на етапи. Времето е едно такова, есенно. Хич не ми е юли. Искам юли! Искам слънце, топлички галещи лъчи. Искам да съм на море и да се събуждам от шума на вълните. Искам да ида на почивка, на която да не ме безпокоят с глупости. Вече не мога даже да се отпусна и да се наслаждавам като ида някъде. Свикнала съм времето ми да е разчетено до последната секунда. Полежавам си покрай басейна, например, и непрекъснато поглеждам часовника, все едно някой ме гони. Не се наемам да определям кое е нормално, но за мен това не е нормално. Гледам само пътя между нас и офиса – сив път, сив град и сиви хора. Гадни, мъчнички, коварни човечета. Като съм наред и времето е наред някак успявам даже да ги харесвам и обичам. Сега ме дразнят. Всичко ме дразни. Не искам кой знае какво все пак. Имам простички желания. Не искам вила на Хавайте или да стана милионер на 25. Благодаря, дръжте си желанията и си хабете здравето за тях. Искам само малко спокойствие, уют и тишина. И мъничко любов сгушена помежду им. В крайна сметка искам невъзможно много, нали?

Аспарух и Марио ме поканиха да пиша в поредния блог мийм озаглавен "Как чета?". Лично аз нямам особени навици за четене или както там се казва, чета когато мога и където мога, но съм се опитала да отговоря на поставените в тази игра въпроси. Четете повече и с удоволствие

Q: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Зависи, когато съм гладна, хапвам нещо с книгата в ръка. Няма да седна да вечерям четейки, макар че съм го правила като малка. Понеже смяташе, че пропилявам много време в четене, а не в писане на домашни, баба не даваше да чета. Тогава четях на масата докато ям или се заключвах в банята. Сега избягвам да го правя, по-скоро хапвам бих хапнала нещо като солети или пуканки, нещо към което просто да протягам ръка и да докато чета.

Q: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Със сигурност нямам любимо питие за книга, ако това е целта на въпроса . Обичам да чета сутрин докато си пия кафето, разсънвам се и започвам деня с ведро настроение, но по това време чета повече блогове отколкото книги. Вечер понякога пия чаша вино и или биричка като чета, но ако книгата ми е интересна избягвам, за да не заспя

Q: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява? Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Не си отбелязвам нищо. Даже наскоро установих съществуването на книгоразделители. Обикновено помня страницата или горе-долу по размера на книгата, мястото където съм я затворила. Колкото до оттбелязване на пасажи, никога не драскам по книги, помня каквото ми е интересно. Или помня приблизително къде съм го видяла.

Q: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Предимно художествена, напоследък преобладава фентъзи – Пратчет, Мартин и тнт. Освен това обожавам историческа литаратура, поезия. Чета и нехудожествена литература, по-скоро свързана с учене – икономика, стопанска история и други подобни.

Q: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Зависи къде съм и колко е интересна книгата. Има книги които "захапвам" и толкова. Тогава чета като в умопомрачение – единствената цел е да се отвори книгата и да се върна в разказа. В такива случаи не пускам освен ако книгата не свърши или няма някаква много критична причина, която налага да я оставя. Из пътуванията ми насам натам също чета и тогава обикновено се налага да спра по средата на главата, но няма как.

Q: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Ооо и още как. Дори по-скоро ако книгата ме дразни. Има автори, на които изчитам една книга на "един дъх", а следващата не ми допада и я захвърлям на втората глава. Случвало се е да се насиля да прочета книга, която не ми е по вкуса – не е особено добра идея

Q: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Предимно чета литература на български, а чак толкова непознатите и странни думи в българския езин са обяснени под линия. Когато става дума за чуждоезична литература проверявам думи само ако става въпрос за нещо с учебно съдържание, художествената литература се чете по-лесно и дори да не знам някоя дума, тя се подразбира от текста.

Q: Какво четеш в момента?

Ооо, ами труден въпрос . Препрочитам "Qvo vadis" на Сенкевич, чета последната книга от поредицата "Vampire diaries" на английски. От една година не мога да мръдна от средата на последния том на поредицата "Песен за огън и лед" , но конкретно нея ще се наложи да я дочета в името на следващата. Не съм дочела "Пътеводител на галактическия стопаджия", който също ми е интересен, но не ме грабна достатъчно. Влача и едно книжле на Пратчет в чантата си. Та доста неща .

Q: Коя е последната книга, която си купи?

"Vampire Diaries The return: Nightfall" запалих се изключително много по тази поредица, изчетох всичко на български  за една седмица, сега чакам да излезе следващата.

Q: От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Явно не съм

Q: Имаш ли си любимо място/време за четене?

Вечер/сутрин в леглото и навсякъде, и по всяко друго време

Q: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

И двете стига да са завършени. Много мразя поредица, която ми е станала интересна, последната киига е свършила загадъчно и увлекателно и се оказва, че трябва да чакам някой да напише следващата.

Q: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Имам си любима книга – "Qvo vadis", която бих препоръчала на всеки, но всъщност обичам толкова много книги, че надали има такава, която бих препоръчвала на всички. Същото важи за авторите.

Q: Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

По поредици обикновено, също и по автори. Все още не съм особено свикнала с електронния четец, но и там са по автори.

Мне, никой не съм пребивала (почти) и намерение нямам. Снощи обаче по покана на Божидар се включих в едно организирано от него мериоприятие, за да се науча какво да правя ако някой се опита да пребие мен. Не съм фен на разните  бойни спортове/изкуства, аз съм спокоен човек, принципно. За щастие не ми се е случвало и някой да ме нападне. Но нека бъдем реалисти, дори да не ни се вярва, на всеки от нас може да се случи да бъде притиснат на улицата, ограбен, изнасилен или нещо подобно. "Чук-чук" на най-близкото дръвце да не се слува никога… И все пак нека приемем, че се случи. Какво ще направите? Лично аз казах, че ще се обърна и ще бягам панически. А може и просто да мигам. Или да се паникьосам. или и трите. Но със сигурност няма да ми хрумне да направя нещо или ако ми хрумне не съм убедена, че ще е особено ефективно. Ето тук се намесва Крав Мага – израелска система за самозащита при нападение. Повтарям – при нападение! Крав Мага предполага, че ние сме в ролята на жертва и се основава на естествените реакции на човека, когато го изненадат и нападнат. Разработена за оцеляване на израелските войници тази система е изключително ефективна в такива ситуации. Освен при ръкопашен бой има и модули за обучение ако сте заплашен с огнестрелно или хладно оръжие. По нея могат да се обучават всички, не изисква физическа подготовка или някаква особена сила. Идеята е да отблъснете нападателя, да го изненадате с това, че отвръщате и той да ви остави на мира или пък евентуално да си осигурите пространство за бягство. И така да се спасите. Да си спасите не само портфейла понеже нападателя ви може да не иска само това…

Колкото до личното ми усещане за Крав Мага – интересно, наистина ефективно и не особено изтощаващо. Никога не би ми ми хрумнало, че мога да реагирам ако ми опрат пистолет в гърба. Е след една тренировка още не ми хрумва.:) Но пък ми показаха, че с малко постоянство мога да се науча как да се опазя в такава ситуация. Имаше само един проблем в цялата работа – групичката ни беше малка и само от познати. А все някой трябва да играе нападателя нали? Та, за да се упражнявам трябваше да удрям по не особено приятни места Майк Рам. Майк, съжалявам! Наистина не исках да те удрям Пък и как да млатиш Майк, той със сигурност не изгежда като the bad guy. Надявам се, че като направят курсове в скоро време ще сме повече хора и ще има някой не-симпатичен (me потрива ръчички:)

В крайна сметка нашата малка група снощи погледна една такава бойна ситуация от малко по-различен ъгъл. Не през очите на безпомощната жертва, която ще се остави на съдбата, а със знанието че можем да противодейтваме. А всъщност ключето за развръзката е точно в тази малка частица съзнание, че вече не се приемаш за безпомощен.

Какво да кажа – същото място, на същата дата, донякъде същите хора, но различна ситуация Когато миналата година отидох на екскурзия с НБУ за първи път не си и представях, че тя така ще промени живота ми. Ще си призная, че миналата година тръгнах на това пътуване с много неясна представа, с почти никакви очаквания и всъщност се оказа, че ми хареса безобразно. Не бях ходила някъде съвсем сама  от приблизително 3-4 години. Е, не че бях сама. Освен мен имаше още автобус и половина хора, всичките непознати. Това е ситуацията към сутринта. Вечерта познавах повечето, като с някои сме приятели и до днес. В един дори се влюбих И макар че миналата година се чувствах страхотно сама и свободна, на място което сутринта даже не знаех къде точно на картата е, тази година с радост повторих трипа с човека, който се оказа моята половинка.

Но да минем на формалната част. Добринище е малко градче, в близост до Банско, но за разлика от него не е претъпкано с ужасяващо много, разнообразни и неприличащи си по нищо лъскави хотели (мразя Банско, да се уточним). В градчето страхотен минерален басейн, с воден бар, спа център и не знам още какво. Иначе е близо до ски писти, доколкото разбрах зимата е предпочитано местенце. Като за спане се намират доста евтини семейни хотелчета, ние си имаме едно любимо – "Алпиец". 

.

Изключително мили хора са собствениците, миналата година даже ни предотавиха барбекю в двора, механа и прибори, за да си направим вечеря. Облиззз Жалко, че този път ремонтираха механта и не можа да се получи същия купон

Иначе за хапване най-известното заведение е "Македонската кръчма", където междувпрочем е малко скъпичко. За сметка на това разполага с доста голяма градина, жива музика, доколкото си спомням на горния етаж има и хотелски стаи, всичко това в стар бълагрски стил. С две думи може да се наядеш, да пийнеш, да въртиш хора до 3-4 и да се замъкнеш да си легнеш Относно разните хранителни магазини, денонощен няма, но пък отварят доста рано и са наистина много

Друго интересно за Добринище е, че е близо до връх Безбог, до който може да се направи превод. За съжаление ние за втора година пропускаме тази част- миналата година поради липса на време, тази заради стабилно мрачните облаци. Интересна алтернатива е съчетаването на ходенето  с рафтинг – Кресненското дефиле е на около 40 км. Също така може да се посетят известните със старовремските си къщи селца Ковачевица и Лещен.

С две думи, отидете, забавлявайте се на чист планински въдух, топнете се басейна и се насладете на гостоприемството на хората. Пожелавам ви да запазите толкова приятни спомени колкото са нашите от това чудно местенце

Не обичам да мрънкам ама това вече на нищо не прилича.Ама  Viva-tel/com или каквото са сега, прекалиха с търпениято ми, а ако нещо е в състояние да ме вбеси това е некачествено, бавно и невежливо обслужване. Като за начало хората особено в нашата страна трябв ада се научат как да разговарят с клинетите си, което явно убягва на повечето фирми и институции. Могат и да се замислят сериозно как да направят процеса по-бърз, лесен и коректен, а не обратното. Все пак идеята е да сме си взаимно полезни и доволни, не да измамим всеки!

Да се върна аз на моята история. Имам си аз две карти към Vivacom, които не използвам и искам да си прекратя договора. Той естествено е изтекъл и е продължен за още година (предполагам) без никой да е  поискал съгласието ми, но това го имах пред вид, доколкото знам всички оператори правят така. Отивам аз, плащам таксата и се опитвам да разбера как да деактивирам картите. "Ами звъните нa 123 и те ще ви дадат код за прекратяване" -ми отговаря служителят. "После идвате при нас да ни кажете кода и готово". Моля? Аз съм на място, във Vivacom център и трябва да се обадя на същите хора, разбирате ли, и после да се върна. На всичкото отгоре, естествено, докато се задейства цялата система (която явно не е особено бърза и гъвкава), "евентуално" щяло да мине време, та трябвало да си платя и следващата такса, за времето дето те ще се туткат. И така ща  на ща, трябва да спазя процедурата. Обаждам се аз на операторката казвам си номера и имената. И ествено очаквам нещата да приключат със записването на един код и връщането му във офиса им. Да ама не. След като казвам какво искам, женицата ме пита:"Отговор на таен въпрос?"

-"Моля?". Имало таен въпрос в договора! Е помня ли аз преди година и малко какво съм написала. Не помня много ясно. А въпросът е култов -"Коя е любимата ми книга?". Че тя да не е една? Казах една, не била тя. Попитах не може ли по нормалния начин – с ЕГН или номер на лична карта – Не. Как така не?! Откъде, аджеба, да знам какво съм написала. Не ми е и хрумвало, че ще ме попитат такова нещо и зяпнах. След като се оказа, че не е каквото предполагам, сега се ровя из спомените си, но не мога да се сетя какво съм написала. Понеже явно няма друг начин може да пробвам да им се обаждам на всеки 2-3 мин, да казвам книга-предположение и да видим кога ще позная. Съмнявам се, че ще им е  особено приятно…

В крайна сметка, сега трябва да си намеря договора, да се обадя на оператора, да ида до Vivacom, да им платя още колкото там такси трябва и тогава евентуално да се оттърва от тях! Разбирам, че с това моткане ще ми вземат още 10-тина лева, ама заслужават ли си нервите за тях?

Тия дни нещо съм се смахнала. Първо – мързи ме много за моята личност, аз не съм особено мързеливо създание. Половинката твърди, че щом ме е налегнал такъв мързел значи е време да стана програмист (хахаха, не знам как се интегрира тук онова присмиващото се човече). Та програмист няма да стана, но може да се позанимавам да почета рзните технически неща у нас. Някой ден.

Което ме води до второто странно – чета като побесняла. Мне, не се шегувм. Захапала съм едни книги за вампири – и за това не се шегувам, и чета, че чак не мога да се оттърва от тях. Пометох 4 за два дни, сега излезе петата и съм като в умопомрачение. Мне, не твърдя че имат някакъв велик смисъл за живота, вселената и всичко останало. И честно казано малко ме касае. Просто разказът е толкова напрегнат, че поглъща всяка част от съзнанието ми. Та зомбирала съм се с четене, не че е лошо. Просто малко изкривява реалните неща и ме побиват тръпки от тъмното, ама ще ми мине.

Трето – ще ходя в Италия. Защо? – Идея си нямам. Болоня ми звучеше добре? Или се поддадох на импулса да се махна от тук, поне за мъничко. Или просто приключенският дух си каза думата.А може би получих странен факс от каквото има там горе Все тая де, сутринта си купих билети за Болоня, Италия и ще ходя да разгледам какво има там следващитя месец. Винаги ме е блазнила идеята за Италия, има толкова много древна култура и история по тия земи. Направо подскачам от кеф, че ще си осъществя тази мечта, а когато се радвам на нещо, се радвам с цялото ми сърце. Мъничката ми италианска радост беше провокирана всъщност от ниските цени на Wizz Air , макар че така и не схванах как тъй билетът е 30 лева, а таксата за обработване на плащането – 40. Но нека не придиряме, на почти харизан кон няма какво да му гледам на зъбите.

С две думи  – шантави дни. Демонични истории, инстинкстивни дестинации, размити очертания. Шантава личност и шантави случки.